Решение № 212 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2007 г.

ВКСIV гражданско отделение12.03.2009 г.докладчик Стоил Сотиров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № IV-93/10.05.2007 г. по гр.д. № 753/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

Мотиви

Решение № 212 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. Константин Л., процесуален представител на ищеца Г. В. Я. от град Б., против въззивно решение № IV- 93/10.05.2007 г. по гр.д. № 753/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: Г. В. Я. от град Б. е предявил против Я. В. Я. от град Б., иск за делба на недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Твърди се, че собственик на процесния апартамент преди смъртта на бащата В. Я. К. са били последния и ищеца. Твърди се също така, че след смъртта на бащата страните по спора и втората съпруга на наследодателя са получили в наследство 1/2 идеална част от апартамента, като последната е продала на ищеца собствената й 1/6 идеална част през 2005 г.. Иска се допускане на делба при квоти - 5/6 идеални части за ищеца и 1/6 идеална част за ответника. С решение № 579/8.06.2006 г. по гр.д. № 2878/2004 г. Бургаският районен съд, г.о., е допуснал делба на процесния имот при квоти посочени в петитума на исковата молба. С решение №IV-93/10.05.2007 г. по гр.д. № 753/2006 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба Я. В. Я., Бургаският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е допуснал делбата при квоти, както следва: 3/6 идеални части за ищеца Г. Я., 2/6 идеални части за ответника Я/6 идеална част за втората съпруга на наследодателя -. В хода на въззивното производство като съделител в процеса е конституирана втората съпруга на наследодателя. Въззивната инстанция е приела, че в преписката по отчуждаване на имота, за който е налице обезщетяване с процесния апартамент липсва нарочно искане по чл. 102 ЗТСУ (отм.), направено от собственика на отчуждения имот, обезщетението да бъде направено и в полза на ищеца, което е основание да се приеме, че последния не е бил обезщетен и не е бил собственик на 1/2 идеална част от апартамента преди смъртта на наследодателя. Срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представителна ищеца Г. Я. - адв. Л., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответниците по касация - Я. В. Я. и И. Д. К., не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Решението на въззивната инстанция е неправилно. Същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При наличието на данни, че отчужденият имот е закупен от бащата - наследодател, преди сключването на брак с първата му съпруга, съдът не е изследвал факта на сключване на брака между посочените лица с оглед разпоредбата на чл. 103 СК от 1968 г.(отм.). Предвид цитираната норма отчужденият имот, въз основа на който бащата е обезщетен с два апартамента, би се явил съпружеска имуществена собственост с първата му съпруга. При наличието на данни за придобиване на отчуждения имот преди сключването на първия брак на наследодателя, съдът е следвало да изиска доказателства за сключването на този брак и смъртта на първата съпруга. Наличието на тези доказателства евентуално би довело до други изводи, въз основа на които квотите на страните ще за различни от тези по обжалваното решение. Като не е съобразил това и е разгледал спора без данни за първата съпруга на наследодателя, окръжният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, хипотези трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав наI г.о.,