Решение № 9313 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16431/2011 г.

Решение № 9313 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16431/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), срещу решение № 4995/08.11.2011 г., постановено по административно дело № 4377/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 259/19.04.2011 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № РП-ПОВН-325/01.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО за прихващане на вземане на ДОО, представляващо недобросъвестно получено обезщетение по КСО, с вземане на Нина Николаева Господинова - Димитрова от ДОО за обезщетение за бременност и раждане. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Нина Николаева Господинова - Димитрова от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ангел Господинов, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата пълномощникът излага подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените касационни основания и извърши проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваното съдебно решение на Административният съд София - град е отменено решение № 259/19.04.2011 г., издадено от главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № РП-ПОВН-325/01.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО, с което е разпоредено да се извърши прихващане на вземане от ДОО на Нина Господинова - Димитрова с вземане на ДОО, произтичащо от получена от същата сума в размер на 1045,13 лв., установена по основание и размер с разпореждане № РВ-ПОВН-745/08.10.2010 г. За да постанови обжалваното съдебно решение съдът е приел, че както в решението, така и в потвърденото с него разпореждане липсва индивидуализация на точния размер на насрещното вземане и съответно - на разпореденото прихващане. Приел е също, че процесното прихващане е незаконосъобразно и защото не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземанията му за обезщетения за социално осигуряване. Счел е за основателен доводът на Нина Господинова-Димитрова, че дължимите суми по обезщетението й за бременност и раждане на четвъртото й дете, доколкото са доходи, получавани в хипотезата на временна неработоспособност, същите са заместващи доходите от полагане на труд и служат за задоволяване на нейните и на четирите й деца нужди за издръжка за живот. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решението е правилно. От фактическа страна е безспорно, че с разпореждане № РВ-ПОВН-745/08.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО е разпоредено Нина Николаева Господинова - Димитрова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 15.09.2009 г. до 07.01.2010 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете, от която - главница в размер на 893,71 лв. и лихва - 151,42 лв., начислена от датата на получаване на обезщетението до датата на издаване на разпореждането. С разпореждане № 33/07.01.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО, на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 КСО е разпоредено: 1. да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Нина Господинова - Димитрова сума в размер на 893,71 лв. от изискуемо вземане от ДОО, представляващо обезщетение за бременност и раждане до размера на плащането; 2. от паричното обезщетение за бременност и раждане на Нина Господинова - Димитрова да се удържи сума в размер на 720,07 лв. - главница. В мотивите на разпореждането е посочено, че сумата 893,71 лв. представлява неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за чието възстановяване е издадено разпореждане № РВ-ПОВН-745/08.10.2010 г. С разпореждане № РП-ПОВН-131/04.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО е постановено второ по ред прихващане на вземане на ДОО, като е разпоредено следното: 1. да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Нина Господинова - Димитрова сума в размер на 1045,13 лв. от изискуемо вземане от ДОО, представляващо обезщетение за бременност и раждане до размера на плащането; 2. от паричното обезщетение за бременност и раждане на Нина Господинова - Димитрова да се удържи сума в размер на 240 лв. /словом е посочена сумата триста и петдесет лева/, от които 173,64 лв. - главница и 66,36 лв. - лихва. В мотивите на разпореждането е посочено, че сумата 1045,13 лв. представлява неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за което е издадено разпореждане № РВ-ПОВН-745/08.10.2010 г., посочено е също, че длъжникът е погасил част от главницата по разпореждането в размер на 720 лв., остава да се погаси дължимата част от главницата, дължимата лихва и лихва за просрочие от датата на разпореждането до датата на внасяне в размер на 240 лв., произтичащо от представени документи за парично обезщетение за бременност и раждане. С разпореждане № РП-ПОВН-325/01.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на СУСО, на основание чл. 114, ал. 4, изречение второ КСО е наредено: 1. да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Нина Господинова-Димитрова сума в размер на 1045,13 лева, установено по основание и размер с разпореждане № РВ-ПОВН-745/08.10.2010 г. от изискуемо вземане от лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение при бременност и раждане до размера на задължението; 2. от парично обезщетение за бременност и раждане на Нина Господинова-Димитрова да се удържи сума в размер на 133,81 лева, от които 0 лева главница, 85,06 лева - лихва и 48.75 лева дължима лихва до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 110, ал. 9 КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че сума в размер на 1045,13 лв. представлява неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, съгласно издадено разпореждане № РВ-ПОВН-745/08.10.2010 г., а длъжникът има вземане от ДОО, произтичащо от представени документи за парично обезщетение при бременност и раждане. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в атакуваните актове липсва конкретизация на размера на вземането на Нина Господинова-Димитрова от ДОО, с което се извършва прихващане. Следва да бъде споделен и изводът, че липсата на мотиви относно размера на компенсираните вземания затруднява преценката на засегнатото осигурено лице относно погасителния ефект на извършеното прихващане и рефлектира върху правото му на защита. Наред с това, същественото в случая е, че с разпореждане № РП-ПОВН-325/01.03.2011 г. е извършено прихващане в нарушение за закона. В разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО (в редакцията съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е предвидено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. В случая административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага предвид естеството на вземането на Нина Господинова - Димитрова, което представлява вземане, произтичащо от обезщетение по социално осигуряване. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за парично обезщетение за бременност и раждане, със суми, които той дължи на ДОО поради неоснователно получено преди това обезщетение на същото правно основание (за друго дете). Вземането на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, каквото е установеното по разпореждане № РВ-ПОВН-745/08.10.2010 г. вземане на ДОО към Нина Николаева Господинова - Димитрова, представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на физическото лице от ДОО за обезщетение за отглеждане на малко дете, представлява частно вземане и по общо правила за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите. В чл. 114, ал. 4 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като в закона е използван израза "...когато могат да бъдат прихванати...". Условието на закона следва да се обвърже с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане. Така в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че не се допуска принудителното изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, включително за безработица. Обезщетенията при бременност и раждане несъмнено представляват обезщетения по социално осигуряване, което означава, че по закон е забранено принудителното изпълнение върху тези обезщетения. След като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Същевременно в чл. 105 ЗЗД е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наред с изложеното, следва да бъдат сподели изложените от първоинстанционния съд съображения за това, че извършеното прихващане е в противоречие с чл. 14 от Конституцията на Република България, прогласяващ, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото, както и на чл. 47 от Конституцията, според който отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а жената-майка се ползва от особената закрила на държавата. В тази връзка се споделят и разсъжденията на съда за нарушение на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията и чл. 27, ал. 1 от Конвенцията за закрила на детето. Административният орган е нарушил с разпореденото прихващане и Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството от 2000 г. Националните закони в Република България гарантират правото на всяка майка, наета на работа, да получава обезщетение, когато ползва отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете. В чл. 6 от Конвенцията са разгледани принципни постановки относно обезщетенията, плащани за отпуск за отглеждане на дете, като според т. 2 от този чл. паричните обезщетения трябва да бъдат на ниво, което гарантира, че жената може да поддържа себе си и своето дете в добро здраве и при подходящ жизнен стандарт. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че прихващане на текущо изплащано обезщетение за бременност и раждане на майка в минималния му размер, който е съответен на несеквестируемия размер на възнагражденията по трудово възнаграждение по гражданското право, както и на размера на минималната работна заплата за страната, като по този начин на практика майката се лишава от този месечно плащан "доход" в момента на отглеждането на децата й, означава възпрепятстване или ограничаване на изпълнението на ежедневните й родителски задължения спрямо детето и осигуряването на издръжката и жизнения му стандарт, а също ограничаване на особената закрила, дължима от държавата на жената майка във връзка с раждането и отглеждането на детето в най-ранната му възраст. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че за производството пред касационната инстанция Нина Господинова - Димитрова е направила разноски в размер на 250 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.12.2011 г., поради което следва да й бъдат присъдени разноски в тази размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,