Решение № 8200 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение № 359 от 23.03.2026 г. по адм. дело № 119/2026 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена негова Заповед № 753 от 04.07.2024 г., с която на „Лидл България“ ЕООД енд Ко“ КД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Ответникът – „Лидл България“ ЕООД енд Ко“ КД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед № 753 от 04.07.2024 г. на председателя на КЗП, с която на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е забранено при упражняване на дейността му да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2, предл. 15, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като предоставя на потребителите невярна и следователно подвеждаща информация относно географски или търговски произход на стоките предлагани за продажба, включително и за авокадо. Прието е, че това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. Обжалваното съдебно решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 1109 от 03.02.2026 г. по адм. дело № 11829/2025 г. на ВАС, седмо отд., с което е отменено Решение №581 от 30.04.2025 г. на Административен съд София-област по административно дело № 1096/2024 г. Касационната инстанция е приела, че липсват собствени мотиви на съда, доколкото единствено е възпроизведено съдържанието на административния акт. Съдът е установил от фактическа страна, че при извършена проверка в обект, находящ се в гр. София, ул. „Георги Сава Раковски“ № 126-128, стопанисван от „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, е установено предоставяне на невярна информация за географския произход на продукт – авокадо от „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД. В рекламна брошура с артикули, предлагани от търговеца за периода от 13.11.2023 г. - 19.11.2023 г., е обозначено, че произходът на артикул авокадо е Перу, а след направена проверка на място в магазин на търговеца е установено, че на етикета на производителя от опаковъчната мрежа е изписано, че произходът на артикул авокадо е Израел. Не се оспорва от търговеца, че е налице разминаване между обявената страна на произход в брошурата и в етикета на реално изложеното за продажба авокадо, а именно информацията на страница № 56 от брошурата на Лидл за периода 13.11.2023 г. - 19.11.2023 г., където е посочена страна произход Перу на продукта, и тази в магазина, където е посочена страна на произход Израел на същия продукт за същия период. Според търговеца причината за разминаването е грешка при товаренето на стоката в пристанище Ротердам. Търговецът е подал заявка за авокадо с произход Перу, очаквал е продукта да е от Перу, поради което е отпечатал и брошурите с този произход, като брошурите се разпространяват поне една седмица преди началото на пускането им в търговските обекти. Тиражът на отпечатаните и разпространени брошури на Лидл за периода 13.11.2023 г. - 19.11.2023 г. само за гр. София и по данни на търговеца са общо 318 200 бр. брошури. Към търговеца е изпратен продукт с произход Израел, поради допусната грешка от Централата в Германия. В търговския обект продуктът е бил с етикет с произход Израел. Първоинстанционният съд посочва, че фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП се състои от три кумулативни елемента: 1. наличие на търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; 2. противоречие на търговската практика с изискването за добросъвестност и компетентност; 3. практиката да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Забранената с процесната заповед заблуждаваща нелоялна търговска практика е по чл. 68д, ал. 2, т. 2, предложение 15 във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 2 ЗЗП обстоятелствата по ал. 1 включват информация за основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата; Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Според съда посочването на произход Перу в брошурата, която безспорно е търговско съобщение, адресирано до потребителите, не представлява нелоялна търговска практика, доколкото обозначеният на етикета пред щанда произход съответства на действителния, който е бил написан и върху етикета на самата стока. Съдът приема, че не е нарушено изискването за добросъвестност и компетентност при осъществяване на търговската дейност, тъй като към момента на отпечатване на брошурите търговецът е имал информация за произхода на стоката от Перу, поради което брошурите, които се издават по-рано, са с тази информация. Етикетът на щанда е с вярната информация за произход на стоката, като предоставената по този начин информация за произхода на продукта не е в състояние да въведе в заблуждение потребителя относно произхода на стоката и да го мотивира да вземе решение за закупуването й. С представената по този начин информация относно произхода на стоката се създава възможност потребителите да вземат своето търговско решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая безспорно се установява несъответствие между обявения произход в брошурата и обявения произход в търговския обект. Това несъответствие въвежда потребителя в заблуждение относно произхода на продукта, поради което се създава възможност под негово влияние да вземе своето търговско решение. Касационният жалбоподател основателно посочва, че брошурата има за цел да информира и привлече потребителите още преди посещението в търговския обект, като именно въз основа на съдържащата се в нея информация потребителят първоначално взема решение за покупка. Заблуждаващата в нея информация не може да бъде неутрализирана чрез предоставяне на вярна информация на по-късен етап в самия обект. Сочената от търговеца причина за несъответствието не е доказана. Единственият представен по делото документ с превод на български език относно транспорта на стоката е опаковъчен лист № 1527638 (л. 52 от адм. дело 7705/2024 г. по описа на Административен съд София-град), който не е достатъчен да се установи идентичност на описаните в него стоки с процесната стока. Административният акт е издаден при правилно установена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон - чл. 68д, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2, предл. 15, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в ЗЗП. Целта на процесната принудителна административна мярка е защита на потребителя от използване на невярна информация относно произхода на стоката. Приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция с оглед обезпечаване на бъдещо правомерно поведение на търговеца. При този изход на делото в полза на КЗП следва да се присъдят разноски в общ размер на 409,04 евро за юрисконсултско възнаграждение (по 102,26 евро за всяка една инстанция). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение