Решение № 6658 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2020 г.

Решение № 6658 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт И., против решение № 178 от 7.07.2020 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 144 по описа на съда за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 21/06/1/0.0.2029/3/01/04/02 от 10.04.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на К. Т.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.). Касаторът твърди, че имот с идентификатор 23025.79.46, с площ от 0, 502 дка не следва да се включва в изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството на К. Т. по чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., тъй като към момента на подаване на заявлението за подпомагане този имот е собственост на съпругата му Е. Т., с която е в брак и към момента на подаване на заявката за второ плащане. Икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, изчислен по приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14/28.05.2015 г., е 10 548, 46 евро, колкото е първоначалният му размер. От това следва, че не е постигната заложената в бизнес плана цел за увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 4 000 евро в срока, посочен в договора за подпомагане и са налице предвидените от закона основания за отказ на второ плащане и за възстановяване на полученото от ползвателя първо плащане. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени изцяло оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. В зависимост от изхода на делото прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – К. Т., чрез адвокат Г., оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения изложени в представен по делото писмен отговор и в дадения ход по същество. Счита, че нормата на чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. не намира приложение, тъй като заложеното в бизнес плана увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство е чрез "увеличение на площта на отглежданите гъби кладница с 350 кв. м. ", а не чрез "увеличение на наличната земя в него". Позовава се на заключението на съдебно-агрономическата експертиза, с което е установено, че не се обработва земя, а се обработват дървени преместваеми трупчета, земята се ползва само като повърхност, върху която се поставят трупчетата. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представения договор за правна помощ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното първоинстанционно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Смолян е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/06/1/0.0.2029/3/01/04/02 от 10.04.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с който на К. Т. е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447, 50 лв., представляващо второ плащане по договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 24, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респективно чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице спор между страните по фактите, а по приложението на правото и тълкуването на определени понятия в сключения договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. От заключението на съдебно-агрономическата експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено е установено, че в стопанството на Т. гъбите се отглежда на дървени трупчета, които са разположени на определено разстояние помежду си. Установено е също, че фазите на производство на гъбите не предполагат отглеждането им на едно и също място, в определен селскостопански имот, а основно протичат на два етапа - на закрито и на открито. С оглед заключението на вещото лице, съдът е приел за безспорно установено по делото, че в срока по договора Т. е закупил необходимия мицел и дървени трупчета и е извършил необходимите селскостопански манипулации, за да постигне заложените в бизнес плана показатели. Приел е за безспорно и че в посочения бизнес план е описан стандартният екстензивен метод на отглеждане на гъбите, поради което още при сключване на договора между страните е било ясно, че показател за постигане на цел № 1 от плана относно разширяване обема на стопанството няма да бъде определена географска площ от територията на страната, а площ дървени трупчета, на които се отглежда гъби. Като е отчел факта, че единственият мотив на административния орган да постанови оспорения АУПДВ се свежда до това, че имот с идентификатор 23025.79.46 в землището на гр. Доспат е собствен на съпругата на жалбоподателя от 2008 г., съдът е счел, че подобен извод би бил основателен, само ако производството на гъби кладница се провежда по технологията на лехи и чрез оранжериен метод, защото отглеждането при тях предполага използването на земната почва и процесът не е свързан с преместване на заразената повърхност. Позовавайки се на приетото заключение на вещото лице, че освен повърхността на имот с идентификатор 23025.79.46, за определен период от време заразените трупчета се държат в закрито помещение и площта на този имот не участва пряко в производството на гъбите, както и на факта, че дървените трупчета са закупени на 25.04.2018 г. и не са били собственост на съпругата на К. Т., съдът е счел, че същите са допустими за изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството на земеделския стопанин. Посочил е, че след като планираното увеличение икономическия размер е преизпълнено, не са били налице фактически основания за издаване на оспорения акт. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановил неговата отмяна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният пред съда АУПДВ от 10.04.2020 г. е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за събиране на публично вземане на ДФ "Земеделие", произтичащо от неизпълнение на задължения по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. По делото няма спор, че по заявление за подпомагане от 23.07.2015 г. К. Т. е сключил с ДФ "Земеделие" договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, въз основа на одобрен бизнес план за отглеждане на култивирани гъби кладница. Съгласно приложение № 3 - Таблица за специфични цели и резултати към договора, ползвателят е избрал за цел № 1 увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО - минимум с 4 000 евро. Тази цел е планирана да бъде постигната съгласно одобрения бизнес план към договора чрез отглеждане на култивирани гъби кладница - 1, 247 дка през стопанската 2017/2018 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от договора, ползвателят е поел задължение да изпълни изцяло предоставения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 30.06.2018 г., като в чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора са посочени основания, при неизпълнението на които фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане, както и отказва второ плащане, а именно когато "не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно приложение № 3..., както и когато бизнес плана не е изпълнен в срока по чл. 6, ал. 1 от договора", "не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в срока по чл. 6, ал. 1 от договора". На 11.11.2016 г. по договора е извършено първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. На 22.06.2018 г. К. Т. е подал заявка за второ плащане в размер на 24 447, 50 лв. В таблица № 1 "Данни за земята в земеделското стопанство" към заявката за плащане е декларирал, че отглежда в стопанството на имот с идентификатор 23025.79.31, находящ се в землището на гр. Доспат, 0, 897 дка култивирани гъби кладница и в имот с идентификатор 23025.79.46, находящ се в землището на гр. Доспат, 0, 350 дка култивирани гъби кладница. На 26.10.2018 г. е извършена проверка на място в стопанството му от длъжностни лица на ДФ "Земеделие", при която в имот с идентификатор 23025.79.31 са установени 0, 897 дка култивирани гъби кладница, а в имот с идентификатор 23025.79.46 са установени 0, 502 дка култивирани гъби кладница. Констатирано е, че имот с идентификатор 23025.79.46, находящ се в землището на гр. Доспат, е собственост на съпругата му Е. Т. от 2008 г. и се ползва от Т. по силата на договор за наем със съпругата от 17.05.2018 г. Имотът е бил собственост на съпругата към датата на подаване на заявлението за подпомагане - 23.07.2015 г., и не е участвал при изчисляването на началния икономически размер на стопанството. При така установеното от фактическа страна, правилно административният орган е приел, че на основание чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. имот с идентификатор 23025.79.46 е недопустим за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., бизнес планът трябва да доказва увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. Съгласно чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., когато към датата на подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на ползвателя ЕООД е бил в брак и съпругът му е бил съпруг и към датата на подаването на заявлението за подпомагане, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включва земята, която към датата на подаване на заявлението за подпомагане е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга, включително в качеството му на едноличен търговец, както и от юридическо лице, чийто мажоритарен дял от капитала се притежава или се е притежавал от съпруга/съпругата. В случая са налице предпоставките на чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., при които следва да бъде изключена земята, собственост на съпругата на Т. към датата на подаване на заявлението за подпомагане, на която при проверката са установени 0, 502 дка култивирани гъби кладница. В тази връзка неправилно първоинстанционният е приел, че нарастването на икономическия размер на земеделското стопанство на жалбоподателя е доказано с дървените пънчета, участващи пряко в производството на гъбите и като такива допустими за изчисляване на увеличението. Според чл. 5, ал. 14 от Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно приложение № 1, като в него за код 30942 "Култивирани гъби - Кладници" е посочена мерна единица "кв. м. ". Съгласно одобрения бизнес план към договора, избраната от ползвателя на помощта цел № 1 - увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, е планирана да бъде постигната чрез отглеждане на 1, 247 дка култивирани гъби кладница, което предполага ползването на поне 1, 247 дка земя, върху която да се отглеждат гъбите, тъй като увеличаването на стопанството със заложените в плана 350 кв. м. гъби включва и увеличаване на наличната в него земя. Така и в чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. изрично е регламентирано, че при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството не се включва земята, която към датата на подаване на заявлението за подпомагане е била собственост на съпругата. Освен това от данните по делото, в т. ч. от заключението на експертизата, не става ясно колко е площта на дървените пънчета, участващи в производството на гъбите, обосноваваща извода на съда, че с нея е доказано преизпълнение на увеличението на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с над 4000 евро, измерен в СПО. Следователно, правилно икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, съгласно приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14/28.05.2015 г. въз основа на допустимите за включване в нарастването гъби е изчислен на 10 548, 46 евро, колкото е бил началния икономически размер. Поради това законосъобразен е извода на административния орган, че кандидатът не е доказал изпълнение на условията за увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с минимум 4 000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана дата - до 30.06.2018 г., съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора, респективно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - Смолян следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт като неоснователна. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или в общ размер от 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,