Решение № 15531 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2018 г.

Решение № 15531 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на мл. автоконтрольор в 01, група, 01 сектор на отдел "Пътна полиция" – СДВР против решение № 2263 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 14158/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът – А. Й., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 6231/09.12.2017 г. на мл. автоконтрольор в 01, група, 01 сектор на отдел "Пътна полиция" – СДВР, с която на А. Й. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и същата е в противоречие с неговата цел. Излага съображения, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не е основание за налагане на ПАМ, поради което прави извод, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон – чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съдебният състав приема, че в конкретния случай спирането от движение на МПС поради изтекъл срок на валидност на СУМПС, което се дължи на пропуск е непропорционална и несъответна на целта на закона мярка, като жалбоподателката веднага предприема предвидените в закона мерки и подновява свидетелството си за управление на МПС. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е безспорно установено, че са изпълнени посочените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, издава се от органите на МВР с определен срок на валидност. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. Сред изискуемите по чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС, но правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично). Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. При анализ на цитираните разпоредби е видно, че в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Фактът, че в последствие водачът на МПС подновява свидетелството си за управление на МПС е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Незаконосъобразен е изводът на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката е да преустанови и предотврати управлението на МПС от водач без валидно свидетелство, което е в обществен интерес с оглед предотвратяване на ПТП и опазване на живота и здравето на всички участници в движението, което е в съответствие с целите по чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта, с която е наложена ПАМ да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,