Решение № 4867 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2017 г.

Решение № 4867 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Г. Т. против решение № 467 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 362/2016 г. на Административния съд - Д. Твърди че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяването на нов по същество на делото. Ответникът по касационната жалба - Основно училище (ОУ) "Х. С." - гр. Г. Тошево, представляван от неговия директор П. И. П., в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Гаврилова изразява становище за неоснователност на същата и моли решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Моли също за присъждането на съдебно - деловодни разноски направени пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Д. е отменил по жалба на ОУ "Х. С." - гр. Г. Тошево, представлявано от директора П. И. П. Заповед № 586 от 14.06.2016 г. на кмета на община Г. Т., с която на основание чл. 12, ал. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОС), вр. с чл. 11 от ЗОС и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самопуправление и местната администрация (ЗМСМА) е отнето ползването у управлението на ученически стол - публична общинска собственост, находящ се в УПИ № I - 1908 в кв. 124 по ПУП на гр. Г. Тошево от ОУ "Х. С." гр. Г. Тошево. Съображенията на съда да уважи оспорването са били, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган в предвидената за това форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. В решението са развити съображения, че административният орган не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се обоснове извод за използването на имота не по предназначение и за нуждите за които е бил предоставен. Допълнително е посочено, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че нуждата от ползването на имота не е отпаднала, поради което не са налице условията на чл. 12, ал. 6 от ЗОС. Д. е посочено, че не е налице и нарушение и на разпоредбата на чл. 11 от ЗОС, тъй като в процесната заповед не е посочено в какво се състои неспазването на тези норми. Административният съд е приел също, в оспорения акт липсват мотиви, досежно обстоятелството какви са конкретните нарушения на директора на училището. При тези мотиви съдът е отменил заповедта на кмета на общината, като постановена в противоречие с материалния закон. Решението е правилно, подробно мотивирано и съобразено материалния закон. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото и на приложимата правна норма. Фактите по делото установяват със заповед № 94/11.03.2003 г. на кмета на община гр. Г. Тошево, в изпълнение на Решение № 5-3/16.06.1998 г. на Общински съвет Г. Т. на ОУ "Х. С." е предоставен за безвъзмездно ползване имот ПОС на АОС № 12/15.06.1995 г., като управлението е възложено на директора на училището. На 16.10.2012 г. след проведен публично оповестен конкурс по оферти за определяне на наемател, между О. Г. Т., представлявано от кмета на общината и ЕТ " Гловер 666-М. М." е сключен договор за наем на ученически стол с площ от 175 кв. м. в ОУ "Х. С." за 5 години. На 4.012016 г. между О. Г. Т., представлявана от кмета на общината, ЕТ "Гловер 666-М. М." и ОУ "Х. С.", представлявано от директора на училището П. П. е подписно тристранно споразумение, по силата на което, имотът се предава за стопанисване на училището, което става наемодател, като страните са се договорили, че всяка от тях може да прекрати наемното правоотношение с едномесечно предизвестие, съгласно чл. 14, ал. 3 от същото споразумение. При тази фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че общинския имот е предоставен за стопанисване и управление на ОУ "Х. С.", като управлението на имота е възложено на директора на училището. Изложените в тази връзка доводи от касатора в жалбата са неоснователни. Правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 12, ал. 6 от ЗОС. С. тази разпоредба, когато нуждата от предоставения имот отпадне или се използва в нарушение на разпоредбите на чл. 11 от ЗОС, имотът се отнема със заповед на кмета на общината. Видно от събраните по делото доказателства нуждата от имота предоставен на училището не е отпаднала тъй като предназначението му е за изхранване на учениците от ОУ "Х. С.". Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на административния съд, че от страна на административния орган не са представени доказателства от които да се обоснове извод за използването на имота в противен на общината и на учениците начин. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК задължава административният орган да издаде мотивиран административен акт, като същият следва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. В този смисъл направените от съда изводи за липса на мотиви, в какво точно се състои неспазването на посочените норми от ЗОС от страна на директора на ОУ "Х. С." са правилни и се споделят от настоящата касационна инстанция. Липсата на фактически основания за постановяване на атакувания административен акт води и до постановяване на същия в противоречие с материалноправните разпоредби, доколкото наличието или липсата на отпаднала нужда от ползване на предоставените имоти е въпрос от значение за преценката правилно ли е приложен материалния закон или не. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора във връзка с направеното от процесуалния представител на ответника по делото искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът счита, че такива не следва да се присъждат поради липсата на надлежно представен по делото пред настоящата съдебна инстанция договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80, ал. 1 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение