Решение № 1770 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2013 г.

Решение № 1770 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Бисер Атанасов Николов против решение от 13.02.2013 г. по адм. дело № 10408/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-12697/05.10.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Боянова оспорва касационната жалба. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № з-12697/05.10.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, и чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, с която на Бисер Атанасов Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че на 03.05.2012 г. касаторът заедно с полицай Йордан Йорданов - служители в сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР със служебен автомобил "Опел Астра" с рег. № СА 6713 ММ на Самоковско шосе са спрели управлявания от Ивайло Миланов лек автомобил с марка "Фолксваген-Кади" с рег. № СО 1815 АН, при което за предприетата проверка Николов не е докладвал в ОДЦ, с което е нарушил разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от Инструкция № Iз-2295/08.12.2006 г. за "Патрулно-постовата дейност в МВР" (при извършване на проверка на лица и МПС, нарядите своевременно докладват в ОДЦ), служителят не е вписал данните на автомобила и лицата в него - нарушение на чл. 65, ал. 2, т. 3 и ал. 3 (старшият на наряда отговаря за правилното водене на нарядния дневник) от Инструкция № Iз-2295/08.12.2006 г. за "ППД в МВР", изменена и допълнена с Инструкция № Iз-2683.01.12.2010 г., а също така поискал и приел банкнота от 10 евро с № U49014854195, за да не бъде установено извършеното от водача на проверяваното МПС административно нарушение - изтекъл срок на валидност на годишен технически преглед и да не извърши действие по служба - да състави АУАН по ЗДвП - нарушение на т. 92а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като случаят е станал достояние на широк кръг лица - служителите от анонимната телефонна линия на МВР, от дирекция "Инспекторат" - МВР, ръководни служители от СДВР и на граждани, с които си деяния е нарушил т. 7, т. 8, т. 13 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжността полицай в 01 група на сектор "Метрополитен" (чл. 76, ал. 1 от ЗМВР) към отдел "Охранителна полиция" по допълнителния щат към щата на СДВР, категория "Е" - III степен. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № з 7157/01.06.2012 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и въз основа на получени от дирекция "Инспекторат" МВР материали от сигнал и проверка рег. № 2671/11.05.2012 на СДВР е образувано дисциплинарно производство за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, като на 03.07.2013 г. със заповед № з - 8795 директорът на СДВР е удължил срока на дисциплинарното производство с един месец, считано от 04.07.2012 г. Дадени са писмени обяснения от служителя с рег. № 25546 на 11.06.2012 г., както и писмени обяснения от 30.07.2012 г. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка рег. № 32348/23.07.2012 г., като в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е поканен с писмо от 24.07.2012 г. да се запознае с обобщената справка. Същият е бил уведомен, че има право в 24 - часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, каквито са постъпили в така определения срок (възражение с рег. № 33332 от 25.07.2012 г.). Дисциплинарното производство е приключило със становище рег. № R34314 на дисциплинарно-разследващия орган, в което е предложено на служителя да се наложи на дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на заключението от разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган - директорът на СДВР е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянието на лицето съставляват нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, като му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Според съда така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, а именно заповедта да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението, който срок, с оглед нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР се брои от датата на изготвяне на обобщената справка и представянето й на наказващия орган. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществил визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че полицай Бисер Николов заедно с полицай Йордан Йорданов - служители в сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР със служебен автомобил "Опел Астра" с рег. № СА 6713 ММ на Самоковско шосе са спрели управлявания от Ивайло Миланов лек автомобил с марка "Фолксваген-Кади" с рег. № СО 1815 АН, при което за предприетата проверка Николов не е докладвал в ОДЦ, с което е нарушил разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от Инструкция № Iз2295/08.12.2006 г. за "Патрулно-постовата дейност в МВР" (при извършване на проверка на лица и МПС, нарядите своевременно докладват в ОДЦ), служителят не е вписал данните на автомобила и лицата в него - нарушение на чл. 65, ал. 2, т. 3 и ал. 3 (старшият на наряда отговаря за правилното водене на нарядния дневник) от Инструкция № Iз2295/08.12.2006 г. за "ППД в МВР", изменена и допълнена с Инструкция № Iз-2683.01.12.2010 г., а също така поискал и приел банкнота от 10 евро с № U49014854195, за да не бъде установено извършеното от водача на проверяваното МПС административно нарушение - изтекъл срок на годишен технически преглед и да не извърши действие по служба - да състави АУАН по ЗДвП - нарушение на т. 92а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като случаят е станал достояние на широк кръг лица - служителите от анонимната телефонна линия на МВР, от дирекция "Инспекторат" - МВР, ръководни служители от СДВР и на граждани, с които си деяния е нарушил т. 7, т. 8, т. 13 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по релевантните за спора факти. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР, с което служителят е уронил доброто име на институцията, в която е на служба. Доводите, които се правят от жалбоподателя, в насока, че не е доказана вината му, поради липса на данни за развитие на наказателното производство са неоснователни. Този извод следва от разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Освен това в случая Николов е наказан за конкретни тежки нарушения на служебната дисциплина и за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие и с морално - етични правила и норми. Всяко от допуснатите нарушения е самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваната заповед е издадена след преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 07.08.2012 г., когато преписката е изпратена до директора на Столична дирекция на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 05.10.2012 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон, тъй като са установени и доказани допуснати от служителя конкретни тежки нарушения на служебната дисциплина. От фактическа страна са осъществени нарушения на чл. 122, ал. 1 и чл. 65, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от Инструкция № Iз2295/08.12.2006 г. за "Патрулно-постовата дейност в МВР", изменена и допълнена с Инструкция № Iз-2683.01.12.2010 г., както и посочените нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 8, т. 13 и т. 31 от него, които го задължават в качеството му на длъжностно лице, да се подчинява на нормативно определените правила залегнали в тях. Същите представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, като в т. 10 конкретно е записано, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание уволнение е "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". В разпоредбата чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно осъществени деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение и с които се уронва престижа на службата. След като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващия орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР. Те се отнасят до законосъобразното протичане на дисциплинарното производство пред административния орган, подробно са обсъдени в обжалваното пред настоящата инстанция решение и направените изводи за тяхната неоснователност са правилни и обосновани. Дисциплинарното производство е проведено при спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР, изяснени са фактите и обстоятелствата, относими към спора, приети и обсъдени са обясненията на държавния служител в съвкупност с останалите доказателства, събрани в административното и съдебното производство. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, като постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция, поради което касаторът следва да заплати на същия юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,