Решение № 10372 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция Митници/АМ/ чрез процесуалния й представител гл. юриск. А. Шулева против Решение 279 от 02.03.2021 г., постановено по адм. д. 2123/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което Агенция Митници е осъдена да заплати на Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 360 (триста и шестдесет) лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по НАХД 4027/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 385 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Агенция Митници- София, не се представлява. В писмено становище същият поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът, "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК[ЕИК], редовно призован, не се представлява, не представя писмен отговор и бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно- за правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е уважил предявения от "Милки Груп Био" ЕАД гр. София иск по чл. 1 ЗОДОВ, като е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството сумата от 360 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение по НАХД 4027/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 385 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен по размер. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г., постановено по т.д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на търговското дружество вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция, което адресатът на НП намира за незаконосъобразно наложена. По горните съображения и съгласно ТР 1 от 15.03.2017 г. по т.д. 2/2016г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че последното съдебно заседание пред касационната инстанция по обжалване на процесното НП, в което е даден ход на делото по същество, е проведено на 06.11.2019г., поради което изменението на чл.63, ал.3 от ЗАНН / нова, ДВ бр.94 / 2019 от 29.11.2019г., в сила от 01.12.2019г./ все още не е факт и няма приложение към настоящия казус. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд