Решение № 2146 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2009 г.

Решение № 2146 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Цветанка Иванова Накева, Йорданка Тодорова Илиева, Лидия Петрова Стефанова и Надежда Петрова Капитанова, подадена срещу решение № 10 от 12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2058 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, образувано по жалба на касационните жалбоподатели като наследници на Илия Георгиев Митов - б. ж. на гр. София, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-22-020 от 5.03.2008 г. на областния управител на област София. С оспорената административна заповед областният управител е отказал да уважи искането, направено с молба с вх. № 94-ЦЦ-18 от 28.03.2007 г., за обезщетяване по реда на ЗОСОИ с компенсаторни записи за отчужден недвижим имот - собственост на общия им наследодател и представляващ 4/5 ид. ч. от имот с пл. № 4636 (стар) в кв. 2, местността НПЗ "Изток-Къро". Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията, поддържани от оспорващите, и въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че недвижимият имот е отчужден по реда на ЗПИНМ на основание регулационен план, одобрен със заповед № 427 от 20.03.1952 г. по регулационна преписка № 213 от 1952 г. и отреден за нуждите на МНО, като мероприятието, за което е отчужден имотът, е реализирано. Жалбоподателите са провели производство за отмяна на отчуждаването на имота на основание на друг реституционен закон - по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони, видно от приложената заповед № РД-5428 от 16.07.2003 г. на кмета на Столичната община с постановен отказ по искане за отмяна на отчуждаване на имота. Тази административна заповед е обжалвана за законосъобразност по реда на ЗАП и с решение от 28.11.2006 г., постановено по адм. дело № 4183 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд - III-Д състав, съдът е отхвърлил жалбата на наследниците на бившия собственик на отчуждения имот като неоснователна. В жалбата си жалбоподателите поддържат, че "макар че оценителна комисия по чл. 67 ППЗПИНМ е извършила оценка на имота с пл. № 4636 с протокол № 267 от 7.08.1952 г. и с протокол от 14.04.1955 г., съставен на основание писмо на МНО от 24.03.1955 г., с който са определени спорните цени за отредените имоти за МНО в местността "Къро", включително и за имот с пл. № 4636, бившият собственик на отчуждения имот или неговите наследници не са получили обезщетение". Недвижимият имот не е отчужден по установения в закона ред и на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ. Този довод е неоснователен и законосъобразно съдът е приел, че за конкретния административен спор е неприложим реституционният закон ЗОСОИ. На основание чл. 44 ЗПИНМ недвижимите имоти, отредени за мероприятия на народните съвети и държавни учреждения, политически и обществени организации, се заплащат по цени, съгласно Закона за държавните имоти, определени по време на извършване на оценката. Съгласно чл. 48 ЗПИНМ вземанията за отчуждените недвижими имоти по дворищно-регулационния план се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на изтичане на срока за завземане на имотите. Следователно бившият собственик на имота е следвало да реализира правата си по реда на чл. 48 ЗПИНМ. Изложените от съда мотиви са обосновани и законосъобразни и правният извод на съда, че жалбата е неоснователна по изложените съображения, се споделя и от настоящата инстанция. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,