Решение № 10366 от 10.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2009 г.

Решение № 10366 от 10.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светлозар Николаев Стоянов, Станислав Стоянов Стоянов и Соня Стоянова Табакова, чрез пълномощника им адв. Надежда Пюскюлева, срещу решение № 1642 от 4.12.2008 година, постановено по адм. д. № 2497/2007 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-18-30/19 юни 2007 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта й относно имот с идентификатор № 4510.172. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците СД "Транс 777 - Йорданова и Георгиев сие" със седалище гр. Варна, чрез пълномощника адв. Жоро Недев, и "Товаро-разтоварна - Пламен Димитров" ЕООД, чрез пълномощника адв. Тодорка Рачева, са постъпили писмени възражения и защити, в които подробно се излагат съображенията им за неоснователност на подадената касационна жалба. АГКК - ответник в производството, не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Варна Светлозар Николаев Стоянов, Станислав Стоянов Стоянов и Соня Стоянова Табакова са оспорили заповед № РД-18-30/19 юни 2007 година на изпълнителния директор на АГКК в частта й относно имот с идентификатор № 4510.172. Съдът е приел, че при издаването на заповедта в оспорената й част не са допуснати нарушения. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че с решение от 27 юни 1995 година, постановено по гр. д. № 7704/1994 година по описа на Варненския районен съд на касаторите е възстановено право на собственост върху 20.8 дка земеделски земи, находящи се в строителните граници на гр. Варна, бивша местност "Налбант чешма" и представляващи имот пл. № 6297 по КП от 1956 година, като със същото решение е отхвърлена жалбата им срещу решението на ОбПК Варна в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост върху 7 дка земеделски земи в същата местност. Имотът, върху който е възстановено правото на собственост, не е индивидуализиран и не е нанесен в действащия кадастрален план. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е установена идентичност между имота, върху който е възстановено правото на собственост с приложеното съдебно решение, и имот с идентификатор 4510.172. Имотът по съдебното решение не е индивидуализиран с граници, които следва да бъдат определени по реда, указан в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за приложението му. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба възражение за допуснато нарушение на чл. 47 от Наредба № 3/2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Посочената разпоредба урежда колизията изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР между действащ кадастрален план на урбанизирана територия и план за възстановена собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като дава приоритет на първия, ако е подкрепен с документ за собственост. В случая - както беше посочено по-горе, съдебното решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи не представлява такъв документ, тъй като в него не са посочени граници, чрез които да се индивидуализира възстановената и отказаната за възстановяване част от имот пл. № 6297 по кадастралния план от 1956 година. С оглед горното и при липсата на поддържаното от касаторите основание за отмяна, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,