Решение № 106 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 688/2008 г.

Решение № 106 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 688/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството по делото е образувано по искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 420, ал. 1 НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, направено от Г. прокурор на РБ. Иска се възобновяване на нохд№ 961/07 г. на Районен съд гр. Г. и отмяна на влязлата в сила присъда № 279/03.06.08 г. по същото дело, "в частта, в която е приложен чл. 66, ал. 1 НК по отношение на изпълнението на определените на подсъдимите В. И. М. и С. П. К., общо най-тежки наказания за съвкупности от престъпния". От съдържанието на искането се извеждат съображения за неправилно приложение на правилата за групиране на наказанията за деяния извършени в съвкупност, но и в рецидив за част от тях. Данните по делото сочат, че деянието за което М. и К. са признати за виновни и осъдени по влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е в съотношение едновременно и на съвкупност и на рецидив с деянията по влезлите в сила присъди по предходните, цитирани в искането две наказателни дела. За да се извърши правилно групиране на наказанията, наложени на подсъдимите по трите дела, е трябвало да се приложи принципа за най-благоприятното за осъдените съчетание - съгласно т. 9 от ПП № 4/65 г., на ВС и решение № 11/87 г. на ОСНК на ВС. Според искането, неправилно съдът е групирал деянията по двете предходни присъди и неправилно е приложил и чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на общото наказание, определено на всеки от двамата осъдени, от наложените им по тези две дела наказания. Освен това, деянието по нохд № 961/2007 г. на РС Габрово е извършено в срока, в който наказанието по нохд № 1256/2005 г. е било отложено за изпълнение. Прави се искане за възобновяване на нохд № 961/2007 г. на Районен съд - гр. Г. и за отмяна на постановената по него присъда № 279/03.06.2008 г. в частта, в която е приложен чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на определеното общо наказание за двамата подсъдими - В. И. М. и С. П. К. и прекратяване на наказателното производство в тази част. В съдебно заседание прокурорът от ВКП на РБ поддържа искането по изложените в него съображения. В съдебно заседание, редовно призовани, осъдените М. и К. не се явяват. Вместо тях, назначените по реда на чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК от съда служебни защитници - адвокат Г. от САК, за осъдения М. и адвокат Б. от САК - за осъдения К., оспорват основателността на искането. Намират, че то следва са се остави без уважение. Осъдените са изтърпели наказанията по присъдите, предмет на групирането и искането се явява безпредметно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и установи следното: ИСКАНЕТО за възобновяване производството по наказателното дело е ОСНОВАТЕЛНО, но по съображения различни от посочените в искането. С присъда № 279/03.06.08 г. по нохд № 961/07 г. на Районен съд гр. Г. И. М. и С. П. К. са признати за виновни в това, че на 30.03.2007 г. в град Г., след предварителен сговор, при повторност, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използуване на МПС, са отнели чужди движими вещи, на обща стойност 151,50 лева, от владението на С. И. Драгнев от гр. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен и на основание чл. 195, ал. 1, т. З и 4, предл. 1-во, точки 5 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1. вр. с чл. 28, ал. 1 НК, вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, за всеки от тях, са осъдени на по три месеца лишаване от свобода, при първоначален режим на изтърпяване "общ", за всеки от тях. С присъдата на М. и К., съгласно чл. 25 вр. с чл. 23, ал. 1 НК, за всеки от тях, е определено общо най-тежкото наказание, от наложените им, по влезлите в сила присъди по НОХД 1256/2005 г. на РС, гр. Габрово/ влязла в сила на 39.03.2006 г./ и по присъда по НОХД 163/2006 г. на Тревненския РС/, влязла в сила на 05.04.2007 г./, в размер на по ЕДНА година лишаване от свобода, което общо наказание, за всеки от тях, е отложено за изпълнение, по чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ години, считано от влизане в сила на втората от двете присъди присъди - 05.04.2007 г. От справките за съдимост на л. 31 и л. 32 - за осъдения М. и на л. 34 - л. 35 - за осъдения К. е видно, че М. и К. поотделно са осъждани многократно. Част от осъжданият им не влизат в оценката на основанията за групиране на наказанията по атакуваната присъда. Осъденият М. се ползва от последиците на реабилитация по право по осъждането по нохд № 225/96 г. на РС Габрово, по влязла в сила присъда на 30.01.97 г., за което е наложено наказание лишаване от свобода, отложено за изпълнение, по чл. 66 НК за три години, в който срок той не е извършвал други престъпления и е реабилитиран по право, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Осъденият К. е реабилитиран по чл. 88а НК по осъждането по нохд № 26/86 г. на ВС гр. С. Актуалните им осъждания с последици за правното им положение по процесните три дела, са по нохд № 1256/2005 г. на РС, гр. Габрово; НОХД 163/2006 г. на Тревненския РС и нохд № 961/07 г. на Районен съд гр. Г. Проверката показва, че изводите на съда, постановил атакуваната присъда по нохд № 961/07 г. на РС гр. Г., че деянията по НОХД № 163/2006 г. на Тревненски РС и по НОХД 1256/2005 г. на РС Габрово са извършени от всеки от двамата осъдени в условията на реална съвкупност, макар и верни, са непълни и поради това неправилни. Това е така, защото, деянието по нохд № 961/07 г. на РС Габрово, извършено в съучастие от двамата осъдени, се явява едновременно в рецидив с деянието им по НОХД 1256/2005 г. на РС, гр. Габрово, и в реална съвкупност с деянието им по НОХД № 163/2006 г. на ТревненскиРС. Изводът е следвало да бъде направен от фактическите данни по делото, че деянието по нохд№ 961/07 г. на РС Габрово, извършено на 30.03.07 г., е по време след влизане в сила на присъдата по нохд№ 1256/05 г. на РС Габрово, която е влязла в сила на 29.03.06 г., но преди влизане в сила на присъдата по нохд № 163/06 г. на Тревненския РС. Следователно, е в рецидив с деянието по присъдата по нохд № 1256/05 г., и в съвкупност с деянието от 09.12.05 г. по нохд № 163/06 г. на РС Трявна, което също е извършено на преди влизане в сила на присъдата по нохд № 961/07 г. на РС гр. Г., влезли в сила съответно, на 05.04.07 г. и на 19.06.08 г. По правилата на най-благоприятното съотношение, наложените по трите дела наказания на М. и К., е трябвало да бъдат групирани в отделна съвкупност между деянията по нохд № 961/07 г. и нохд№ 163/05 г., или в друга съвкупност, между деянията по нохд№ 163/2006 г. на Тревненски РС и по НОХД 1256/2005 г. на РС . Но и в единия и в другия случай, съдът е трябвало да приложи и чл. 68, ал. 1 НК по отношение изтърпяването на наказанието изцяло по присъдата по нохд № 1256/05 г. на РС, Габрово, тъй като деянието по присъдата по нохд № 961/07 г. на РС Габрово е извършено в изпитателния срок на отложеното за изпълнение наказание по нохд№ 1256/05 г. на РС Габрово. Като не е сторил това, съдът е нарушил закона по 25, вр. с чл. 23 НК, както и чл. 68, ал. 1 НК. Съдът е приложи неправилно и чл. 66 НК. Наличието на новонастъпилото основание за изтърпяване и на отложеното за изпълнение наказание по първата присъда, изключва действието на чл. 66 НК. Законосъобразното групиране на наказанията по трите дела обаче, е изисквало от РС Габрово по нохд № 961/07 год., да съобрази основанието за прилагането на чл. 68, ал. 1 НК, по отношение изтърпяването изцяло на наказанието по нохд № 1256/05 г. на РС Габрово, в размер на една година лишаване от свобода. Доводът на защитата, че изтърпяването на наказанието по последната присъда /спр. 51 от нохд № 961/07 г. на РС Габрово/, изключва възможността от ново прегрупиране на наказанията по цитираните три присъди, включително и по последната присъда, е неоснователен. Въпросът за изпълнението на общото наказание се решава винаги от съда, при неговото определяне и може да бъде пререшаван, когато се съберат данни за нови осъждания, в рамките на множеството престъпления, съответно и когато данните са, че част от деянията са освен в съвкупност и в рецидив, с някои от деянията в съвкупността. Тогава се прилагат и правилата на чл. 68 и сл. НК. Изтърпеният срок на наказанията по част, или по всички от влезлите в сила присъди за деянията в съвкупността, винаги е основание за приспадането му от срока на общо определеното наказание, ако наказанията са поставени в ново прегрупиране, в рамките на множеството престъпления /арг. от чл. 25, ал. 2НК, чл. 39, ал. 2 НПК /, но не за деянията извън съвкупността, както е при рецидива. Тогава наказанието се изтърпява отделно. Неоснователно в искането на главния прокурор се поставя въпроса за прекратяване на производството в отменената част на възобновения за разглеждане съдебен акт. В случая - присъдата по нохд № 961/07 г. на РС Габрово, в частта и за групиране на наказанията и прилагане на чл. 68 НК има характер на определение и съдът винаги може да се произнесе по тези въпроси по реда на чл. 306 НПК. Воден от тези съображения, нохд№ 961/07 г. на РС Габрово трябва да бъде възобновено на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК. Постановената по делото присъда, в частта и относно приложението на чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, относно определеното общо най-тежко наказание на всеки от двамата осъдени М. и К., по влезлите в сила присъди по НОХД 1256/2005 г. на РС, гр. Габрово и по НОХД № 163/2006 г. на Тревненски РС, в размер на по една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66 НК, за всеки от подсъдимите, за срок от три години, считано от влизане в сила на втората присъда /05.04.07 г./, следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд, в друг състав, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, в отменена част.