Решение № 8910 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2024 г.
ВАСШесто отделение17.07.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 326 / 11.03.2024 г. по адм. дело 38 / 2024 г. на Административен съд Шумен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. И. Ф. от гр. Шумен срещу решение 2153-27-147 / 21.12.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Шумен.
ОСЪЖДА С. И. Ф., гр. Шумен, [улица]да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 200,00 (двеста) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен чрез главен юрисконсулт Л. Илиева против решение 326 / 11.03.2024 г. по адм. дело 38 / 2024 г. на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.98, чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба С. И. Ф., чрез адв. Ю. Руженов изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 326 / 11.03.2024 г. по адм. дело 38 / 2024 г., Административен съд Шумен е отменил по жалба на С. И. Ф. решение 2153-27-147 / 21.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че правото на С. И. Ф. е следвало да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания и не е установено по безспорен начин наличието на нови данни и не са представени нови документи, които да рефлектират върху правото на парично обезщетение за социалния риск на лицето. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. По делото е установено, че е извършена проверка от контролен орган на НОИ на ФБ Европа ООД - осигурител и работодател на С. Ф. в конкретния период. Била е възложена със заповед ЗР-5-27-00716896 / 10.02.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ Шумен. Впоследствие е възложена проверка със заповед ЗР-5-27-01390441 / 07.07.2023г. Резултатите са били обективирани в констативен протокол КП-5-27-01390452 / 10.07.2023г. ФБ Европа ООД е предприятие, чиято дейност е набиране на персонал с цел изпращане на същия в Република Франция за изпълнение на задачи, свързани със селското стопанство садене, плевене, бране на плодове и зеленчуци. След сключване на трудовите договори с наетите лица, дружеството командировало работниците във Франция. Имало данни за 281 сключени трудови договора на 220 лица. В протокола от проверката на ТП на НАП Варна е установено, че дейността е извършвана единствено на територията на Република Франция, на обекти на възложителя. На територията на Република България дружеството е имало единствено офис, в който се е провеждало интервюто за работа, подписване на документи, обучения / инструктаж и други дейности, подпомагащи основната. В хода на проверката било установено, че дружеството не е подавало заявления за получаване на удостоверение А1 във връзка с изпратените работници във Франция. Същото не отговаря на изискването за получаването им, тъй като няма обект в България, където работниците да извършват същата дейност. Приходите са основно от френското дружество от доставки с място на изпълнение на територията на Република Франция и по доставките не е начислен ДДС. Осигурителният орган счел, че дружеството не е осъществявало дейност в България и не отговаря на изискванията на чл.12
от Регламент (ЕО) 883/2004 и не са налице условията, при които лицата могат да се ползват от българското осигурително законодателство. В резултат на това са били издадени задължителни предписания ЗД-1-27-01390734 / 10.07.2023г. на ФБ Европа ООД да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за осигурителен стаж и доход за командированите работници във Франция за периода от м.02.2016г. до м.10.2018г. С писмо вх. 1028-27-2124/31.07.2023г. управителят на дружеството е уведомил ТП на НОИ Шумен, че във връзка с дадените предписания е направена корекция на информацията в Регистъра на осигурените лица. На Ф. е било отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 27.12.2017г. 25.03.2018г. и от 01.12.2018г. до 14.03.2019г. съгласно разпореждане 271-00-17-1 / 09.01.2018г. на ръководител на осигуряването за безработица, поради прекратяване на трудово правоотношение с ФБ Европа ООД, считано от 27.12.2017г. С разпореждане 271-00-17-4 / 21.08.2023г. ръководителят на осигуряването за безработица отменил разпореждане 271-00-17-1 / 09.01.2018г. за отпускане на парично обезщетение по чл.54а КСО. В тази връзка били издадени задължителни предписания ЗД-1-03-01390734 / 10.07.2023г. за заличаване данните по чл.5, ал.4 от КСО за всички наети в дружеството лица. Предписанията са връчени, не са обжалвани, влезли са в законна сила и са изпълнени. С разпореждане 271-00-17-5 / 21.08.2023г. ръководителят на осигуряването за безработица отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО с мотиви, идентични с изложените в разпореждане 271-00-17-4 / 21.08.2023г. Издадено е разпореждане 271-00-17-10 / 17.11.2023г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с което на основание чл.114, ал.3 КСО и във връзка с чл.114, ал.2, т.2 КСО осигурителният орган разпоредил С. Ф. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 27.11.2017г. до 14.03.2019г. в размер на 2247,60 лева. Актът е обжалван по предвидения административен ред и с решение 2153-27-147 от 21.12.2023г. на директора на Териториално поделение Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че неучастието на Ф. като страна в производството по издаване на задължителните предписания с които са били служебно заличени данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 КСО, е нарушено правото и на защита. Предмет на съдебния спор е законосъобразността на административния акт, постановяващ възстановяване на неоснователно полученото парично обезщетение за безработица от лицето, а не издадените задължителни предписания. Неотносими за спора са изследваните от съда обстоятелства относно уведомяването на заинтересованите лица за издаване на предписанията и редовността на връчването им на адресата осигурител. Релевантен в случая е фактът, че като неоспорени, задължителните предписания са влезли в сила и са породили целените правни последици заличаване на данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 КСО. Административен съд - Шумен е нарушил съдопроизводствените правила като е осъществил контрол за процесуална допустимост на неосъществено съдебно оспорване, което е недопустимо в производството по оспорване на издадените по реда на чл. 114 КСО актове. Въпросите, касаещи процесуалните предпоставки за допустимост на бъдещ евентуален процес по оспорване на задължителните предписания (процес относно процеса), са в юрисдикционните правомощия на съда, пред който такова дело би било образувано. Допуснатите от административния съд и визирани по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Съдебният акт е постановен и при нарушение на материалния закон. На първо място хипотезата на чл. 16 Регламент (ЕО) 987/2009 не е приложима, доколкото в настоящия случай безспорно е установено, че лицето е полагало труд единствено на територията на Република Франция и не е упражнявало дейност в две или повече държави-членки. При извършената проверка компетентният орган е установил, че не са налице условията на чл. 12 (I) Регламент (ЕО) 883/2004 и командированите лица не могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство - ФБ- Европа ООД не осъществява стопанска дейност на територията на изпращащата държава членка (Република България), т.е няма обект в България, където работниците да извършват същата дейност. В този смисъл, съгласно Указанието, наетите по трудови правоотношения лица, командировани и полагащи труд на територията на Р. Франция не са налице условията, да са подчинени на българското осигурително законодателство и за периода на командироването им за тях е приложимо осигурителното законодателство на Република Франция на основание чл. 11 Регламент (ЕО) 883/2004. Основното правило при определяне на приложимото право, визирано в чл. 11, т. 3, б. "а" Регламент (ЕО) 883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава- членка, са подчинени на законодателството на тази държава. От представените писмени доказателства е видно, че лицата са полагали труд единствено във Франция. Директорът на ТП на НОИ - Шумен е изискал от НАП да определи приложимо законодателство. От проверката е видно, че дейността на дружеството е набиране на персонал и изпращането му във Франция със задачи свързани със селското стопанство - садене, плевене и бране на плодове и зеленчуци. Дейността е извършвана единствено на територията на Франция на обекти на възложителя. На територията на България дружеството е имало единствено офис, в който се е провеждало интервю за работа, подписване на документи, обучение/инструктаж и други дейности подпомагащи основната дейност. Дружеството не е подавало заявления за получаване на удостоверение А1 във връзка с изпратените работници в Франция, тъй като не е отговаряло на изискването за получаването им няма, обект в България, където работниците да извършват същата дейност. Националната агенция за приходите се е произнесла във връзка с прилагането на чл.16 Регламент (ЕО) 987/2009 и чл. 12 Регламент 883/2004. Като е отменил решение 2153-27-147 / 21.12.2023 г. на директор на ТП на НОИ Шумен, Административен съд - Шумен е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална от С. И. Ф. жалба, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на Националния осигурителен институт (по арг. от §1, т.6 от ДР АПК) се дължат поисканите разноски за платената за касационното производство държавна такса. Същите възлизат на сумата от 200,00 лева.