Решение № 7124 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10493/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 14045/06.08.2024 г., постановено по адм.д. 189/2023 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с което е изменен ревизионен акт Р-22221119004719-091-001/29.05.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта му, с който на Н. А. Н. за 2016 г. е определено задължение в размер на 13 458, 70 лв. по чл. 17 от ЗДДФЛ и са начислени лихви за забава в размер на 4206, 18 лв. Образувано е и по касационна жалба от Н. А. Н. срещу решението на Административен съд София град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу ревизионен акт Р-22221119004719-091-001/29.05.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София в частта, с която са определени задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г. в размер на 1122, 53 лв. и лихви за забава в размер на 350, 82 лв., за 2017 г. в размер на 6855, 18 лв. и лихви за забава в размер на 1447, 32 лв. и за 2018 г. в размер на 1803, 34 лв. и лихви за забава в размер на 197, 88 лв., както и в частта на определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 199, 98 лв. и лихви в размер на 42, 22 лв., за 2018 г. в размер на 4664, 73 лв. и лихви за забава в размер на 511, 87 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, в обжалваните му части, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Н. А. Н. е частично основателна. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221119004719-020-001/22.07.2019 г., е възложено извършването на ревизия на Н. А. Н. за определяне на задълженията му за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 2013 г. до 2018 г. и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221119004719-092-001/12.05.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221119004719-091-001/29.05.2020 г. с ревизионния акт на лицето са установени задължения за довнасяне общо в размер на 54 959, 16 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1514/02.10.2022 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК не са подадени годишни данъчни декларации за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., включително във връзка с доходи от продажби на пътни превозни средства извън обхвата на необлагаемите по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, по т. 2, по т. 4, и по т. 7. Ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 124 от ДОПК. В хода на ревизията след преглед на транзакциите в банковите сметки на лицето, органите по приходите са установили наличие на постъпления от различни източници извън страната във валута, произтичащи от търговия със стоки чрез интернет платформата ebay.com, и от продажба на виртуална валута. Установени са извършени от ревизираното лице покупко-продажби на моторни превозни средства. С оглед на значителните разлики между покупните и продажните цени, органите по приходите са възложили изготвянето на експертиза на три от моторните превозни средства. Приложен е метода на сравнимите контролирани цени. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е извършвало ПОС плащания, получавало е преводи по сметките от различни физически лица, както и преводи във валута чрез системите MoneyGram Western Union. Лицето е декларирало, че ПОС плащанията са за покупки за лично ползване, получените преводи са от продажба на собствени биткойни, друга част са получени дарения, друга част са получени като заем. Въз основа на установените и признати от ревизиращите органи доходи разходи за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. е извършено хронологично проследяване на движението на паричните средства. В резултат на направените констатации е установено несъответствие между доходите и извършените разходи и нарастване на имущественото състояние на ревизираното лице, което не е било декларирано по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. Сумата на превишението е приета за недеклариран доход, който подлежи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ. За 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2017 г. не е установено несъответствие между получените доходи и направените разходи. За 2013 г., 2014 г. и 2017 г. са установени получени преводи от трети лица, за които не са предоставени документи. Тези доходи, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ са определени като доход, придобит от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като облагаеми или не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО, или с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. За данъчен период 2016 г., при определяне на годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, органите по приходите са взели предвид получени доходи от трудово правоотношение, сделки с движима собственост покупки на автомобили, съответно за 3000 лв. и 3800 лв., постъпления от търговска дейност, получени преводи във валута, получени парични заеми от родителите. Стойността, на която са придобити автомобилите през този период след отчитане на принадлежността им към високия ценови клас, е обосновала обстоятелството на възлагане на експертиза в ревизионното производство за определяне на пазарните им цени. Определените стойности са съответно 60 300 лв. и 75 950 лв. Тези стойности са приети като направени разходи за придобиване и ремонт на превозни средства при съпоставката на доходите и разходите за данъчен период 2016 г. Данъкът по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. е изчислен като са взети предвид доходите от трудово правоотношение, други доходи, установени при ревизията. Определен е дължим данък за довнасяне в размер на 12 458, 70 лв. Данъчната основа за годишен и авансов данък на едноличен търговец за 2016 г. е определена при съобразяване на обстоятелството на приета от органите по приходите извършвана от лицето търговска дейност покупко-продажбата на стоки чрез интернет платформата e.bay.com. Определен е размер на данъка 1122, 53 лв. За данъчен период 2017 г. годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена като са взети предвид доходите от трудово правоотношение, доходите от продажба на недвижим имот, доходите от сделки с движима собственост покупка и продажба на мотоциклети и леки автомобили. Органите по приходите са приели, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ, доходите от продажбата на лек автомобил Мерцедес Г 500, лек автомобил Нисан, рег. номер [рег. номер] и мотоциклет Харли Дейвидсън подлежат на деклариране съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ и на облагане. За действително платени по сключените договори за покупко-продажба на превозни средства в този период е приета средната цена между определените пазари цени в заключението на възложената експертиза в ревизионното производство. Тези суми са отчетени като разходи за придобиване и ремонт на превозни средства и като получен доход за прехвърляне на движимо имущество. Като облагаеми доходи съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ през 2015 г. са определени сумите, получени от продажбата на лек автомобил Мерцедес Г 500, лек автомобил Нисан, рег. Номер [рег. номер] и мотоциклет Харли Дейвидсън. Определен е данък за довнасяне в размер на 199, 98 лв. Данъчната основа за годишен и авансов данък на едноличен търговец за 2017 г. е определена въз основа на констатациите на органите по приходите за осъществена от лицето търговска дейност. Прието е, че постъпилите суми от продажба на крипто валута представляват доход от независима икономическа дейност. Определен е данък в размер на 6885, 18 лв. Годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. е определена като са взети предвид доходите, получени по трудово правоотношение, сделки с движима собственост, определен е данък за довнасяне в размер на 4664, 73 лв. Данъчната основа за годишен и авансов данък на едноличен търговец за 2018 г. е определена въз основа на констатациите за осъществявана от лицето търговска дейност продажба на стоки чрез интернет платформата e.bay.com. Определен е размер на данъка 1803, 34 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на лицето е отхвърлена. С решение 10774 от 24 ноември 2022 г., постановено по адм.д. 1775/2022 г. Върховният административен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му на допълнително установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 13 458, 70 лв. главница и лихви в размер на 4206, 18 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1222, 53 лв. и лихва в размер на 350, 82 лв. за данъчен период 2016 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 199, 98 лв. и лихви в размер на 42, 22 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 6855, 18 лв. и лихви в размер на 1447, 32 лв. за данъчен период 2017 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 4664, 73 лв. и лихви в размер на 511, 87 лв., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1803, 34 лв. и лихви за забава в размер на 197, 88 лв. за данъчен период 2018 г. Относно внасянето на парични суми по банковите сметки н ревизираното лице, Върховният административен съд е приел, че такива са постъпвали. Върховният административен съд е определил като правилни изводите на първоинстанционния съд, че за ревизираните периоди 2014 г. - 2018 г. лицето е осъществявало търговска дейност и е реализирало доходи от същата, които не са били декларирани и за които не е водено счетоводство, което представлява основание по т. 2 и т. 4 на ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Прието е, че законосъобразно на основание чл. 26, ал. 7, във връзка с чл. 28, във връзка с чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за ревизираните периоди на лицето е определен годишен и авансов данък на едноличен търговец. Върховният административен съд е определил като основателно оплакването в касационната жалба, че в частта относно осъществените покупко-продажби на процесните пътни превозни средства, решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като неправилни са определени изводите на първоинстанционния съд за правилност на ревизионния акт по отношение на определянето на дължимите данъци за извършените покупко-продажби на пътни превозни средства. Върховният административен съд е приел, че от съдържанието на изготвената в хода на ревизионното производство експертиза за определяне на пазарната стойност на автомобилите Нисан, Порше Панамера и Мерцедес Г500 е използван методът на сравнимите неконтролирани цени. Съдът е установил, че изготвената в хода на ревизията експертиза не е изготвена по методите на наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Приел е, че липсва анализ на обстоятелствата, че две от процесните пътни превозни средства са продадени от Н. А. Н. на Фютчър Технолоджи ЕООД, управител на което е ревизираното лице, налице са сделки между свързани лица, като по този начин липсва преценка по отношение приложимостта на чл. 77 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. Съдът е приел необоснованост на решението и по отношение на установените с ревизионния акт задължения за 2018 г. предвид възможността след извършване на повторна съпоставка между приходите и разходите за 2016 г. и за 2017 г. да се достигне до различен резултат в края на данъчен период 2017 г., респективно различен размер на паричните средства в началото на данъчен период 2018 г. В изпълнение на това решение на Върховния административен съд, първоинстанционният съд, чието решение е предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тази съдебна инстанция е допуснал изслушването на оценителна експертиза. Първоинстанционният съд е определил предмета на спора като свързан с приетите от органите по приходите пазарни цени за придобиване и продажба на моторните превозни средства през ревизираните периоди 2016 г. и 2017 г., по отношение на които е неприложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ. Експертът е определил за неприложими методите на сравнимите неконтролирани цени, на увеличената стойност, на разпределената печалба и на транзакционната нетна печалба. За приложим е определен методът на пазарните цени. Първоинстанционният съд е съобразил заключението на вещото лице, че поради липса на база данни за реално осъществени сделки за покупка и или продажба на автомобили от същата марка и модел като процесните, са използвани офертни данни. Първоинстанционният съд е съобразил съдебна практика на Върховния административен съд, съобразно която ползването на офертни цени не гарантира определяне на пазарна цена, тъй като не прави сравнение с реално осъществена сделка. При съобразяването на тази съдебна практика, първоинстанционният съд е направил извода, че не следва да се кредитира заключението по изслушаната съдебна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че информацията, съдържаща се в приложените към делото доказателства за цената на сделките между ревизираното лице и лица, за които не е налице свързаност следва да се ползва при определяне на данъчната основа за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. Приел е, че продажната цена, по която ревизираното лице е придобило лек автомобил Нисан е в размер на 50 000 лв., преведена е по банков път по сметка на продавача, който е несвързано лице. Продажната цена на лекия автомобил Порше Панамера 4 е в размер на 50 000 лв. и е получена по банкова сметка на ревизираното лице. Продажната цена на автомобила Мерцедес Г500 е 9999, 60 лв., отразена е в издадена фактура. По този начин за данъчен период 2016 г. в сумите по разходи за придобиване и ремонт на превозни средства първоинстанционният съд е включил стойност на придобиване на лек автомобил Порше Панамера 4 50 000 лв. вместо приетата от органите по приходите 60 300 лв., за лек автомобил Мерцедес Г 500 9999, 60 лв. вместо отразената 75 950 лв. При съобразяване на това обстоятелство е определен данък за довнасяне в размер на 5833, 66 лв. За данъчен период 2017 г. доходи от прехвърляне на имущество следва да се включат продажбата на автомобил Порше Панамера 5 50 000 лв. вместо приетата от органите по приходите 54 200 лв., автомобил Мерцедес Г 500 9999, 60 лв. вместо приетата от органите по приходите 64 100 лв., лек автомобил Нисан 50 000 лв. вместо приетата от органите по приходите 112 800 лв. По този начин размерът на постъпленията за 2017 г. е 238 121 85 лв. Приел е, че корекция следва да се извърши и в направените разходи за придобиване и ремонт на превозни средства, като се отрази стойността на придобиване на лек автомобил Нисан съгласно представените доказателства за сключената сделка между свързани лица в размер на 50 000 лв. вместо приетата от органите по приходите 113 700 лв. По този начин общият размер на направените разходи следва да се намали с 63 700 лв. и е в размер на 122 703, 61 лв. Приел е, че така извършените корекции не се отразяват на размера на установеното задължение за този данъчен период,, същите не влияят и на началното салдо за 2018 г. Приел е, че сделките с пътни превозни средства не са част от осъществяваната търговска дейност от ревизираното лице, поради което не се отразяват на данъчните задължения, определени с ревизионния акт по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. При съобразяване на тези обстоятелства, жалбата срещу ревизионния акт относно определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е отхвърлена, както и по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. Ревизионният акт е изменен в частта относно задължението за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г., което е определено в размер на 5833, 66 лв. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са срещу решението на първоинстанционния съд в частта му с която е изменен ревизионния акт с който на Н. А. Н. за 2016 г. е определено задължение в размер на 13 459, 70 лв. по чл. 17 от ЗДДФЛ и са начислени лихви за забава в размер на 4206, 18 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт, като е определил размера на задължението на 5833, 66 лв. В тази част касационната жалба на Н. Н. е основателна. Правилно първоинстанционния съд е установил фактите по спора. Установява се обстоятелството на покупка от страна на Н. Н. на лек автомобил Порше Панамера за сумата от 3000 лв., както и покупката на лек автомобил Мерцедес Г 500 за сумата от 3800 лв. Неправилно органите по приходите са приели за действително платени от Н. Н. въз основа на експертизата, назначена в ревизионното производство, като определените суми са намерили отражение при съпоставката на доходи с разходи за 2016 г. на ред 17 разходи за придобиване и ремонт на превозни средства. По този начин за 2016 г. е установено превишаване на направените от ревизираното лице разходи с получените доходи в размер на 128 719, 444 лв. Сумата на превишението е приета за недеклариран доход, който подлежи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ. Принципно правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при определянето на пазарни цени следва да се вземат предвид реално извършени сделки. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се третират като достоверен източник на информация за пазарните цени на процесните автомобили заключенията на изготвените експертизи в ревизионното производство и в производството пред първоинстанционния съд, доколкото за изготвянето на същите са били използвани офертни данни. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, обаче за определяне на пазарна цена, като е съобразена продажната цена на процесните автомобили, посочена на стр. 22 от решението на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ДОПК, експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои въпроси в производството са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства събрани в хода на производството. Доказателствената тежест принадлежи на органите по приходите. Същите е следвало да установят обстоятелството на придобиване от страна на Н. Н. на процесните леки автомобили на цени, различни от договорите за покупко-продажба на моторни превозни средства. Тежестта на доказване за наличието на пазарни цени принадлежи на органите по приходите, като по отношение на тези обстоятелства не е налице законова оборима презумпция, която жалбоподателят е длъжен да оборва, доказвайки противното при съдебното оспорване на ревизионния акт. В процесния случай органите по приходите в хода на ревизионното производство не са установили пазарни цени на процесните автомобили чрез използването на някои от методите, регламентирани в параграф 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК. Това обстоятелство правилно е установено и при решаването на спора от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест принадлежи на органите по приходите, не на първоинстанционния съд. При съобразяване на това обстоятелство, решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да се отмени ревизионния акт в частта му, с която е установено задължение за 2016 г. по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 13 459, 70 лв. и определените лихви в размер на 4206, 18 лв. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с установените налични парични средства в брой в размер на 5867, 49 лв. в началото на данъчния период, парични средства по банкови сметки в размер на 299, 97 лв., доходи от трудови правоотношения в размер на 1901 лв., доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер съответно на 1259, 96 лв. и 10 884, 52 лв., необлагаемите доходи, доходи подлежащи на облагане с окончателни данъци в размер на 40, 58 лв., получени суми по вземания от трети лица в размер общо на 22 580 лв., както и разходите разходи за издръжка и живот в размер на 8694, 13 лв., комунални разходи по фактури на доставчици в размер на 2546, 53 лв., платени суми по задължения към трети лица в размер на 15 132, 80 лв. предоставени парични средства на трети лица 5988, 69 лв., разходи за пътувания в размер на 557, 31 лв., разходи за застраховки в размер на 250, 39 лв., разходи за придобиване на превозни средства в размер на 3000 лв. за придобиване на лек автомобил Порше панамера съгласно договор за покупко продажба, за придобиване на лек автомобил Мерцедес Г 500 в размер на 3800 лв. съгласно договор за покупко продажба на моторно превозно средство. При съобразяване на тези обстоятелства не се установява превишение на направените от Н. А. Н. разходи с получените доходи за 2016 г. В останалата част обжалваното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че сделките с моторни превозни средства не са част от осъществяваната търговска дейност от Н. Н., поради което измененията в данните за доходите и признатите разходи не се отразяват на данъчните задължения, определени с ревизионния акт по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че за процесните 2016 г., 2017 г. и 2018 г. органите по приходите са определили отделна данъчна основа за данък върху доходите на физическите лица и отделна данъчна основа за годишен и авансов данък на едноличен търговец. Тази съдебна инстанция е обвързана от изводите, съдържащи се в решение 10774 от 24 ноември 2022 г., постановено по адм.д 1775 от 2022 г., че лицето е осъществявало самостоятелна търговска дейност в периода 2014 г. 2018 г., реализирал е доходи от същата, които не са били декларирани и за които не е водено счетоводство, което обстоятелство обуславя приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Съдът е приел за обоснован извода, че ревизираното лице системно е извършвало дейност по реализация на стоки чрез електронна платформа, което представлява стопанска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, без за това лицето да има регистрация по Търговския закон. Така извършените продажби на стоки не могат да се квалифицират като продажби на вещи за лично потребление, поради което законосъобразно на основание чл. 26, ал. 7, във връзка с чл. 28, във връзка с чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди на лицето е определен годишен и авансов данък за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Конкретни оплаквания по отношение на решението на първоинстанционния съд в тази негова част не се съдържат в касационната жалба, независимо от съдържащото се в нея изявление за обжалване на решението на първоинстанционния съд в неговата цялост. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на спора като свързан с приетите от органите по приходите пазарни цени за придобиване и продажба на моторните превозни средства през ревизираните периоди 2016 г. и 2017 г., за които е неприложима разпоредбата та чл. 13, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ. Искане за присъждане на разноски е направено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, като с оглед на отхвърлянето на останалата част от жалбата на Н. А. Н., следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 1700 лв. Искане за присъждане на разноски е направено и от Н. А. Н. в размер на 2638 лв., представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 2500 лв. и такса за касационно обжалване в размер на 138 лв., като с оглед на отхвърлянето на жалбата на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София следва да му се присъдят разноски в размер на 1800 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение