Решение № 8720 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2010 г.

Решение № 8720 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Център" при митница Бургас, като правоприемник на МП "Запад - рибно пристанище", чрез процесуалния представител юрисконсулт Десислава Толева - Илиева, срещу решение № 278 от 15.03.2010 г. по адм. дело № 1039 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас, с което е отменено решение № 1056 от 16.05.2009 г. на началника на МП "Запад - рибно пристанище". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интерцитрус" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Интерцитрус" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Георги Горанов, оспорва същата като застъпва становище за нейната недопустимост, понеже е подадена от лице без представителна власт. Алтернативно изразява становище и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - директорът на териториална дирекция на НАП - гр. София изразява становище за основателност на касационната жалб чрез процесуалния представител юрисконсулт Спас Лафазански. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата, като подадена от лице без представителна власт. В потвърждение на извода за нейната допустимост е и представената по касационното дело заповед за изменение на служебно правоотношение № 13884 от 20.12.2010 г. на директора на агенция "Митници", с която е назначен началник на МП "Пристанище Бургас Център" при митница Бургас, както и пълномощно на началника на МП "Пристанище Център", с което юрисконсулт Десислава Костадинова Толева - Илиева, (подписала касационната жалба), е упълномощена да представлява последния. С това пълномощно на практика се потвърждават процесуалните действия, свързани с предявяване на касационната жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд - Бургас е било решение № 1056 от 16.05.2009 г. на началника на МП "Запад - рибно пристанище" - гр. Бургас, с което на "Интерцитрус" ООД са определени допълнителни държавни вземания за мито в размер на 515,46 лв. и за ДДС в размер на 1 024,22 лв. За да отмени обжалваното решение, от фактическа страна съдът е приел за установено, че "Интерцитрус" ООД е осъществило внос на стоки - банани от Еквадор, поставени под режим "внос с едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Вносът е манифестиран с ЕАД № 1001/4-2965 от 05.12.2006 г., като митническата стойност е определена на база на представената инвойс фактура № 1111 от 27.11.2006 г. Продавач на стоката е Dole Fresh Fruit International, Коста Рика, при условия на продажбата - С + F България, превозена е с кораб, с посочена във фактурата дата на пристигане 22.11.2006 г. При извършен последващ контрол е констатирано, че в счетоводството на дружеството се намира допълнително издадена от доставчика фактура № А 1413 от 27.12.2006 г. на стойност 22 250 щ. д., с посочено основание - за отклонение на кораба, като с оглед обстоятелството, че вносът на процесната стока е деклариран и оформен с множество документи, стойността на допълнителната фактура е разпределена пропорционално на количествата стоки, декларирани в съответния ЕАД. Административният орган е приел, че разходът по фактурата е такъв преди входен граничен пункт, поради което е определил нова митническа облагаема стойност, като по конкретния ЕАД е прибавена допълнителна стойност в размер на 4 604,63 лв., и е издадено оспореното решение. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, въз основа на която съдът е установил, че в счетоводството на жалбоподателя, издадената за осъществения внос фактура, включва в своята стойност както стойността на стоката, така и осъществения транспорт, с оглед уговорените условия на продажбата - С + F (стойност на стоката и навло). В счетоводството на дружеството е намерена и фактура № А 1413 от 27.12.2006 г., с посочено в нея основание за издаването й - заплащане на обезщетение за забава при разтоварване на плавателния съд, като същата е осчетоводена директно на разход, а не е отразена счетоводно като завишаване на стойността на стоката. При изготвяне на заключението вещото лице се е позовало и на документ - "Изложение на фактите", съставен от корабния агент "Christrans", Бургас, с който доставчикът работи в България, видно от който, корабът е пристигнал на рейд в Пристанище Бургас на 22.11.2006 г. в 12.48 ч., като разтоварването е започнало на 22.11.2006 г. в 15.15 ч. и е приключило на 23.11.2006 г. в 05,00 ч. В същия документ раздел "Забележки" е посочено, че съдът е в престой, като в чуждоезичния документ е употребен термина demurrage (демюрейдж). От проведена кореспонденция между доставчика и жалбоподателя съдът е установил, че фактура № А 2003/12.04.2006 г. касае фактуриране на разходи, които засягат забавата на кораба при разтоварване на плодовете, като поради техническа грешка е използван некоректен термин за разходите, като вместо "demurrage", обезщетение за забава на кораба при товаро-разтоварните работи, като основание за издаване на фактурата е записано, "deviation", отклонение от курса на кораба. Съдът е обосновал извода, че фактура № А 1413 от 27.12.2006 г. документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, извършени след входен граничен пункт, разграничени са документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Според съда по делото не са налице доказателства за отклонение от курса на кораба, което би било основание за допълнително начисляване на разходи за превоз на стоката до входен граничен пункт - пристанище Бургас. По повод възражението, че в корабния дневник е описано разтоварване в рамките на един ден, докато във фактурата е описан период на забавяне от 2 дни, 15 часа и 15 минути, според съда това е без правно значение, доколкото правнозначимият факт е дали разходът е направен до или след входен граничен пункт, а не този относно периода на разтоварване. Несъответствието би било релевантно с оглед размера на обезщетението, но не и с оглед квалифицирането на разхода. По тези съображения е направена преценка за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като съдът е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи при правилно прилагане на материалния закон. Основният спорен въпрос е правен, като е свързан с това дали процесната фактура № А 1413 от 27.12.2006 г. е издадена с основание "demurrage" или "deviation" и съответно дали осчетоводените по нея разходи следва да се включат при определяне на митническата облагаема стойност на внесената стока. Правилно установените по делото факти безспорно сочат, че процесната фактура касае именно разходи за "demurrage", парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море. Правилно съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, че е налице отклонение от курса на кораба, "deviation". Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗМ, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35, към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, свързани с транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане. Правилен е изводът на съда, че фактура № А 1413 от 27.12.2006 г. документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, осъществени след входен граничен пункт, разграничени са документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение