Решение № 2265 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ С.-64-А. Караджов, представляван от адвокат К. Иванов, срещу решение 150 от 16.06.2023 г., постановено по адм. дело 37/2023 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД - 40/01.02.2023 г. на кмета на община Мадан, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и е осъден да заплати на община Мадан разноски по делото в общ размер на 2900 лв. С касационната жалба се твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се излагат съображения, че съдебното решение е постановено в противоречие с доказателствата по делото и установените факти. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящето производство. Ответникът община Мадан, в представен отговор по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Костов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е била заповед РД 40 от 01.02.2023 г. на кмета на Мадан, с която е наредено изземване на недвижим имот, публична общинска собственост, с площ на частта за изземване 47 к.м. от имот 46045.501.195. по КККР на гр. Мадан. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка и приемане на неоспорената от страните съдебно - техническа експертиза, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в съответната писмена форма. Съдът не е установил в производството на издаване на акта да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Посочил е, че обстоятелствата, посочени в констативен акт ДГ-01 от 30.01.2023 г. са фактическо основание за издаване на заповедта и те се свеждат до това, че жалбоподателят държи без правно основание част от имот публична общинска собственост, върху която е поставен преместваем обект. В представените с преписката писма, жалбоподателят е уведомен през 2007г., че договорът за възмездно право на ползване е прекратен, считано от 05.05.2007г. Години покъсно, с писмо от 19.12.2022 г. ползвателят е предупреден, че е необходимо в 7-дневен срок да премахне обекта от терена за изпълнение на строеж Общински пазар в имота - ПОС. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът е приел, че безспорно се установява, че са налице предпоставките за постановяване на изземването на процесния имот - чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Изложени са мотиви, че първата предпоставка законодателят обвързва със собствеността на имота, като е безспорно, а и това не се оспорва от жалбоподателя, че имота, част от който е предоставен за ползване, е общинска собственост /АПОС 160 от 10.05.2022 г./. Втората предпоставка според съда нормата свързва с упражняване на фактическа власт - владеене или държане без основание. Съдът е приел, че обстоятелството, че процесният имот се държи от жалбоподателя също не е спорно по делото. От значение е, разполага ли държателят на металния павилион с валидно правно основание за упражняване на това право и дали то е противопоставимо на собственическите права на собственика на терена. В тази връзка след преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че договорът за учредяване възмездно право на ползване на терена е сключен на 05.05.1997 г. и ползвателят е предизвестен с писмо изх. 96-А-62/19.03.2007 г., че считано от 05.05.2007г., изтича 10-годишния срок от сключването му. След тази дата държателят ползва имота без противопоставяне от собственика му, община Мадан, до 19.12.2022г., когато е уведомен, че за реализирането на инвестиционен проект Общински пазар УПИ ХХІ-пазар, кв. 30, гр. Мадан е необходимо да премахне павилиона от терена. Съдът се е позовал на приетото от вещото лице, че договор за учредяване право на строеж няма. Приел е, че няма доказателства за заявена от заинтересованото лице/ползвател процедура за разпореждане с частния (до 25.03.2022 г.) общински имот по чл. 7, ал. 3 ЗОС (в редакция по ДВ, бр. 44 от 1996 г.), съгласно която имотите и вещите - частна общинска собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права, както и, че през март 2022г. имотът вече става публична общинска собственост, като по силата на чл. 7, ал. 2 от ЗОС има забрана за отчуждаване и прехвърляне на собственост на трети лица, освен в полза на държавата. В тази връзка според съда прекратяването на договора за наем през 2007г., поканите от 2007г. и от 2022г. за освобождаването му и продължаващото държане, обосновават изземването на общинския имот по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения понастоящем правен резултат. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Правилно първоинстанционният съд приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като е била спазена установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт и същият е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед РД - 40/01.02.2023 г. на кмета на община Мадан. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се владее/държи не на правно основание. Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост - т.е. реализирането на регламентирания в ЗОС правен способ за защита на собствеността в рамките на облекчената административна процедура, е обусловено от принадлежността на правото на собственост на общината върху посочения в жалбата имот, което в случая не е спорно. От значение в случая е единствено разполагат ли касаторът с годно правно основание, което да му дава право да владеят/държат процесните 47 кв. м., което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. В действителност ЕТ С.-64-А. Караджов е имало сключен договор за наем на общински терен, като с изтичане на уговорения в него срок, наемното правоотношение между страните е било прекратено. След като имотът е общинска собственост и същият се ползва от дружеството без правно основание, то налице е хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед, както правилно е приел първоинстанционният съд. В тази връзка противно на твърденията направени с касационната жалба следва да се посочи, че съдът е изложил подробни мотиви относно законността на павилиона и това дали е преместваем обект. Анализирал е доказателствата по делото, както и неоспореното заключение на вещото лице и правилно е приел, че дори металният павилион да е бил трайно закрепен за терена с бетонови фундаменти, както сочи жалбоподателят, то това не препятства общината да предприеме действия по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на общински имот, който се владее или държи без правно основание. Правото на едно лице, изградило сграда, като временен строеж, не го лишава от правото да държи постройката върху терена и да я ползва според нейното предназначение, но до момента, в който собственикът на терена, в който сградата е построена не предприеме действия по реализиране на предвижданията на подробния устройствен план. По делото е представеното разрешение за строеж от 1993г., което разрешава поставяне на метален павилион, като документът не е издаден от главния архитект по реда на чл. 148 ЗУТ, като е установено и, че община Мадан не е учредявала право на строеж в полза на касатора. Решаващият съд правилно е приел, че заповедта е издадена при наличие на предвидените в закона материални предпоставки. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства вкл. и в тяхната съвкупност и е приложил правилно материалния закон. С оглед всичко изложено като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата на настоящия касатор първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна. Същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на община Мадан, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3240 лв., с оглед представените по делото договор за правна защита и съдействие и фактура. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,