Решение № 4777 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2016 г.

Решение № 4777 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Д. Р. № 8181 от 23.12.2015 г., постановено на Административен съд С.-град по адм. д. № 10901 по описа за 2014 г., с което е отхвърлено исканото от касационния жалбоподател, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, чл. 176, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, допълване на Решение № 5506 от 07.08.2015 г. по адм. дело № 10901/2014 г., с което по жалба на "ТВ Д. Г."ЕООД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 2101400619/17.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че няма основание за допълване на решението, при неправилно тълкуване на приложимата разпоредба на чл. 173, ал. 2 АПК. Следвало съдът да постанови връщане на преписката за нова ревизия. Ответникът по касационната жалба -"ТВ Д. Г."ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, я намира процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: Правилно административният съд е приел, че нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК визира хипотезите, при които спорът не може да се реши по същество от съда, а естеството на настоящия спор, предмет на делото пред АССГ не е такова. Напротив, в производството по обжалване на РА първоинстанционният съд е длъжен винаги да разгледа спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Налага се изводът, че административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия в производство по оспорване на РА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Единствено в ал. 3 на същата разпоредбата е предвидена възможност съдът да върне преписката на органа по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и това е тогава, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, но ал. 4 на същия текст изключва прилагането на алинея 3 за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, съдът няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в специалния ДОПК. Позоваването от касатора на разпоредбите на АПК е неправилно, тъй като по силата на § 2 от ДОПК, разпоредбите на АПК се прилагат само при неуредени в кодекса случаи. Правомощията на съда са изрично уредени в специалния кодекс, поради което правилно съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съдебен акт, следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение