Решение № 10115 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на контролиращ служител в ГКПП-Калотина към ГПУ-Калотина към РДГП-Драгоман при ГДГП-МВР, чрез юриск. Пейчев, против решение № 8973 от 06.03.2026г., постановено по адм. дело № 10342 от 2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен издадения от него Отказ за влизане в страната от 13.09.2025г. по отношение на И. Я., гражданин на Р Сърбия. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне оспорването на отказа. Ответната страна И. Я. не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за което то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен като немотивиран чрез посочване на конкретно правно основание за издаването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, че оспореният отказ е немотивиран чрез посочване на конкретното правно основание за издаването му. Отказът е издаден по утвърдения единен формуляр, като в графата "национална правна разпоредба" е вписано само " чл. 10 ал.1 т.9" без вписване на нормативния акт, от който е тази разпоредба. Правилно съдът приема, че той не може за замести или допълни волята на административния орган чрез посочване на приложимия нормативен акт. Това се явява съществено нарушение във формата на оспорения акт, което правилно е преценено като самостоятелно основание за отмяната му. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,