Решение № 60 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2012 г.

Решение № 60 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деян Кънчев Станчев против решение № 315 от 23.12.2011 г., постановено по адм. дело № 313/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя против заповед № 3Z-526/13.06.2011 г. на командира на военно формирование 24150 - Стара Загора, с която на основание чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е прекратен договорът за военна служба. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - командирът на военно формирование 24150 - Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховния административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Стара Загора е постановено в съответствие със закона. По делото няма спор по фактите. Жалбоподателят оспорва правните изводи на съда за липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения и за спазване на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от компетентния орган съгласно чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) при условията на делегиране на правомощия съгласно заповед № КВ-633/19.06.2009 г. на министъра на отбраната. Аргументиран е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предвидената в чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ командирът на военно формирование 24150 назначава извършването на служебна проверка, като определя комисия за изясняване на обстоятелствата и фактите относно констатираното нарушение. Спазени са изискванията на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в текста, в който отразява направените констатации (протокол от 01.06.2011 г.). След приключване на проверката командирът на военно формирование 24150 провежда беседа с жалбоподателя Станчев, при която го запознава с обстоятелствата и доказателствата, даващи основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Съставен е протокол, удостоверяващ изслушването на военнослужещия, подписан от провелия беседата командир на военно формирование 24150 и от Станчев без възражения. С това са изпълнени и изискванията на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ - беседата е проведена от длъжностното лице, назначило проверката, поради което възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения в процедурата при провеждането й са неоснователни. Действително от съдържанието на протокола и от лицата, които го подписват, се установява, че в беседата не взема участие председателят или друг чл. на комисията за извършване на служебната проверка, но това нарушение настоящият състав не приема за съществено. В случая неучастието на представител на комисията при провеждане на беседата не влияе негативно на правото на защита на военнослужещия и не се отразява на правилността на оспорената заповед. Твърдението на касационния жалбоподател за това, че реално изслушване не е проведено, се опровергава от представения протокол за проведената беседа и положения от него подпис, удостоверяващ това обстоятелство. Обстоятелството, че в хода на проведената служебна проверка не са изискани и приети писмени обяснения от нарушителя, в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приложените писмени обяснения на нарушителя с дата 27.05.2011 г., предшестващи датата на образуване на проверката (28.05.2011 г.) са разгледани и обсъдени от комисията, като са отразени в изготвения протокол № 3-1717/01.06.2011 г. и кореспондират изцяло с обстоятелствата и фактите, установени по случая. Видно от протокола за проведената беседа и отразеното в него, Станчев не изразява становище по случая и не упражнява предоставеното му право на защита. Смисълът на представянето на обяснения в устен или писмен вид пред органа се състои именно в това да се изяснят всички факти и обстоятелства относно нарушението и съответно да се даде възможност на проверявания военнослужещ да изрази позицията си във връзка с направените констатации относно вмененото му нарушение и да направи своите възражения. В случая установеното в хода на проверката кореспондира напълно с даденото от жалбоподателя обяснение на 27.05.2011 г. Заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания е законосъобразно. От събраните по делото доказателства безспорно е установено извършеното нарушение: при проверка на 27.05.2011 г. около 01.00ч. е констатирано, че жалбоподателят редник втори клас Деян Станчев като часови на пост 2 се намира при часовия на пост 1 - редник Петров, на около 200 м извън границите на охранявания от него пост. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" може да се наложи при тежки нарушения на военната дисциплина, каквото в случая е нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, а именно неизпълнение на задължение по военна служба - нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Поради това правилно съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му правомощия е реализирано в съответствие със закона. Ето защо, като приема, че заповедта е издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни основания, съставът на Административен съд - Стара Загора постановява акт в съответствие със закона. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, която разпоредба дава възможност за свободна преценка на наказващия орган при определяне вида на наказанието в зависимост от тежестта на извършеното нарушение. Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ) задължения на кадрови военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, законосъобразно квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Несъмнено със своите действия Станчев нарушава задълженията си по чл. 370, т. 5 от УВСВСРБ да не напуска поста, докато не бъде сменен, дори ако животът му е в опасност (самоволното напускане на поста е военно престъпление), които нормативно са му вменени да спазва при изпълнение на военната служба. В този смисъл напълно обоснована е преценката на съда, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ се установяват от проведената служебна проверка, изяснените обстоятелства и факти относно констатираното нарушение на караулната служба на Станчев. При тези доказателства обосновано първоинстанционният съд приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание. Доводът на касатора за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. Направеното възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани в хода на процеса доказателства. Изложени са подробни мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, в резултат на които е направено заключение за законосъобразност на оспорената заповед. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение