Решение № 5360 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - София (ОДМВР), подадена чрез пълномощник, против решение 899 от 06.07.2023 г. по адм. д. 934/2022 г. по описа на Административен съд София - област, с което съдът е отменил негово решение 1204р-6574 от 24.08.2022 г. за отказ да бъде регстриран автомобил марка "Ивеко", модел "35 С 18", собственост на Х. Станчев, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че приложената по делото експертиза не притежава установително действие и твърди, че изводът на вещото лице е изграден върху предположение и при липса на достоверна информация от производителя. По същество оспорва изводите на съда, като навежда твърдения за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от Х. Станчев жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Х. Станчев, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - област е решение 1204р-6574 от 24.08.2022 г. на началника отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - София, с което е отказана регистрация на автомобил марка "Ивеко", модел "35 С 18", внесен от Швейцария, с рама по документ "ZCFC35D0005792230", двигател "без номер", собственост на Х. Станчев. Административното производство е започнало с подадено от Станчев заявление за регистрация на автомобил марка "Ивеко", модел "35 С 18", внесен от Швейцария, с рама по документ "ZCFC35D0005792230". При извършена проверка по преписка 517р-13296/2021 г. по описа на ОДМВР- София във връзка с подаденото заявление е установено, че на лицето са предоставени транзитни регистрационни табели и за автомобила е издадено разрешение за временно движение. На 02.07.2021 г. Станчев е представил процесното моторно превозно средство (МПС) за регистрация в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - София, с приложени документи. При извършената проверка е установена интервенция върху идентификационния номер на автомобила, изразяваща се в отклонение по хоризонтала и вертикала на символите, както и разлика в шрифта. Констатирано е също, че се наблюдават щрихи около някои от символите. Съгласно изготвена докладна записка автомобилът е предаден на 01 РПУ СДВР по компетентност. Според изготвена експертна справка, в областта на номера на рамата има извършена интервенция, изразяваща се в "динамично разминаване по хоризонтал и вертикал на буквените и цифровите символи от номера на рамата, различна дълбочина на набиване на щрихите с повтаряне на някои от тях, отклонение на знаците спрямо условната редова линия, шрифта на цифрите е различен от този на завода производител". Въз основа на събраните доказателства арминистративният орган е приел, че не е установен автентичния VIN - номер на рамата, щампован от производителя, и на основание чл. 143, ал. 1 и 3 Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и по аргумент на Наредба 8121з 1 от 02.01.2018г. за определяне на реда за постановяване на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство е издал оспорения с решението отказ за регистрация на МПС. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. При анализ на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 - 4 ЗДвП и въз основа на представените по делото доказателства, в това число и заключението на вещо лице по назначена от съда съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че автентичният идентификационен номер на автомобила, поставен от производителя, е установен. Съдът се е позовал на Наредба 8121з 1 от 02.01.2018г., като е обосновал извод, че процедурата по възстановяването на идентификационния номер на пътно превозно средство е част от процедурата по регистрацията на това превозно средство и, за да се постави отказ за регистрацията му, е необходимо органът да е изложил съображения за невъзможността да бъде установен, респективно, възстановен идентификационният номер на автомобила, чиято регистрация се иска. Поради това е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е неправилно. Нормативната уредба на регистрацията на превозните средства е уредена в Закон за движение по пътищата, Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и Наредба 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 143, ал. 4 ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. По делото е безспорно установено, че поставеният от производителя идентификационен номер на рамата на процесния автомобил е компрометиран. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата там, където производителят първично го е поставил с набиването му върху хоризонтална плоскост. Нормата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици, визирани в чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП установява забрана за регистрация, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По силата на чл. 5 от Наредба І-45 от 2000 г. превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. При регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на собственика, произхода на превозното средство, техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. За да се извърши регистрация на пътното превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, законът изисква да е поставен нов идентификационен номер по ред, посочен с наредба на министъра на вътрешните работи, и по определен по ред за възстановяване на идентификационния номер. Съгласно чл. 3 от Наредба 8121з-1 от 2018 г. възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата (купето или шасито) на ППС. Според чл. 5 и чл. 6 от същата наредба на възстановяване подлежи идентификационен номер на пътно превозно средство, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред, с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер, на което при извършване на ремонтни дейности идентификационният номер е бил заличен частично или напълно, ако преди извършването им ППС е било предоставено за установяване на автентичния идентификационен номер, чийто идентификационен номер е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране при извършено изследване с цел идентификацията му, на което е извършена смяна с ново шаси (купе), произведено от завода производител на ППС. На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено. По делото е безспорно установено, че поставеният от производителя идентификационен номер на рамата на процесния автомобил е компрометиран. Върху идентификационния номер на рамата на процесния автомобил е извършена интервенция. След като безспорно е констатиран дефект в областта на идентификационния номер, макар и да е установен автентичния идентификационен номер на рамата на автомобила, то преди да бъде регистриран, следва да бъде проведена процедура по възстановяване на идентификационния номер на рамата, както е предвидено в наредбата. Тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице при осъществяване на някоя от предвидените хипотези. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. Към момента на произнасянето на административния орган идентификационният номер на рамата на автомобила не е възстановен по надлежния ред и не са били налице законовите предпоставки за регистрация на моторното превозно средство. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, по същество, бъде постановено ново, с което жалбата на Х. Станчев бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани от касатора, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд