Решение № 4859 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2018 г.

Решение № 4859 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Интернешънъл Транс Ко" ООД, подадена чрез адв. Айдарова, против решение № 5302 от 21.08.2018 г., постановено от АС – София-град в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск по реда на ЗОДОВ в частта от 2 808. 21 лв. до пълния му размер от 4 809 лева и 0. 32 ст. Твърди, че неправилно съдът е приел, че се претендира законна лихва за забава, каквото искане не е правено. Исковата претенция се основава на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се претендира обезщетение за вреди (пропуснати ползи), тъй като дружеството е било лишено от възможност да ползва паричните средства внесени, като депозит. Като неправилен приема и извода на съда за присъждане на обезщетение за периода от отмяната на административните актове, а не от датата на увреждането – внасянето на депозита. Съдът се е позовал на европейската съдебна практика, която е относима за случаите на реално платени недължими данъци. Затова счита решението в отхвърлителната му част, за периода от датата на учредяване до датата на отмяната на решенията на административния орган, за неправилно. Иска се отмяна на решението в тази му част и уважаване на иска в пълния му размер и присъждане на разноски. Подадена е и втора касационна жалба от Агенция "Митници" – София чрез процесуалния представител юриск. Недялкова, против същото решение в осъдителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от "Интернешънъл Транс Ко" ООД – гр. София, ЕИК 131438364 срещу Агенция "Митници" за присъдената сума от 2808, 21 лв., представляваща обезщетение за вреди във вид на пропуснати ползи от три броя незаконосъобразни актове на Началника на Митница – Столична. Поддържа сходни доводи като първия касатор относно това, че по внесени депозити не се дължи лихва. Иска се и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Съдът правилно е формирал извод за допустимост на иска за вреди. Счита също така, че правилно е установил и правно-релевантните факти, като е приел, че от датите на влизане в сила на съдебните решения за отмяната на решенията на митническия орган, е възникнало задължение за освобождаване на депозитите. Задължението за освобождаване на всеки от процесните депозити е изпълнено със закъснение от органа чрез превод на сумата на депозита по банковата сметка на ищеца и е налице причинна връзка между твърдените вреди и отменените незаконосъобразни административни актове. Върховният административен съд намира и двете касационни жалби за допустими, като подадени от надлежни страни по делото в рамките на законоустановения срок за това, но за неоснователни по същество. С обжалваното решение Агенция "Митници" – София е осъдена да заплати на "Интернешънъл Транс Ко" ООД – София, сумата от 2808, 21 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразни актове на началника на Митница – Столична, както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението за вреди, ведно с разноски по делото в размер на 774 лева. Със същото съдебно решение искът на "Интернешънъл Транс Ко" ООД – София срещу Агенция Митници е отхвърлен като неоснователен за сумата над 2808, 21 лв. до пълния предявен размер на главницата от 4809, 32 лв. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че със сочените от ищеца три решения на началника на Митница – Столична са установени допълнителни задължения за ДДС на основание разпоредби на Закона за митниците и Регламент № 2454/1993 г. за прилагането на Митническия кодекс на ЕС – чл. 152, ал. 1; чл. 181а, ал. 2 и чл. 29 от Митническия кодекс на ЕС, Регламент № 2913/1992 г. за внос на стоки по посочените 3 бр. ЕАД от Р Сирия, декларирани от ищцовото дружество в митнически режим "свободно обръщение – крайно потребление", които решения при обжалването им са отменени от съда като незаконосъобразни. Съдът е приел, че при издаването на решенията е учреден депозит по всеки от трите ЕАД чрез вписване ръкописно в клетка "В" – "Счетоводни данни" на депозит в различен по всеки един ЕАД размер, последвано от дата, подпис и печат на митническия орган. Видно от вписания размер на депозита във всеки един ЕАД, той съвпада с определения във всяко едно от трите решения на началника на Митница – Столична допълнителен размер на дължимия ДДС. Според АССГ вписаният в клетка "В" на всеки един от трите ЕАД депозит съставлява учредяване на митническо обезпечение във вид на парични депозити по см. на чл. 186, ал. 3 от ЗМ /отм./, без внасянето на които по силата на чл. 80, ал. 2 /отм., но действал към датата на внасяне на трите депозита/ от ЗМ митническите органи не биха разрешили на дружеството-ищец вдигане на стоките. Съдът е приел, че всички депозити са внесени по решенията на митническия орган, като по всички ЕАД в клетка контрол на получаващото митническо учреждение е поставен печат, че се разрешава вдигането на стоката и дата, следваща датата на плащането на депозита. Съдът е приел, че вписването в тази клетка е извършено от митнически орган. Установено е, че след отмяна на решенията на началника на Митница – Столична, на ищеца са възстанови депозитите по трите решения и ЕАД през периода 15.01.2013 г. – 13.01.2015 г. АССГ е заключил, че по делото с представената на л. 29 от делото служебна бележка е установено задължението за внасяне на депозита и че без неговото изпълнение не се разрешава освобождаването на стоката. Освен това съдът сочи, че в всяко едно от трите ЕАД се съдържа печат "разрешавам вдигането на стоката" т. е. разрешено е след внасяне на депозита. С оглед на установеното съдът е приел още, че обезпеченията за приети от митническите органи без възражения, след като са вписани и съответните задължения са взети под отчет в Регистър ВПО, чрез отбелязване на обезпечението. В мотивите си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 199 от ЗМ, Митническия кодекс и Директива 2006/112, както и европейската практика – решения на Съда на ЕС. В крайна сметка съдът е приел, че учреденото обезпечение във формата на депозит се е превърнало в недължимо плащане и по силата на чл. 199 от ЗМ и чл. 199 от МК е възникнало задължението на митническия орган за незабавното му освобождаване. В този смисъл съдът е счел исковата претенция в частта за обезщетение за вреди за всеки един от депозитите от датата на учредяването на обезпечението до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна е неоснователна и основателна до присъдения размер. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал своите изводи, като е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение намира съдебното решение за правилно, като обосновано и постановено при изясняване на релевантни за спора обстоятелства. Решението е постановено след отменителното решение № 3683 от 22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 361 по описа за 2017 г. Съдът при новото разглеждане на делото е изпълнил дадените указания в отменителното решение и е изложил подробни мотиви. Касационните жалби на "Интернешънъл Транс Ко" ООД и на Агенция "Митници" са неоснователни. Обжалваният съдебен акт е правилен като краен резултат, по отношение на който не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът правилно е формирал извод за допустимост на иска за вреди. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател "Интернешънъл транс Ко", че съдът се е произнесъл по искане за дължими лихви, а исковата претенция е за вреди от незаконосъобразното задържане на сумата внесена, като депозит. Следва изрично да се отбележи принципната правилност на възраженията на първия касатор по отношение на естеството на законната лихва, но съдът в конкретния случай правилно е установил разликата и е приел, че претендирано обезщетение е за имуществени вреди. Вярно е, че в мотивите си многократно съдът е употребил израза "лихви", но изрично на стр. 3 от мотивите си е посочил правното основание на иска, че се претендират "имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в размер на законната лихва върху сумата по съответния депозит" и е разгледат искова претенция на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 203 и сл. от АПК. На практика съдът се е произнесъл по тази претенция, но терминологично е допуснал смесване на понятията. Обезщетението за имуществени вреди не е законна лихва. В цитирания съдебен акт на ВКС се говори за имуществените вреди, които се съизмерими със законната лихва т. е. обезщетението следва да бъде в този размер, освен ако не е доказан друг различен (по-голям) размер на увреждането, но това не е законна лихва. Първоинстанционният съд е смесил понятията, но като краен резултат е постановил правилен съдебен акт. При извършения анализ на приложимата нормативна уредба и на Практиката на Европейския съд изрично е посочил кога са дължими лихви и че в случая волята на дружеството е била за учредяване на обезпечения – депозит. Видно от приложеното на л. 10 от делото преводно нареждане (плащане от и към бюджета) се установява безспорно, че дружеството заплаща депозит по ЕАД. Затова и следва да се приеме, че правилно съдът е установил и правно-релевантните факти, като е приел, че от датите на влизане в сила на съдебните решения за отмяната на решенията на митническия орган, е възникнало задължение за освобождаване на депозитите. Задължението за освобождаване на всеки от процесните депозити е изпълнено със закъснение от органа, чрез превод на сумата на депозита по банковата сметка на ищеца. От 02.11.2011 г. е възникнало задължение за незабавното освобождаване на депозит в размер на 7 185, 61 лева във връзка с отмяната на решение № 571/07.10.2010 г. на началника на Митница – Столична, като задължението за освобождаване на депозита е изпълнено на 13.01.2015 г.; от 18.05.2012 г. е възникнало задължение за незабавното освобождаване на депозит в размер на 4389, 16 лева във връзка с отмяната на решение № 610/22.10.2010 г., а задължението е изпълнено на 15.01.2013 г. и от 14.07.2012 г. е възникнало задължение за незабавното освобождаване на депозит в размер на 3096, 35 лева във връзка с отмяната на решение № 622/04.11.2010 г., а задължението е изпълнено на 15.01.2015 г. Задължението за освобождаване на депозит възниква по силата на чл. 199 ЗМ. То е парично задължение на държавата чрез съответния митническия орган към частноправен субект. Правилно е заключението на съда, че за неизпълнението на парично задължение националното право и правото на ЕС предвиждат заплащане на обезщетение за имуществени вреди, което да компенсира частноправния субект за това, че без основание е лишен от ползването на съответната сума. Правото на имуществени вреди за забавата при освобождаването на обезпечения във формата на депозити възниква от датата неизпълнение на задължението за незабавното им освобождаване от митническия орган. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя изложените в тази насока мотиви на първоинстанционния съд, че задължението за връщане на внесения депозит е възникнало като автоматична правна последица от отмяната на процесните решения. В този смисъл е и ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., т. 4 – обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна т. е. то става изискуемо от момента на влизане в сила на решението. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Именно тези предпоставки са установени по делото, респективно следва да се реализира отговорността на Агенция "Митници" по посочения ред. Отмяната на цитираните решения на Началника на Митница – Столична представлява имуществена вреда за дружеството-касатор, тъй като установената парична сума е излязла от патримониума на дружеството, като обезпечение, вследствие на което имущественото им състояние е намалено. По този начин е налице и втората изискуема предпоставка – вреда, в случая имуществена. Тази вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отменените решения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице и третата предпоставка за основателност на иска, а именно пряка причинна връзка между незаконосъобразните актове на митническия орган и настъпилия вредоносен резултат и е уважил предявения иск за имуществени вреди. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира, че не са налице сочените касационни основания в двете касационни жалба и съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд