Решение № 2332 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2013 г.

Решение № 2332 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5305 от 30.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1180/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 10 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Артист Студио БГ" - ЕООД - гр. София, срещу ревизионен акт № 2001102191/27.06.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, и е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 753,62 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Артист Студио БГ" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Иван Колев Колев, чрез пълномощника му адв. Емил Пеев. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"/сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/-гр. София не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Артист Студио БГ" - ЕООД - гр. София, срещу ревизионен акт 2001102191/27.06.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 40 от 09.01.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 13 500 лв. и лихви за забава в размер на 1 681,08 лв. по фактури издадени от "Велков Лимитид БЛВ"-ЕООД, "Мертес 091" - ЕООД, "Ню бизнес"-ЕООД и "Реклама 7777" - ЕООД. В началото на решението първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. След това решаващият съд е изложил своите мотиви относно материалната законосъобразност на ревизионния акт. На първо място е дадено тълкуване на разпоредбите от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност относно реалността на доставката като едно от кумулативните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на извършените доставки по фактурите на посочените дружества. Анализът на доказателства е извършен на стр. 6 - 10 от мотивите по отношение на всеки един от доставчиците. Посочено е, че констатациите за липса на реални доставки по фактурите като основание за непризнаване на правото на данъчен кредит не са опровергани от данъчно-задълженото лице. Направено е обобщение, че правото на данъчен кредит не е отказано поради това, че доставчиците не са намерени на деклариран данъчен адрес, а че същите не са представили никакви други доказателства, освен издадени фактури и документ за извършено заплащане, които да установяват реалното изпълнение на доставките. Направено е позоваване и на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело № С - 643/2011 г., в което се приема, че правото на съюза не изключва възможността компетентната администрация да провери фактурираните от данъчно-задължените лица сделки действително ли са извършени и с оглед на декларираното по него евентуално да установи наличие на данъчно задължение, като резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен ДДС от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставяща право на данъчен кредит на получателя по фактурата. Посочено е, че такава проверка е извършена както от приходната администрация в хода на ревизията, така и в съда в хода на съдебния процес, като въпреки дадените указания на задълженото лице същото не е ангажирало доказателства, които да опровергават констатациите на РА за липса на реални доставки. Съдът е квалифицирал като неоснователни доводите на жалбоподателя, че констатациите на РА са оборени от заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Отбелязано е, че експертизата съдържа фактически констатации, които не са идентични със съдържанието на РА и решението на директора на Д "ОУИ", но тези констатации следва да се преценят с останалите събрани доказателства по делото. На база на анализ на същите е прието, че те не установяват реалното изпълнение на доставките, предмет на процесните фактури и не установяват, че услугите действително са извършени от издателите на фактурите, съответно, че ревизираното лице е техен получател. В края на решението е извършен контрол и относно допустимостта и валидността на издадения ревизионен акт. В тази връзка е прието, че същият е издаден от компетентен орган, в определената от закона форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно, в това число представените ревизионни актове на доставчиците, като по тази причина не е изградил верни изводи относно действителна фактическа обстановка по спора. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и не съобразяване с тълкуването на същия, дадено в решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С 142/11. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки, както и правилно е формулиран основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки. При отделяне на спорното от безспорното е прието, че в хода на ревизията е установено, че от доставчиците не са допуснати нарушения при счетоводното отразяване на фактурите, както и декларирането на данъка, както и извършеното разплащане по доставките, които обстоятелства са установени и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Във връзка със спорния въпрос за реалността на доставките правилно е посочено, че следва да бъде установено чрез надлежни доказателства реалното извършване на услугите, предмет на процесните фактури. Следва да бъдат споделени и изводите на съда, че ангажираните от задълженото лице доказателства не опровергават констатациите на РА за липса на реални доставки. Не може да бъде прието за основателно оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не бил установил действителната фактическа обстановка по спора. Видно от мотивите на съдебния акт, решаващият съд е възпроизвел подробно всички събрани по делото доказателства, ката на база на анализ на същите са изградени и правните изводи за законосъобразност на ревизионния акт. В действителност няма обсъждане на представените в хода на делото ревизионни актове на доставчиците, но нито в хода на първоинстанционното производство, нито в касационната жалба от страната не се излагат доводи какви точно обстоятелства, относими към спора, се установяват с въпросните ревизионни актове. Като допълнение в тази насока следва да бъде отбелязано, че в решението на СЕС от 31.01.2013 г. по съединени дела № С - 642/11 и С - 643/11 е дадено тълкуване в смисъл, че само от факта, че на издателя на фактурата е съставен ревизионен акт, с който данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност не може да се направи извод, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема доставка. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, свързани с невъзприемане на констатациите, съдържащи се в заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. При спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК административният съд е изложил своите мотиви защо заключението на експерта, въпреки съдържащите се в него констатации, не опровергава констатациите на РА, които изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, основани на тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11 г. също не могат да бъдат приети за основателни, тъй като фактическата обстановка на спора по тези дела е различна от спора по настоящето дело. Аргументите в жалбата, свързани със значението на предходните доставчици, са неотносими към спора, тъй като правото на данъчен кредит не е отказано поради ненамиране на предходни доставчици, а поради непредставяне на доказателства от самите доставчици и задълженото лице за реалното изпълнение на фактурираните услуги. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,