Решение № 6771 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2013 г.

Решение № 6771 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Каргил България" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Милен Райков срещу решение № 2281/08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 9377/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 29001100151/06.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1844/30.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за отказано право на данъчен кредит в размер на 144 030,34 лв. по фактури за доставка на слънчоглед и царевица, издадени от "Ронекс" ЕООД за данъчни периоди от 01.11.2009 г. до 31.01.2010 г. и за начислени лихви в размер на 26 104,13 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел тезата на органите по приходите за ненастъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 26 ЗДДС и липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Решението на съда по твърденията на касатора е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като неправилно е прието, че съдебно-счетоводната експертиза е изготвена въз основа на доказателства, които не са представени по делото. Касаторът излага оплаквания, че съдът е следвало да му посочи, че тези доказателства липсват по делото, макар да твърди, че ги е представил по време на ревизионното производство и според него ако те не са се намирали по делото, е нарушение от страна на приходните органи. В касационната жалба са изложени оплаквания, че съдебното решение е постановено в противоречие с правото на ЕС и практиката на СЕС, като сочи решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 ("Mahageben и David"), както и решения по дела С-643/11 ("ЛВК-56" ЕООД) и С-285/11 ("Боник" ЕООД). Касаторът се е позовал и на грубо нарушение от страна на съда на материалноправните разпоредби поради недоказване на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, тъй като ако е имало твърдения за данъчна измама, поради което приходните органи е следвало да приложат съответните законови механизми, като ЗДДС е предвидил специална солидарна отговорност за случаите, когато дължимият ДДС не е внесен от някое от лицата, участващи във веригата от доставки. Тази отговорност е по чл. 177 ЗДДС, но според касатора в случая ревизиращият екип е направил опит да заобиколи прилагането на чл. 177 ЗДДС и свързаното с него доказване. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на слънчоглед и царевица от "Ронекс" ЕООД за посочените по-горе данъчни периоди. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Панова. В предоставения от съда срок са постъпили и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Каргил България" ЕООД срещу РА № 29001100151/06.02.2012 г. за отказано право на данъчен кредит в размер на 144 030,34 лв. по 22 бр. фактури за доставка на слънчоглед и царевица, издадени от "Ронекс" ЕООД за данъчни периоди от 01.11.2009 г. до 31.01.2010 г. и за начислени лихви в размер на 26 104,13 лв., първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на посочените доставки на стоки. Съдът е обсъдил в решението си установяванията на приходните органи в ревизионното производство, като е посочил, че доставчикът "Ронекс" ЕООЗ е бил дерегистриран по ЗДДС на 15.09.2010 г. по инициатива на приходните органи, както и че същия данъчен период, през който са издадени процесните фактури му е съставен РА № 111101153/14.07.2011 г. и е извършена корекция на данъчната основа на получените доставки, вследствие непризнаване на същите за реално осъществени, а и не е признато право на данъчен кредит по предходни доставки със същия предмет поради това, че е прието, че те не са реално извършени. Съдът е обсъдил договор № РС1131009 за доставка на 2000 метрични тона (мт) царевица и договор № РS1531209 за доставка на 667,18 мт слънчоглед. Според съда по договорите са представени справки без подпис и дати и количества на стоките, но в тях липсва наименование на базата, от която стоките са натоварени, няма и транспортни документи, нито данни за превозвача. Съдът е счел също така, че не са представени и двустранно подписани документи за приемане на стоките в мястото на изпълнение на доставките, и относно действието на договора за доставка на черен маслодаен слънчоглед - 1917,350 мт. с място - склад на "Зърнени храни България" - Фирин, гр. Игнатиево, склад - гр. Вълчи дол и склад на "Сънойл" - с. Суворово за 951,020 мт. на доставка Пристанище - гр. Варна. Съдът е посочил в решението, че по време на ревизията са извършени насрещни проверки и на поддоставчици - ЕТ "Иванка Тенева-Теди", ЕТ "Калин Кънчев 2008", "Агрохристинвест" ЕООД, "Палермо" ЕООД, "Велвет груп" ЕООД, "Агро трейд 04" ЕООД, "Грейн продукт" ЕООД, "Бриз-К" ЕООД, ЕТ "Иван Първанов", " Агро кас експорт" ЕООД, "Билдинг комерс" ЕООД и "Фарм корект 2009" ЕООД, но при тях не са открити договори за продажба на слънчоглед и царевица, както и че за част от тях са издадени ревизионни актове и в които било прието, че по доставките от техните поддоставчици не им е признато право на данъчен кредит. Съдът е направил извод, че не е доказано, че "Ронекс" ЕООД е осъществил доставките, както и че от съдебно-счетоводната експертиза само е установено осчетоводяването от жалбоподателя на процесните фактури, както и че не са представени описаните в експертизата кантарни бележки пътнопрехвърлителни разписки. Обстоятелството, че впоследствие жалбоподателят е изнесъл царевицата и слънчогледа според съда не обуславя извод за реалност на доставките от "Ронекс" ЕООД, тъй като правото на данъчен кредит според съда изисква доставчикът да е лицето, издало фактурите и това следва да бъде доказано, за да се реализира правото. Обжалваното решение е неправилно. Законосъобразни са изводите на съда, че правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС не възниква, ако получателят на доставката не докаже, че доставчикът му ги е доставил и само при доказване на това обстоятелство, може да се реализира посоченото му право. Това право не възниква ако фактурите само счетоводно са отразени, поради което реалността на доставките е свързана с доказване на тяхното изпълнение - предаване на стоките. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС е предвидено да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Доказването следва да се извърши от получателя по доставките, тъй като той претендира материалното право да приспадне платения от него ДДС на доставчика му като данъчен кредит и върху него пада тази доказателствена тежест. В процесния случай касаторът основателно е изложил оплаквания, че първоинстанционният съд не е изяснил фактическата обстановка по делото, а това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Следва да се отбележи, че и касаторът е бил длъжен да участва дейно в изясняването на фактите и обстоятелствата по делото, като се има предвид, че с разпореждане от 11.10.2012 г. първоинстанционният съд му е указал, че на основание чл. 163, ал. 3 във връзка с чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК носи доказателствената тежест за твърденията си. След като касаторът е твърдял, че е представил още в ревизионното производство доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки, той е следвало да изиска съда да задължи ответната страна да ги представи. От друга страна ответникът е бил длъжен да предостави цялата административна преписка. Задължение обаче и на съда на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК е било да изясни обективната истина, тъй като е съд по същество и е длъжен да извърши проверка дали определеното с ревизионния акт данъчно задължение правилно е вменено от ревизиращите органи в тежест на ревизираното лице. Наистина в съдебно-счетоводната експертиза е посочено изрично, че са налице кантарни бележки и пътнопрехвърлителни разписки, които се намират у жалбоподателя, което от една страна може да разколебае истинността на твърдението на последния, че е представил тези доказателства в ревизионното производство. В същото време вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която представлява доказателствено средство няма установителни функции. Затова задължение на съда е било да изиска от страните по делото представянето на описаните в експертизата доказателства за реалността на доставките - кантарни бележки и пътнопрехвърлителни разписки, за да може да се произнесе дали наистина те установяват тази реалност или не. Само, когато тези доказателства са представени по делото, съдът ще може да извърши и преценка дали с тях се установяват твърдените от касатора факти и обстоятелства, а за ответната страна съществува процесуалната възможност да оспорва тяхната автентичност на основание чл. 193, ал. 3 ГПК. Неправилно с посоченото разпореждане първоинстанционният съд е указал на приходната администрация да представи договорите между страните по доставките и анексите към тях и платежните нареждания по фактурите, без да укаже да се представят и доказателствата за реалното изпълнение на доставките. Служебното начало в процеса при разглеждането на данъчни дела изисква не само в неговото начало първоинстанционният съд да укаже на страните за кои факти и обстоятелства носят доказателствената тежест, но и да направляват страните по време на процеса с указания какви доказателства да представят. В процесния случай след като вещото лице се е позовало на кантарни бележки и пътнопрехвърлителни разписки, съдът е следвало да укаже на страната, която ги е предоставила на вещото лице да ги представи като доказателства по делото, за да може съдът да ги обсъди. В същото време следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че касаторът като жалбоподател в първоинстанционното производство е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, като представи всички доказателства, с които разполага, за да може успешно да докаже твърденията си. В настоящето касационно производство касаторът представя доказателства, с които твърди че доказва реалността на доставките на слънчоглед и царевица от "Ронекс" ЕООД (2 класьора), включително и описаните от вещото лице кантарни бележки и пътнопрехвърлителни разписки, но на основание чл. 220 АПК касационният съд няма право на фактически установявания. Затова представените доказателства е недопустимо за първи път да бъдат подложени на преценка от касационният съд, тъй като това е задължение на първоинстанционният съд, който е съд по фактите. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопризводствените правила и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1, т. 2 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изясни всестранно фактическата обстановка по делото и обсъди представените с касационната жалба писмени доказателства, след което да се произнесе за дължимостта или не на определеното с ревизионния акт данъчно задължение на "Каргил България" ЕООД. Предвид връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не се произнася за разноските по делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,