Решение № 71 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3148/2011 г.

Решение № 71 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3148/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на гражданската ищца и частна обвинителка Р. К. М. против въззивно решение № 384 от 21.10.2011 г. постановено по ВНОХ дело № 868/2011 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че въззивното решение е несправедливо, не отговаря на извършеното от подсъдимия деяние и противоречи на закона и морала, но по същество се развиват доводи, които са касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се да бъде отменено и да бъде потвърдена присъдата на Софийски градски съд. В съдебно заседание чрез повереника си поддържа жалбата. Подсъдимият изразява становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати, защото жалбоподателката не е страна в процеса. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение на Софийски апелативен съд, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 9.05.2011 г. постановена по НОХ дело № 794/2011 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия И. П. А. за виновен в това, че на 12.04.2010 г. в гр. С. причинил по непредпазливост смъртта на К. К. Р., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Р. К. М. сумата 50 000 лв, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието. С въззивно решение № 384 от 21.10.2011 г. постановено по ВНОХ дело № 868/2011 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в наказателната част, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на три години и четири месеца и е постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Отменил е присъдата в гражданската част и е прекратил производството по гражданския иск. Отстранил е Р. К. М. от участие в процеса като частен обвинител, конституирана с определение постановено в съдебно заседание на 9.05.2011 г. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Заедно с оплакванията, касаещи по същество наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия, от жалбоподателката се развиват и доводи, които по своята същност са касационно основание по чл. 348, ал. 1т. 2 НПК, макар и да не са точно формулирани. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав неправилно е отменил присъдата в гражданската част, като е прекратил производството по гражданския иск и неправилно я е отстранил от участие в процеса като частен обвинител. С тях по същество се оспорва извода на въззивната инстанция, че неправилно в съдебно заседание на 9.05.2011 г. е конституирана от първоинстанционния съд като страна в процеса и се релевира ограничаване на процесуалните й права да търси защита за увредените си интереси. В тази си част жалбата е процесуално допустима. Правото на лицето, за което е прието с обжалвания съдебен акт, че неправилно е конституирано като страна в процеса, да търси защита на увредените си интереси, може да бъде реализирано само посредством обжалването му. Решението на въззивната инстанция в тази му част, съгласно указанията дадени от ВКС с т. р. 2/2004 г. не подлежи на обжалване отделно от присъдата. Единствената процесуална възможност на жалбоподателката да защити интересите си е по пътя на обжалване на постановения съдебен акт, поради което неоснователно се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, че тя няма качество на страна в процеса и жалбата, включително и в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Софийският апелативен съд е сезиран с жалба от подсъдимия, в която са развити конкретни доводи за съществено нарушаване на процесуалните му права от първоинстанционния съд с конституирането на пострадалата, като гражданска ищца и частна обвинителна. Възприел е изложените от него съображения, като на стр. 7 от мотивите на въззивното решение е обосновал извода си, че гражданската ищца и частна обвинителка незаконосъобразно е конституирана като страна в процеса, защото не е от кръга на лицата, посочени в задължителните указания на ВКС и очертани в трайната съдебна практика, като пострадали от престъплението, които могат да бъдат допуснати до участие в процеса. Законодателят в чл. 74 и сл. НПК не е определил кръга от лицата, претърпяли имуществени и неимуществени вреди от престъплението, които имат право да участват в съдебното производство като граждански ищци и частни обвинители. Задължителната съдебна практика, установена още с пост. № 4/61 г. е посочила, че това са най-близките роднини - съпруг, родители и деца, а не лицата, които са призовани към наследяване, както е приел първоинстанционния съд. Този кръг с последващото пост. № 5/69 г. е разширен, като са включени фактическият съпруг и лицата, взети за отглеждане и осиновяване, които са издържани от починалия и между тях са съществували отношения на привързаност. В конкретния случай жалбоподателката е сестра на починалия и не е процесуално легитимирана да поддържа обвинението заедно с прокурора и да предявява граждански иск в наказателното производство за причинени неимуществени вреди, независимо, че се явява негова единствена наследница. Съдът е мотивирал извода си, че с незаконосъобразното й допускане до участие като страна в процеса е засегнато правото на защита на подсъдимия, но правилно е приел, че нарушението не е съществено и може сам да го отстрани без връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Като е постановил съдебния си акт в приетия смисъл, не е нарушил правата на жалбоподателката. Останалите наведени от жалбоподателката доводи за допуснати нарушения в наказателната и гражданската част на присъдата не следва да бъдат обсъждани по същество, защото са направени от нелегитимна страна. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната му от Р. К. М. част следва да бъде оставено в сила, поради което и в същия смисъл