Решение № 4266 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2020 г.

Решение № 4266 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Регионална дирекция по горите гр. Смолян /РДГ/ и на И. С. от гр. Смолян, чрез процесуалните им представители срещу решение № 36/4.02.2020 г., постановено по адм. дело № 259/2019 г. на Административен съд – Смолян, с което РДГ е осъдена да заплати на И. С., на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 4000 лв за причинени неимуществени вреди - преживени болки и страдания от издаването на 24 броя незаконосъобразни наказателни постановления, ведно със законната лихва от 20.11.2015 г., както и разноски в размер на 2115 лв, съответно е отхвърлен искът за разликата над 4000 лв до пълния претендиран размер от 8000 лв. Касаторът Регионална дирекция по горите гр. Смолян чрез процесуалния си представител обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че решението е недопустимо и неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Поддържа неизчерпателност на мотивите и едностранно възприемане на събрания доказателствен материал, неправилно определяне началния момент, от който се начислява законната лихва, несъобразяване наличието на влезли в сила тринадесет наказателни постановления, издадени на И. С., неправилно кредитиране на свидетелските показания, съответно неправилна преценка за наличието на обстоятелствата, обуславящи отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на присъденото обезщетение, като несправедливо определено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Касаторът И. С. обжалва решението в частта, в която исковете му са отхвърлени, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на исковата сума в пълен размер. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на РДГ и за неоснователност на касационната жалба на И. С.. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени при спазване на процесуалните изисквания за тяхната допустимост. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е осъдил РДГ Смолян да заплати на И. С., на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 4000 лв за причинени неимуществени вреди - преживени болки и страдания от издаването на 24 броя незаконосъобразни наказателни постановления, ведно със законната лихва от 20.11.2015 г., както и разноски в размер на 2115 лв, съответно е отхвърлен искът за разликата над 4000 лв до пълния претендиран размер от 8000 лв. От фактическа страна е установено, че И. С. е бил вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и като лицензиран лесовъд за периода от 1.01.2015 г. до 20.11.2017 г. е издал 314 позволителни за сеч. След проверка на позволителните за сеч са констатирани отделни нарушения, допуснати от И. С. и през 2016 г. са му издадени 36 наказателни постановления, като по всяко от тях е наложена глоба в размер на 1000 лв.; 24 от тях са били отменени с влезли в сила съдебни решения. С влязла в сила Заповед № 839/18.07.2016 г. на изпълнителния директор на ИАГ И. С. е отписан от публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Във връзка с твърденията за претърпените неимуществени вреди са изслушани свидетелски показания, подробно обсъдени в първоинстанционното решение. По отношение на всеки от петимата свидетели, сред които дъщерята и личния лекар на И. С., съдът е посочил изричните причини, поради които кредитира показанията му. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че е изпълнен сложният фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице са 24 незаконосъобразни наказателни постановления. Относно причинените вреди, съдът ги е разгледал по групи, като е приел за недоказано, че договорни отношения с ищеца са били прекратявани във връзка с наказателните постановления; това прекратяване е констатирано в два случая, които са свързани със заповедта за отписване от публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. За недоказано е счетено оттегляне на физически лица, на които ищецът е давал консултации. За доказано е прието, че на ищеца е причинен срам и неудобство пред близки и колеги, като е накърнен имиджът му на професионалист, самооценката му, както и са му причинени притеснения за загубата на доходи и неблагоприятното влияние на възникналите проблеми върху семейния бюджет. За доказано е прието и влошаване здравословното състояние, включително на психическото здраве на И. С.. Съдът е приел, че причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с наказателните постановления, с разгласяването на деянията на ищеца и с изкуственото разделяне на едно деяние на няколко административни нарушения. По отношение размера на присъденото обезщетение, съдът е отчел броя на водените административно-наказателни и съдебни производства, създадения отзвук в обществото, значителното влошаване на здравословното състояние на ищеца и неблагоприятната перспектива за бъдещ оздравителен процес. Касационната жалба на РДГ е частично основателна. Касационната жалба на И. С. е неоснователна. Решението е допустимо, но частично неправилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, но решението е необосновано в частта, касаеща изводите относно настъпване на вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние. Неправилно е приложен материалният закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общината е обективна и вина в случая не се изследва. Деянието се разбира като конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми. Освен противоправно деяние, непозволеното увреждане предполага и вреда. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата е в причинна връзка с извършеното деяние, когато е пряка и непосредствена последица от него. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Неоснователни са касационните доводи на РДГ за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Фактическата обстановка по спора е надлежно установена. Частична необоснованост и нарушения на материалния закон се установяват при постановяване на осъдителната част от решението. Правилни са изводите на административния съд за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от уронения престиж, името и авторитета на И. С. в обществото като професионалист и личност, довели го до притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания. Правилен е изводът, че ищецът е претърпял тези негативни емоции в пряка причинна връзка с незаконосъобразните наказателни постановления. Неправилно обаче съдът приема за доказано влошаване на здравословното състояние на И. С., само на база свидетелските показания на лекувалия го лекар. Влошаването на здравословното състояние не е подкрепено с медицинска документация по делото, не са използвани и специални знания за установяване какво е било това състояние преди издаване на НП и след това и как се е променяло. Поради това не се възприемат изводите на Административен съд Смолян, че е налице влошаване на физическото и психическо здраве на ищеца и че то е в причинна връзка именно с незаконосъобразните наказателни постановления. Това съответно се отразява и на изводите на съда за размера на присъденото обезщетение. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Както вече се посочи, не са налице основания за присъждане на обезщетение за влошено здравословно състояние. Действително, доброто име и професионален авторитет, веднъж накърнени, трудно могат да бъдат компенсирани парично. От друга страна, вътрешните душевни страдания, стресът, унижението на човешкото достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност следва да бъдат овъзмездени. В случая обаче следва да се държи сметка и за това, че наред с отменените 24 наказателни постановления, са налице и други 12, които са влезли в сила. Налице е и влязла в сила заповед за отписване на И. С. от публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Тази заповед е индивидуален административен акт, който е издаден на самостоятелни основания, а административно-наказателните производства нямат преюдициален характер по отношение на него. Ето защо касационната инстанция приема, че неимуществени вреди, както са посочени по-горе са причинени съвкупно от всички издадени наказателни постановления и индивидуален административен акт, т. е. не всички вреди са в пряка причинно следствена връзка именно с незаконосъобразните наказателни постановления; за тях има и други причини. Освен това в производството по ЗОДОВ съдът приема отмяната на наказателните постановления като правно-релевантен факт. Основанията за тяхната отмяна, независимо дали са процесуални или материални, по естеството си не се отразяват на наличието или липсата на причинна връзка и не представляват обстоятелства по чл. 52 ЗЗД. По всички изложени съображения, обезщетението за неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД следва да бъде намалено и определено в общ размер на 1200 лв за претърпени стрес, болки и страдания поради уронването на професионалната чест, достойнство и накърняване на доброто име на ищеца. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение в размер над 1200 лв, както и в частта за разноските за сумата над 330 лв. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора С. се дължат съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, и държавна такса за касационното производство, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,