Решение № 11147 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А., представен от адв. Сепетлиев, срещу решение 4532/02.05.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 928/2025 г. Касаторът оспорва констатациите на съда и основаните на тях правни изводи за отсъствие на предпоставките за предоставяне на търсената от него международна закрила. Иска решение по жалбата съобразено с тази му позиция. Ответникът по касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. Р. А. срещу решение 2530/14.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от А. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество в производството по ЗУБ А. Р. А. е регистриран като сирийски гражданин, роден в Сирия, с адрес в обл. Ракка, [етническа принадлежност] по народност, [вероизповедание], женен, със средно образование, строителен работник. Оспореният административен акт бил постановен по молба за закрила от 30.08.2024 г., след като образуваното по предходни молби от 05.10.2023 г. и от 23.10.2023 г. било прекратено заради неявяване без уважителни причини на интервю, напуснал е България нелегално и е заминал за Германия, откъдето е върнат. Според съда при проведеното с А. интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, тъй като били изцяло икономически кандидатът за закрила напуснал страната освен заради войната и заради лошите условия за живот и в търсене на държава с по-висок стандарт. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Обсъдени са справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, включително справки от 03.02.2025 г. и от 08.04.2025 г. По обобщението на съда сигурността в държавата по произход търпи развитие и се подобрява, като след напускането на Сирия от жалбоподателя не са настъпили събития, създаващи реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Съдът е отрекъл и приложимостта на забраната за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи от мотивите на обжалваното решение и препраща към тях (вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК). Касационният жалбоподател изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Касационната жалба съдържа фактически твърдения и фактически доводи, които не са основани на събрани доказателства. Като процесуално действие на страната, те са различни от обосноваването на пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания (вж. чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК). Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Без да се твърдят конкретни допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбата на А. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на А. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . По бежанската си история търсещият закрила е икономически мигрант. На това сочи и неявяването му на интервюто в производството по първите молби за закрила и заминаването за Германия. Този извод не се разколебава от фактически констатации на касационната съдебна инстанция, основани на събрани в хода на съдебното дирене в производството пред нея. Представената от повереника на касатора разпечатка от интернет страницата на МВнР на Република България, определяща индекс на риска при пътуване в определени държави, включително Сирия, и предупреждение за рисковете по отношение на сигурността не установяват ситуация на безогледно насилие в страната по произход на А.. Съдържанието на предупреждението и неговите адресати определят неотносимостта на тези информационни източници към преценката на предпоставките за международна закрила. Тези предпоставки не се установяват убедително и с множеството разпечатки на статии от различни електронни издания, съдържащи предимно информация за инцидентни случаи на насилие в страната по произход. Кандидатът за закрила не е посочил в молбата за закрила и в интервюто обстоятелства, определящи го като субект на заплахата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ при завръщане в държавата по произход. В извънсъдебната фаза на производството е изключено прилагането на забраната за non refoulment. Липсва порок на административния акт, който съдът да е пропуснал да възприеме. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на А. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение