Решение № 4505 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2010 г.

Решение № 4505 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Образувано е по касационна жалба от "Таф Мод" ООД, със седалище в гр. Русе, срещу решение № 1639 от 23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 313/2010 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 180900655 от 4.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 795 от 8.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, според които в съдебното решение не са взети предвид в пълен обем събраните по делото доказателства, като е даден приоритет на изводите на ответника, без да са съобразени доказателствата, установяващи неоснователността на направените от органа по приходите изводи. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, жалбоподателят моли решението да се отмени в обжалваната част със съответните законни последици. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на "Таф Мод" ООД против ревизионен акт № 180900655 от 4.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 795 от 8.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на ревизираното лице са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди между 1.01.2004 г. - 31.03.2009 г., както и данък по ЗКПО. С решението съдът е обявил за нищожен ревизионния акт в частта, с която на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. март 2007 г., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото производство. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно е било отказано право на данъчен кредит по 29 бр. фактури, издадени от "Елеганс Мис" ООД с предмет "ишлеме", "изработка ишлеме" и "помощни материали", тъй като липсвали доказателства за реалното извършване на доставките. Според съда от ревизираното лице не е са били представени доказателства относно начина на транспортиране на материалите, както и на изработените от доставчика готови изделия. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е приел, че не са опровергани констатациите на ревизиращите органи за несъответствие между датите на извършения реекспорт на готовите изделия и по-късните дати на предаване на материалите от възложителя на изпълнителя и по-късните от тях дати на вноса на същите материали. По отношение на облагането с корпоративен данък за отчетните 2004 г. - 2006 г., първоинстанционният съд в мотивите на решението е посочил, че правилно органът по приходите законосъобразно е пристъпил към преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за 2004 г. - 2006 г. и на осн. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО за 2007 г. със сумите, представляващи стойността на фактурите, издадени от "Елегант Мис" ООД, предвид установената липса на реалност на отразените във тези фактури доставки. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил подробно и последователно всички доводи и възражения на страните и доказателствата по делото, не е допуснал игнориране на доказателства и изводите, които е направил, са в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Аргументирано и в съответствие със събраните доказателства съдът е приел, че по фактурите с предмет "изработка на ишлеме", издадени от "Елегант Мис" ООД, не са налице реално осъществени доставки. Не се оспорва от страните, че между "Таф Мод" ООД и доставчика по фактурите "Елегант Мис" ООД е налице сключен договор от 22.04.2003 г. с предмет изработка на шивашки изделия (конфекция) на ишлеме с платове и помощни материали на поръчващия, предназначена за износ на пазарите от страните от Европейския съюз. По отношение на доставчика безспорно е установено, че същият има предмет на дейност шивашки услуги в помещение под наем в гр. Габрово. За получателя на процесните доставки "Таф Мод" ООД от данните по делото е видно, че дружеството е посредник по изработката на шивашки изделия, като материалите се получават от възложителя на поръчката и се предоставят от ревизираното лице на трети лица за ушиването на изделията. Констатирано е, че в периода 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г. получаваните от "Таф Мод" ООД материали са поставяни под режим "активно усъвършенстване" и след изработване на готовите изделия, същите са били реекспортирани (чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗДДС - отм.), а в периода 1.01.2007 г. - 31.03.2009 г. "Таф Мод" ООД е извършвало доставки на услуги по работа върху вещи по смисъла на чл. 24, ал. 3 от ЗДДС. След извършения анализ на доказателствата, събрани в хода на административното и съдебно производство, съдът е обосновал правилен извод относно липсата на реални доставки по процесните фактури. Въпреки наличието на договор с предмет, който съответства на основната дейност и на двете дружества, по делото не са налице достатъчно доказателства, че конкретните доставки, отразени във фактурите, действително са били осъществени. В случая механизмът на осъществяване на доставките с предмет изработка на ишлеме включва предоставянето от възложителя на материалите, тяхното изработване от изпълнителя и доставянето им на получателя по фактурите. Предвид обстоятелството, че съгласно данните по делото материалите са били внасяни от други държави и готовите стоки са били реекспортирани за тях, е било необходимо да се установи движението на тези материали към България и съответно износът им извън територията на страната. При извършеното сравнение между представените по делото справки за режим "активно усъвършенстване" в подадените ЕАД за износа на стоките, издадените фактури и протоколите за предаване на стоките, са констатирани несъответствия, изразяващи се в това, че предаването на готовите изделия от "Елегант Мис" ООД е извършено след износа им от ревизираното дружество. Установено е също така, че материалите, необходими за изработването на стоките са били внасяни след предаването на същите материали на изпълнителя по доставките. По делото не са ангажирани и доказателства относно извършения транспорт на материалите, съответно на стоките, необходими с оглед обстоятелството, че страните по доставките са извършвали дейността си в различни градове. По този начин от страна на касатора не е било доказано, че внасяните материали са били предоставяни на доставчика по договора, както и че изнасяните количества стоки са били изработени именно от същото дружество. Тези констатации не са били опровергани и чрез заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в която не са били изследвани посочените по-горе несъответствия. Неоснователно е възражението на касатора, основаващо се на приложения по делото РА № 796/09.03.2007 г., издаден на доставчика "Елегант Мис" ООД за извършена ревизия на това дружество по ЗДДС за периода 14.10.2003 г. - 30.09.2006 г., в който липсват констатации за основания за корекция по отношение на доставките, извършени от дружеството. Съставеният РА на доставчика, в който не са направени корекции свързани с процесните доставки, не представлява основание за признаване на право на данъчен кредит, при игнориране на императивни правни норми, въвеждащи изисквания за признаване право на данъчен кредит. Ревизионните актове, съставени на доставчик представляват доказателство, което следва да бъде обсъдено и преценено наред с останалите доказателства и обстоятелства по делото, съобразно общото правило, което е приложимо за преценката на всички доказателства. Ако законодателят е допускал съставянето на РА на доставчик да има безусловно значение за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното лице, то би предвидил това с нарочна правна норма. След като такава липсва, то РА на доставчиците следва да бъдат преценявани наред с останалите доказателства по делото и доводите на страните. В настоящия случай съдът е извършил анализ на всички събрани доказателства, в това число и представения РА на доставчика, поради което е неоснователно възражението на касатора. Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви, изложени по повод допълнително начисления данък и определения корпоративен данък за 2004 г. - 2007 г. Предвид констатациите за липса на реални доставки по процесните фактури, обосновано съдът е приел, че законосъобразно е бил увеличен финансовият резултат на дружеството на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за 2004 г. - 2006 г. и на осн. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО за 2007 г., тъй като са били отчетени разходи в нарушение на счетоводното законодателство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,