Решение № 982 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8053/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Пашунов, срещу решение 8638 от 14 юни 2024 г., постановено по адм. д. 2709/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 513з - 1087 от 10 февруари 2023 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. А. К., младши експерт - младши полицейски инспектор в група Териториална полиция на участък Полиция - Панчарево към 08 Районно управление (РУ) при СДВР , против заповед 513з - 1087 от 10 февруари 2023 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, на К. К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР), считано от връчване на заповедта - 17 февруари 2023 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, спазен е срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, спазено е и изискването на чл. 207, ал. 8 и ал. 10 ЗМВР за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание или снемане на обяснения от него. Приложена е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР като за разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закона. Заповедта е връчена на наказания служител в съответствие с правилата на чл. 210, ал. 2 ЗМВР. Дадена е възможност за писмени обяснения на служителя преди издаване на заповедта, същият е запознат и е могъл да защити правата си. Оспореният административен акт е подробно мотивиран с нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си нарушава посочените от ДНО разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, т. 21, според която държавният служител следва да се отнася с уважение към всички представители на обществото и т. 31, съгласно която държавният служител следва да зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна. Нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което уронва престижа на службата. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън тях. Нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс, с който К. е запознат, обуславят квалификацията на поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) 3 от 2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност". Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Независимо от обстоятелството, че действията на жалбоподателя не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, то с поведението си същият нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията, поради това наложеното му наказание е законосъобразно. Деянието е станало достояние на редица лица, както и на разследващи и съдебни органи и притежава белезите за увреждане доброто име на институцията. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква деянието да е "уронващо престижа", т.е. не е задължително престижът вече да е уронен. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, с мотиви относно тези обстоятелства, включително, че на служителя не са налагани дисциплинарни наказания, като наложеното наказание се явява съразмерно, с оглед на поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и настъпилите последици от него. Съгласно приложения чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, процесната деятелност на служителя законодателно е квалифицирана като "тежко нарушение на служебната дисциплина", за което се налага наказание "уволнение", като същото е установено, както от обективна, така и от субективна страна. В случай на доказване, че служителят е извършил нарушения по смисъла на цитираните в заповедта разпоредби, законодателят не предвижда правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Постановеният административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата срещу заповедта на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на К. К. да се отхвърли, като неоснователна. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав