Решение № 5585 от 30.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор /ИД/ на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 122 от 16.06.2022 г., постановено по административно дело 316/2020 г. от Административен съд - Ловеч, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ с изх. 02/110-2600/20 от 01.06.2020 г. за отказ по Заявление вх. 02-110- 260/20 от 03.02.2020 г. за кандидатстване по схема за държавна помощ Помощ за инвестиции и материални активи в земеделските стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира присъждане на сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна. Ответникът по касационната жалба АЖД - АГРО ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата и иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто законни интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени конкретни фактически основания, довели до издаването му, респективно е издаден при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки довели до постановения отказ за подпомагане. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Видно от съдържанието на оспореното УП, административният орган /АО/ е посочил, че при извършена административна проверка по заявлението е установено, че активът, за който се кандидатства, а именно линия за приемане, сортиране, подготовка и стифиране на бали, включваща 2 бр. къси верижни транспортьори, 1 бр. система за притегляне на балите, система за подготовка, сортиране и стифиране на бали, 1 бр. верижен транспортьор, 1 бр. къс верижен транспортьор, 1 бр. контролен панел за контрол на качеството и теглото на балите и 1 бр. скада система и връзка към монитор не е допустим за подпомагане по условията на схемата за държавна помощ. От описаното, както и от бланкетно цитираната т. 8.1 от Указанията за прилагане на схема за държавна помощ Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция /Указанията/, не се извличат фактически установявания, обективиращи причината за постановения отказ. Правилно административният съд е заключил, че дословното възпроизвеждане на горепосочената разпоредба от АО и включените в нея хипотези, без посочване, в коя от тях попада постановения отказ, по никакъв начин не изяснява защо последният е приел, че инвестицията не попада в обхвата на допустимите разходи по т. 8.1 от Указанията. В оспорения пред АС Ловеч административен акт, липсват каквито и да било конкретни факти, които ясно да сочат причината, респективно основанието за отказа за подпомагане по подаденото заявление. Предвид разрешението, дадено в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая не е направено. В тази връзка дори и да се приеме, че такъв документ е приложената кореспонденция в отговор на запитването от АЖД АГРО ЕООД, макар и без изрично да е препратено към нея, по никакъв начин същата не съдържа конкретните неспазени изисквания от страна на кандидата, както и по какви съображения органът приема наличието на недопустимостта на инвестицията. Във връзка с горното, правилно административният съд е посочил, че излагането на мотиви, респективно на правни и фактически основания за издаване на даден административен акт, обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност на акта и осигурява възможност на страните за защита. В случая липсата на изложени такива води до невъзможност да се упражни контрол за законосъобразност на оспореният акт, както и да се организира съответната защита на получилия отказа. В допълнение следва да се посочи, че изводите на административния съд относно приетата по делото експертиза отново са правилни и обосновани. Видно от заключението, линията за приемане, сортиране, подготовка и стифиране на бали съгласно изготвения технологичен проект, частично покрива изискванията на т. 8.1.1, като осъществява елемента на подготовка за продажба и етикиране, но липсва компонента - сортиране, калибриране и пакетиране/опаковане. Описаното по никакъв начин не може да се счита за средство за отстраняване на порока във формата на административния акт и същото е абсолютно недопустимо. Недопустимо е допълването на мотивите на административния акт чрез доказателствени действия в съдебното производство и същото безспорно би било в противоречие с целта и изискването на закона. Последното още веднъж потвърждава, че в случая несъмнено се касае за наличие на основание за отмяната на процесния пред АС Ловеч административен акт, а именно поради съществено нарушение на правилата за мотивиране на същия, което е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. От изложеното до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС Ловеч. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на заявено искане и на представени доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение