Решение № 11151 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Т. Георгиев и на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисията) срещу Решение 36 от 26.03.2021г., постановено по адм. д. 479/2019г. от Административен съд Ловеч, с което Комисията е осъдена да заплати на Т. Георгиев сумата от 11400 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от Решение 2-455/29.01.2015 г. на Комисията, за обявяване принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, оттеглено по реда на чл. 156 от АПК с решение 2-455-А от 11.03.2015 г. на Комисията, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на оттегляне на решението 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част до пълния претендиран размер на обезщетението от 20000 лв искът е отхвърлен. Касаторът Т. Георгиев твърди, че решението е неправилно в частта, в която искът му е отхвърлен, по съображения за необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил всички изложени от него доводи и представените в тяхната подкрепа доказателства, поради което неправилно е занижил размера на присъденото обезщетение. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетението в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва. Касаторът Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) обжалва решението в осъдителната му част по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Твърди, че не са доказани фактите, обуславящи възникване отговорността на държавата за вреди. Изтъква, че показанията на свидетелите противоречат както помежду си, така и с останалия доказателствен материал и че неправилно са обсъдени и кредитирани. Счита за необоснован и неподкрепен от доказателствата по делото извода на съда за настъпване на вредите в пряка причинна връзка с оттегленото решение, предвид изминалия тригодишен период до датата на представените епикризи и неконкретните свидетелски показания. Подържа, че периодът на обезщетението и размерът на последното са неправилно определени.Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната му част или алтернативно - намаляване на размера на присъденото обезщетение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, при наличие на изискуемите процесуални предпоставки. Разгледани по същество, са основателни. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по искова молба на Т. Георгиев против Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за присъждане на обезщетение, на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, в размер на двадесет хиляди лева за претърпените от него неимуществени вреди, произтичащи от решение 2-455/29.01.2015 г. на Комисията, с което е обявена неговата принадлеженост към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. От фактическа страна съдът е установил, че с Решение 2-455/29.01.2015 г. КРДОПБГДСРСБНА е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на Т. Георгиев, като съдържател на конспиративна квартира с псевдоним Язовира. С Решение 2-455-А/11.03.2015 г. Комисията е оттеглила Решение 2-455/29.01.2015 г. в частта, в която е установена и обявена принадлежността на касатора Георгиев към органите по чл. 1 от приложимия закон и е постановила да се заличи в интернет страницата на Комисията съответната информация. Решението е съобщено на адресата, като с придружителното писмо е поднесено извинение за причинените морални неудобства. Изслушани са и са кредитирени свидетелски показания, сред които на приятели и съпругата на ищеца, относно отражението на оттегления акт на Комисията и псхилогическото и здравословно състояние на адресата му. Съдът е приел и обсъдил и извадки от пресата, касаещи оттегленото решение, както и два броя епикризи за престой в болница на Т. Георгиев в периодите 25.01.2018 г. до 27.01.2018 г. и 28.02.2018 г. до 02.03.2018 г. От правна страна съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Комисията отменен незаконосъобразен административен акт, издаден от държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите неимуществени вреди. Изложени са съображения, че оттеглянето на административния акт по чл. 156 от АПК в хода на образуваното съдебно производство по обжалването се приравнява на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на събраните доказателства е прието, че за ищеца са настъпили неимущестевни вреди, поради настъпили морални болки и страдания и влошаване на здравословното му състояние [заболявания], довело до интервенция [интервенция]. Направен е извод, че претърпените от ищеца негативни преживявания и страдания, както и влошаване на неговото здравословно състояние са пряка последица от оттегленото решение на Комисията За начален и краен момент на периода, за който се дължи обезщетение, са посочени съответно датите на оттегляне на решението на Комисията 29.01.2015 г. /според съда/ и датата на завеждане на исковата молба 10.10.2019 г. и по този начин исковият период е изчислен на петдесет и седем месеца. След споменаване характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания и без допълнително обсъждане съдът е приел, че размерът на справедливото обезщетение е 11400 лева за целия исков период от петдесет и седем месеца по двеста лева за всеки месец. Присъдена е и законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2015г. В останалата част за разликата до претендираната сума от общо двадесет хиляди лева, искът е бил отхвърлен. Решението е неправилно. Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са се отразили на преценката на фактите. Съдът не е изяснил правилно относимите за решаването на спора факти, не е обсъдил подробно събраните доказателства, а въз основа на събраните е формирал необосновани изводи. По съществени въпроси, касаещи спорното материално право, съдът не е изложил мотиви. Поради това не може да се приеме за правилна и преценката за наличие на на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Съгласно чл. 204, ал. 2 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения относно незаконосъобразността на отттегления акт, като по този начин е допуснал нарушение на чл.204, ал.2 АПК и неправилно е приложил чл.1 ЗОДОВ. Противоречи на закона изводът, че оттеглянето на административния акт по чл. 156 от АПК в хода на образуваното съдебно производство по обжалването се приравнява на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязъл в сила съдебен акт. Този извод е декларативен и не е подкрепен с никакви разсъждания. Липсват мотиви на съда по съществен за наличието на спорното материално право въпрос, а именно незаконосъобразността на оттегления акт. Няма законова презумпция, че оттегленият административен акт е непременно незаконосъобразен. Именно поради това на съда е възложено да извърши преценка за наличието на тази незаконосъобразност. Необосновани са изводите на съда по отношение наличието на вредите и техният интезитет, особено през целия исков период, чиято продължителност впрочем е неправилно определена. Действително, установени са морални страдания у адресата на оттегления акт, но не е установено дали въздействието на този акт е продължило през целия исков период до завеждане на исковата молба, предвид обсотятелството, че актът е бил оттеглен в кратък срок след издаването му, а от тогава до завеждане на исковата молба са изминали повече от четири години. Установено е и болестно състояние на ищеца през 2018г., но не е изследвано какво е било това състояние до тази дата и след нея, а исковият период е доста продължителен. В същото време в епикризите са посочени фамилна обремененост и рискови фактори, които не са обсъдени. Впрочем, без специални знания съдът не би могъл и да стори това. Неподкрепени от доказателствения материал са изводите, че влошеното здравословно състояние на Т. Георгиев се дължи изцяло на оттегления административен акт, още повече, че медицинската документация е датирана с три години по-късно от издаването на акта и съответно неговото оттегляне. Практически липсват мотиви и във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД. Част от критериите за присъждане на справедливо обезщетение са само изброени, но не са обсъдени в контекста на конкретната фактическа обстановка и съответно не е ясно как и защо е определен размерът на дължимото обезщетение и защо той е определен като периодично дължима сума за всеки месец, без да е обсъдено и какъв е бил интезитетът на преживените страдания съответно за всеки месец от периода. По всички изложени съображения решението е неправилно в неговата цялост, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, които препятстват проверката за правилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане. При същото на страните следва да бъдат дадени преди всичко конкретни и подробни указания по доказателствената тежест във връзка с доказване на всеки един от фактите, обуславящи фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Съдът следва да извърши самостоятелна и обоснована преценка за незаконосъобразността на оттегления административен акт, послужил като основание на иска. Продължителността, интензитетът и видът на настъпилите вреди следва да бъде преценен и обоснован от съда, особено в светлината на продължителния период, за който се претендира обезщетението, както на база представените доказателства, така и на база допълнителни такива, включително посредством използване на специални знания. Изрично следва да се обсъди налице ли е и в каква степен причинно-следствена връзка между влошеното психологическо и здравословно състояние на Т. Георгиев и оттегления акт, предвид и разликата от три години между издаване на акта и приложената медицинска документация. Размерът на обезщетението следва да бъде определен след подробно обсъждане на всеки от изработените в константната съдебна практика критерии за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като се отчетат конкретно установени по спора факти. При определяне периода на обезщетението и присъждане на законната лихва следва да се съобразят релевантните дати, от които са дължими съответно обезщетението и законната лихва, предвид и допуснатото в мотивите разминаване. Забавянето на изготвянето на решението, на което Комисията обръща внимание, предвид законната лихва, която подлежи на изплащане при основателност на иска, само по себе си не е основание за неговата неправилност. Няма пречка принципно Комисията сама своевременно да определи и изплати обезщетение на лице, пострадало от неправилно издадено от нея решение, в който случай няма да бъде натоварена със законна лихва и съдебни разноски. При този изход от спора, разноските подлежат на присъждане съгласно чл.226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,