Решение № 13376 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2013 г.

Решение № 13376 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 145 - 178 АПК. Образувано е по жалба на "Топлофикация Враца" ЕАД, гр. Враца срещу т. 9 от Решение № Ц-024 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, К). С обжалваната част от решението на жалбоподателя са били определени, считано от 1.08.2013 г. пределни цени на топлинната енергия и цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрическата централа с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират основанията за отмяна по чл. 146, т. 3 - 5 АПК. По изложените в четири пункта съображения дружеството моли, решението в обжалваната част да се отмени. Не претендира присъждане на разноски. Ответната страна по жалбата - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна. Представя писмени бележки, в които излага твърдения противни на тези в жалбата. Моли, жалбата да не се уважава и не претендира присъждането на разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с писмо с изх. № Е-14-00-4 от 4.03.2013 г. ДКЕВР е изискала от изпълнителните директори на 24-те топлофикационни дружества, в това число и от "Топлофикация Враца" ЕАД, да подадат заявления за утвърждаване на цени във връзка с извършването на регулаторен преглед на цени на топлинна и/или електрическа енергия на дружествата в сектор "Топлоенергетика". "Топлофикация Враца" ЕАД е изпратила своето заявление, получено с вх. № ДКЕВР Е-14-06-09 от 2.04.2013 г., ведно с документите и приложен незаверен годишен финансов отчет, а след одитираната му заверка и заверен такъв. С писмо с изх. № Е-14-06-9 от 30.04.2013 г. ДКЕВР е изискала от жалбоподателя да представи допълнителни документи, разписани в 18 точки, на основание чл. 38, ал. 2 ЗЕ и чл. 26 от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), приета с ПМС № 131 от 15.06.2004 г., обн. в ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г., изменяна и допълвана и отменена, обн. в ДВ, бр. 10 от 4.02.2014 г. в сила от същата дата, но действаща към момента на постановяване на обжалваната част от решението. Дружеството е изпратило поисканата информация, получена в ДКЕВР с вх. № Е-14-06-9 от 16.05.2013 г. На основание чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 37, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация председателят е издал заповед № З-Е-102 от 24.04.2013 г. с която е сформирал работна група в посочения състав с общи и конкретни задачи свързани с извършването на регулаторен преглед на дружествата от сектор "Топлоенергетика". Със заповедта на работната група е наредено изработи съответните доклади и проекти на решения, мотиви към тях за утвърждаване на цени на топлинната енергия и на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин за следващия регулаторен период. Докладът е изготвен с вх. № Е-1к-339 от 18.07.2013 г. на основание чл. 40 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, в който е направен анализ в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 2. Докладът е разгледан на закрито заседание на комисията, видно от извлечение от протокол № 110 от 18.07.2013 г., - т. 6 от дневния ред, като комисията го е приела, включително е приела и проект на решение. Същевременно ДКЕВР е насрочила обществено обсъждане на 23.07.2013 г. Общественото обсъждане е проведено видно от протокол № 112 от 23.07.2013 г., като в него са отразени присъствалите представители на дружествата от сектор "Топлоенергетика". На това обществено обсъждане не е присъствал представител на жалбоподателя. На проведеното обществено обсъждане ДКЕВР е дала срок от 3 дни, в съответствие с § 15, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 59 от 5.07.2013 г. да се представят писмени възражения по доклада и становища по проекта за решение.. Такова възражение е представено от дружеството-жалбоподател с вх. № Е-14-06-15 от 24.07.2013 г. с посочени четири пункта. Изготвен е доклад с вх. № Е-Дк-347 от 29.07.2013 г. относно постъпилите възражения по доклада и проекта на решение за утвърждаване на цените на топлинната енергия и определяне на преференциални цени на електрическата енергия от комбинирано производство от дружествата от сектор "Топлоенергетика" от 1.08.2013 г. В доклада е отразено и становището на работната група относно възраженията на дружеството-жалбоподател, които са приети за неоснователни, по изложените съображения. ДКЕВР въз основа на описаните правни основания от посочените ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му е взела решение № Ц-024 от 29.07.2013 г., с което считано от 1.08.2013 г. е утвърдила пределни цени на топлинната енергия и е определила цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрическите централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". В т. 9 от него за "Топлофикация Враца" ЕАД е утвърдена: 1) Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 241, 91 лв./МВтч, в това число: индивидуална цена на електрическа енергия - 161, 91 лв./МВтч; добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ-80.00 лв./Мвтч; 2) Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС-78,19 лв./МВтч; 3) Регулаторна база на активите - 12 285 хил. лв.; 4) Норма на възвръщаемост - 4, 67%; При необходими годишни приходи и прогнозни количества енергия за ценовия период: необходими годишни приходи - 20 352 хил. лв.; прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 58 131 МВтч. Прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 76 840 МВтч. В мотивите към решението е направен анализ на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, определена с решение № Ц-16 от 28.06.2012 г., считано от 1.07.2012 г., изменението им с решение № Ц-68 от 21.12.2012 г., считано от 1.01.2013 г., с което ДКЕВР е коригирала определените добавки по чл. 33, ал. 3 ЗЕ и е изменила преференциалните цени на електрическа енергия и пределните цени на топлинната енергия на 30 дружества в резултат на изменението на цената на природния газ на "Булгаргаз" ЕАД. С решение № Ц-17 от 28.03.2013 г., считано от 1.04.2013 г. ДКЕВР е изменила преференциалните цени на електрическата енергия и пределните цени на топлинната енергия на 31 дружества, в резултат на изменението на цената на природния газ на "Булгаргаз" ЕАД, утвърдена с решение № Ц-16 от 28.03.2013 г. на ДКЕВР в размер на 630,94 лв./хил. нм 3. В мотивите е посочен общия подход използван към дружествата и отделно са изложени мотиви за всяко едно от дружествата от сектор "Топлоенергетика". В съответствие със служебното начало предвидено в чл. 168 АПК настоящият състав провери обжалваната част от решението, на основанията, посочени в чл. 146 АПК. При така описаната фактическа обстановка относно приетото решение се налага правният извод, че то е взето от компетентен орган при спазване на административно производствените правила при приемането му, предвидени в Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация и НРЦТЕ. Решението е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 33, чл. 36а, ал. 2 ЗЕ. Спазени са административно производствените правила при приемането му, поради което довода в жалбата, че е допуснато нарушение на чл. 146, т. 3 АПК е неоснователен. Отделно от това следва да се посочи, че в жалбата не са формулирани конкретни нарушения, които да бъдат обсъдени. Приложимото материално право е ЗЕ, НРЦТЕ, Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала", приети с т. 2 на протоколно решение на ДКЕВР № 28 от 21.02.2012 г., приети на основание чл. 36, ал. 1 ЗЕ и чл. 5, ал. 8 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 НРЦТЕ, наричани само "Указанията-НВ" и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. В решението са описани фактическите основания, послужили за приемането му, които безспорно се доказват от описаната фактическа обстановка. Настоящият състав намира, че решението е взето и при спазване на приложимото материално право. "Топлофикация Враца" ЕАД притежава лицензия за дейностите "производство на топлинна и електрическа енергия" и "пренос на топлинна енергия". Методът за ценовото регулиране е този по чл. 4, ал. 1, т. 1 НРЦТЕ, според който регулаторния период не е по-кратък от една година, при който ДКЕВР след регулаторен преглед утвърждава цени въз основа на утвърдени необходими приходи, включващи прогнозни икономически обосновани разходи и възвръщаемост, както и прогнозни количества топлинна енергия. Ценообразуващите елементи са: необходимите годишни приходи, регулаторна база на активите и норма на възвръщаемост на капитала. Образуването на необходимите годишни приходи се извършва по посочената в чл. 9 НРЦТЕ формула, която е идентична с т. 24 от Указанията-НВ. Годишните разходи се разделят на две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи. В условно постоянните разходи, които се прогнозират за едногодишен период и включват пет основни подгрупи - т. 17 от Указанията-НВ, са включени и разходите за ремонт. Но в т. 18 е посочено, че разходите за ремонт включват сумата на текущите разходи, без разходи, които увеличават стойността на активите за различните дейности и съответни продукти. Разходите за ремонт не са елемент от останалите видове разходи. Първите два довода в жалбата на "Топлофикация Враца" ЕАД са, че извършеното намаление на условно - постоянните разходи за ремонт в размер 936 хил. лв. и на разходите за отписани вземания с решението е незаконосъобразно. От приетото без оспорване заключение на вещото лице се установяват предложените цени от дружеството и извършените корекции от ДКЕВР, като в Справка № 1 от групата на условно-постоянните разходи са направени корекции: 1) в разходите за ремонти в преноса на топлинната енергия от 1 000 хил. лв. на 64 хил. лв. или намаление в размер 936 хил. лв.; 2) не са признати отписани вземания, като разходи за включване в цените. След преглед на представените документи и справки от страна на жалбоподателя вещото лице е направило извод, че разходите за ремонт отнасящи се за преноса на топлинна енергия правилно са намалени, защото част от тях са свързани с ремонтна дейност, която води до увеличаване на активите, поради което трябва да се считат за основни разходи, а не за текущи или аварийни. Това е така, защото тези разходи водят до подобряване на съоръженията и до удължаване на техния физически и икономически живот, чийто ефект ще се използва през повече от един отчетен период, поради което е логично тези разходи да бъдат разсрочени. - т. е. да се отразят в увеличаване стойността на дълготрайните активи като пренесат стойността си чрез амортизационните отчисления през времето на тяхната неоценена експлоатационна годност. Относно непризнаването на отписаните вземания, вещото лице намира за правилно, защото се касае за разходи, извършени в минали периоди и включени в цените на предходни периоди за предоставяне на услуги по топлоснабдяване на клиенти, от които приходите не са били събрани. Признаването им би означавало коректните клиенти да покрият загуби на енергийното предприятие от несъбрани вземания от нередовни клиенти. На трето място дружеството оспорва корекцията на стойността на оборотния капитал, в Справка № 2 - РБА (регулаторна база на активите), поради това, че не е било видно как е получена стойността му. От заключението на вещото лице се установява, че необходимия оборотен капитал е изчислен при нетен цикъл на оборотния капитал от 17 дни, без да е посочена стойност. Нормата на възвръщаемост на капитала е изчислена като средно претеглена от нормата на възвръщаемост на собствения капитал - 4% равна на определената за предходния регулаторен период и нормата на възвръщаемост на привлечения капитал-коригирана в намаление с аргумент пределна пазарна цена към м. 12.2012 г. по данни на БНБ. Оборотния капитал е част от РБА и се изчислява на основата на т. нар. "Нетен цикъл на оборотния капитал" (НЦОК) на база дните, за които дружеството възвръща изразходваните парични средства за производство на енергия за пренос на топлинна енергия, чрез получаване на съответните постъпления. В мотивите на решението в общия подход - т. 2 е посочено, че признатата стойност на активите е отчетната стойност към края на базисната година, а оборотния капитал е определен индивидуално за всяко дружество на основата на изчисляване на нетния цикъл на оборотния капитал въз основа на данните от годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г. От това следва, че НЦОК за жалбоподателя е определен въз основа на данните, посочени в годишния му финансов отчет за 2012 г. На последно място се твърди, че промените в Справка № 5 "Технико-икономически показатели в преноса", изразяващи се в това, че е намалено количеството топлинна енергия с топлоносител гореща вода за технологичните разходи по преноса от 39 602 МВтч на 33 102 МВтч, съответно от 34,01% на 30,11 %, са незаконосъобразни. Намалението на технологичните разходи по преноса на топлинна енергия, според заключението на вещото лице, е аргументирано с направените през предходния отчетен период инвестиции в мрежата и планираните за предстоящия такива, а така също и със сравнителни анализи, данни от националната практика и отчитане на специфичните възможности на всяко дружество. Намалението отразява преценката на ДКЕВР за допустими нива на технологичните загуби по преноса, които да бъдат включени в цените на потребителите на топлоснабдителната услуга. Според вещото лице правилно са включени в регулираните цени разходи, в т. ч. технологични загуби по преноса, като разликата в разходите остава за сметка на енергийното предприятие, но допустими до размер на постижими от дружеството и на база на сравнителни анализи при отчитане състоянието на съоръженията и възможностите на конкретното предприятие. От приетото заключение и мотивите към обжалваната част от решението се установява, че то е взето при спазване на материалния закон. Обжалваната част от решението не е взета при нарушаване на целите визирани в чл. 2, ал. 1, т. 3 и 6 ЗЕ. Неприетите от страна на ДКЕВР разчети от дружеството, които са преценени като завишени, не означава липса на насърчаване. Тя се постига чрез гарантираното изкупуване на цялото количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин и то на преференциална цена, според чл. 162 ЗЕ и добавката на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, според чл. 33, ал. 3 ЗЕ. По изложените съображения обжалваната част от решението на ДКЕВР е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение