Решение № 14309 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 421/2015 г.

ВАСIII отделение30.12.2015 г.докладчик т Йорданка Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6746 от 10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 9066/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция - гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на Димитър Здравков Обидимски, ЕГН **********, адрес гр. Разград, ж. к. "Освобождение" № 9, вх. А, ет. 3, ап. 7, сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14309 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 421/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Д. Димитров, против решение № 6746 от 10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 9066/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-170-6500/5516 от 9.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по заявление с УИН 17/180512/68564, в частта му, с която на Димитър Здравков Обидимски за кампания 2012 г. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е отказано финансово подпомагане в размер от 10 044,03 лева, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответната страна. Ответната страна - Димитър Здравков Обидимски, чрез адв. Евгения Йончева, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено, като незаконосъобразно, УП с изх. № 02-170-6500/5516 от 9.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по заявление с УИН 17/180512/68564, в частта му, с която на Димитър Здравков Обидимски за кампания 2012 г. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е отказано финансово подпомагане в размер от 10 044,03 лева, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. Съдът е установил от фактическа страна, че Димитър Здравков Обидимски, като земеделски производител, е подал общо заявление УИН 17/180512/68564 за кампания 2012 г. с декларирани 10 бр. парцели - затревени площи с висока природна стойност по мярка 214 АЕП, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС1), като е поискал финансова помощ в размер на 80 517,63 лева. В следствие на горното, и на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е констатирано, че за БЗС с номера 61710-1032-1-3; 54420-50-2-1; 61710-363-1-2; 61710-572-1-1; 61710-1030-1-4 са подадени две или повече заявления, като установеното застъпване не е отстранено и не са предоставени документи за доказване правното основание на ползването им съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, след извършени кръстосани административни проверки, за БЗС с номера 61710-525-1-3; 37109-69-1-3; 61710-1032-1-3; 54420-50-2-1; 61710-363-1-2; 61710-572-1-1; 61710-1030-1-4; 18589-121-1-1 и 18589-51-1-2 са установени площи, които не съответстват на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., одобрен със Заповед № РД 09-4/3.01.2013 г. и РД 09-148/28.02.2013 г. на Министъра на земеделието и храните. По отношение на имот № 61710-614-1-3 е констатирано неспазване на базови и други изисквания след извършена проверка на място от Техническия инспекторат към ДФ "Земеделие", чиито изводи били обективирани в контролен лист. Съответно заявената площ от 0,98 ха не се счита за наддекларирана, а за такава, за която кандидатът не е спазил поетите ангажименти, свързани с предоставяне на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. В УП е посочено, че общият размер на декларираната от заявителя площ е 272,64 ха, от които допустимата площ е в размер на 260,65 ха, а недопустимата/наддекларираната площ - 11,01 ха. Съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. е посочен процент на наддеклариране - 4,21 %, предвид което е определена санкционирана площ - 22,02 ха, равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Съответно за оторизираната площ от 238,63 ха е определена финансова помощ в размер на 70 473,60 лева от поисканите 80 517,63 лева, като се изключва от подпомагане поради неспазен ангажимент по агроекологичната мярка БЗС № 61710-614-1-3. Въз основа на горното административният съд е приел, че оспореното Уведомително писмо, макар и издадено от компетентен орган, противоречи на въведените нормативни изисквания за форма, тъй като не са изложени кореспондиращи с установената фактическа обстановка правни мотиви, което от своя страна препятства възможността за съдебен контрол за законосъобразност и ограничава правото на защита на жалбоподателя, ответник в настоящото производство. Съдът е установил и процесуални нарушения, изразяващи се от една страна в това, че административният орган не е извършил в присъствието на кандидата или упълномощен негов представител или служител проверка на място или ако такава е била извършена, не е представил контролен лист с резултатите за подпис на кандидата или упълномощен негов представител или служител, който има право да напише в контролния лист обяснения и възражения по направените констатации /чл. 65, ал. 3 - ал. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г./, а от друга в това че преди оторизиране на исканата сума ДФ "Земеделие" дължи произнасяне за това кои от заявените парцели са одобрени за участие по съответната мярка, което не е сторено от органа преди издаване на акта за отпускане на финансова помощ, доколкото процедурата по одобрение и неодобрение е предхождаща тази по оторизиране на заявените за подпомагане площи. Съответно неуведомяването на заявителя кои от площите са допустими за получаване на плащания по бъдещ агроекологичен ангажимент ограничава неговото право на защита при оспорване на крайния акт за оторизиране на финансовата помощ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Правилни са изводите на решаващия съд, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената от закона форма, а именно: при липса на мотиви. Обжалваното уведомително писмо, представляващо индивидуален административен акт е немотивиран и не отговаря на изискванията на чл. 59, т. 4 АПК, тъй като в него липсват конкретни фактически основания за издаването му. Това само по себе си обуславя извод за неговата незаконосъобразност. Процесуалният представител на административния орган е направил опит да преодолее този недостатък чрез въпросите си към експертизата (молба стр. 214 от делото на АССГ), но това не санира процесуалния недостатък на оспорения акт. Настоящата инстанция напълно споделя изводът на административния съд, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото процедурата по одобрение и неодобрение на заявените за подпомагане площи е предхождаща тази по оторизиране на заявените за подпомагане площи с УП. Съответно, неуведомяването на Димитър Обидимски кои от заявените от него площи са допустими за получаване на плащания по бъдещ агроекологичен ангажимент, ограничава и неговото право на защита при оспорване на крайния акт за оторизиране на финансовата помощ. В производството по издаване на индивидуални административни актове на основание чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган е длъжен да осигури на страните възможност да прегледат всички документи по преписката, да направят искания и възражения, като едва след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, преценени след събиране на необходимия и допустим доказателствен материал, органът се произнася със съответния акт. В обжалваното решение правилно, и много подробно, е описана процедурата по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г., съгласно която земеделските стопани, които са поели да изпълняват агроекологични задължения за период от пет последователни години, подават "Заявление за подпомагане" в ДФ "Земеделие", когато увеличат одобрените площи в случаите по чл. 24, ал. 6 и 7 от горепосочената наредба. По делото безспорно е установено, че Димитър Здравков Обидимски е поел 5-годишен ангажимент по мярка 214 "АЕП" с писмо от 2009 г., като за кампания 2012 г. той реализира правото си да разшири поетия петгодишен ангажимент. Съответно новото заявление подлежи на проверки за одобрение от административния орган с всички площи, животни и пчелни семейства, с които земеделският стопанин кандидатства, за да бъде регистрирано за участие по мярка "Агроекологични плащания". С следствие на горното ако когато ДФ "Земеделие" не одобри така подаденото заявление, то земеделските стопани прилагат вече поетите агроекологични задължения до изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 (т. е. за 5 години). Но ако органът одобри увеличаването на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1, чл. 63 от Наредбата за дейности и направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 2 и 3 над 20 % от първоначалния размер, или с повече от 10 хектара, се поема ново агроекологично задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава пета от Наредбата, като следва да се уточни, че мярка 214 АЕП, код АППЗ и АПК 13, попадат в обхвата на агроекологична дейност, под мярка "управление на земеделски земи с висока природна стойност с направление възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а"). Именно поради изложеното до тук, преди оторизиране на исканата сума ДФ "Земеделие" дължи произнасяне за това кои от заявените парцели са одобрени за участие по съответната мярка. Следователно, като не е сторил това свое задължение преди издаването на оспореното УП, административният орган е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, водещо до ограничаване на правата на заявителя. По изложените съображения касационната жалба се преценява за неоснователна. Решението следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от посочените в жалбата пороци. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Страната е представила договор за правна помощ и съдействие, съгласно който размерът на заплатения адвокатски хонорар е 500 лв. Изрично е посочено, че сумата е заплатена в брой на 4.11.2015 г. С молба от 11.11.2015 г. процесуалният представител на жалбоподателя своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въз основа на това, че настоящото производство е касационно, не се отличава с фактическа и правна сложност, преминало е в едно съдебно заседание, възражението за прекомерност следва да бъде уважено. Ето защо платеното възнаграждение в размер от 500 лв. се явява прекомерно и следва да се намали до размера съобразен с разпоредбата на чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 28 от 2014 г.). Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Това обосновава изводът на настоящия съд, че адвокатското възнаграждение като прекомерно следва да бъда присъдено в размера на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

2