Решение № 6034 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2898/2013 г.

Решение № 6034 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2898/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на ТП на НОИ- гр. Кюстендил и на Крум Тодоров Бицов, в качеството му на ЕТ "Крум Бицов" - гр. Дупница срещу решение № 214 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 170/2012 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество жалбата на директора на ТП на НОИ- гр. Кюстендил е основателна, а жалбата на Крум Тодоров Бицов, в качеството му на ЕТ "Крум Бицов" - гр. Дупница е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Кюстендил е: а) отменил решение № РД-12-44 от 8.06.2012 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Кюстендил, в частта, отнасяща се към т. I от неговите мотиви, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Крум Бицов" - гр. Дупница против разпореждане № 189 от 26.04.2012 г. на длъжностното лице, на което е възложен контрола по разходите на ДОО, в частта, с която е разпоредено едноличният търговец да възстанови на ДОО сумата от 476, 83 лева, представляваща 291,97 лева неправилно изплатено на Йорданка Димитрова Спасова обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 8.09.2008 г. до 19.10.2008 г. и 184,86 лева изтекли лихви по чл. 113, ал. 1 от КСО, установени с ревизионен акт за начет № 1 от 9.04.2012 г.; б) отхвърлил жалбата на ЕТ "Крум Бицов" - гр. Дупница срещу същото решение № РД-12-44 от 8.06.2012 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Кюстендил в останалата му част по т. II на мотивите към него, с която е потвърдено същото разпореждане № 189 от 26.04.2012 г. в частта, с която е разпоредено едноличният търговец да възстанови на ДОО сумата от 4732, 88 лева, от които 2798,00 лева неправилно изплатено на Йорданка Иванова Омерска парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО и 1934,88 лв. лихва по чл. 113 КСО. За да постанови първия резултат (частичната отмяна на решението на директора на ТП на НОИ) съдът е приел, че когато детето, за чието отглеждане майката ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда, е настанено в детска ясла преди да изтече този отпуск, отговорността за неоснователно полученото парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за времето, през което детето е било настанено в детска ясла не е на осигурителя по § 22б ПЗР на КСО. В тази му част решението на Кюстендилския административен съд е неправилно. Осигурителите, които по силата на § 22б ПЗР на КСО продължават да изплащат парични обезщетения за майчинство, носят пълната отговорност за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Неправилността на изплатено обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО може да бъде резултат на допуснато нарушение на нормативно установените правила за разрешаване на отпуска за отглеждане на малко дете, за осъществяване на контрол по време на този отпуск, за изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението и т. н. В настоящия случай едноличният търговец - работодател и осигурител е този, който не е съобразил поведението си с действащото законодателство и не е изискал от майката, която е негова служителка, декларация по чл. 46, ал. 2 от НРВПО, съответстваща на нормативните изисквания за съдържание. Намиращата се по делото на Кюстендилския административен съд (на л. 25) декларация на Йорданка Димитрова Спасова, подадена от нея на 23.07.2007 г. въобще не е съобразена с правилото на чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), според което към заявлението на майката за разрешаване на отпуска се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение, а не само в детско заведение на пълна държавна издръжка. Текстът на чл. 46, ал. 2 НРВПО е съобразен с изменението на чл. 53, ал. 4 КСО (обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г.), според което настаняването на детето в детско заведение изключва правото на майката да получава обезщетение за неговото отглеждане. Като е приел декларация, която не съответства на установените изисквания, едноличният търговец - работодател и осигурител е допуснал нарушение, в резултат на което е причинена щета на ДОО от неправилно изплатено обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, на каквото майката Йорданка Димитрова Спасова не е имала право. Ето защо решението, в частта по т. I от неговите мотиви, с което директорът на РУСО (ТП на НОИ) е отхвърлил жалбата на осигурителя срещу разпореждането, издадено в изпълнение на акта за начет, е законосъобразно. Като е отменил решението в тази му част, Административен съд - гр. Кюстендил е постановил неправилно в корелативната му част решение в нарушение на материалния закон (чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. 1-во КСО), което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на осигурителя ЕТ "Крум Бицов" - гр. Дупница и в тази й част. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на ЕТ "Крум Бицов" срещу решение № 214 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 170/2012 г. на Административен съд - гр. Кюстендил е неоснователна. Правилно съдът е приел, че едноличният търговец, като работодател и осигурител, неправилно е разрешил ползване на отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ от Йорданка Омерска и резултат също така неправилно е теглил суми от бюджета на ДОО за изплащане на съответното обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО. Работодателят-осигурител е имал знанието за релевантните факти, сочещи, че майката на детето към 1.12.2007 г. не е имала качеството на осигурено лице. Правилен е изводът на съда, че след като майката не е имала правото да ползва отпуск за отглеждане на малко дете поради това, че не е била осигурено лице, то тя не е могла да прехвърли това право на друго лице по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда. По тези съображение Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - гр. Кюстендил в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,