Решение № 9299 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2013 г.

Решение № 9299 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Марияна Петрова Атанасова от гр. Бургас и Райна Петрова Божилова от гр. Варна срещу решение № 293/18.05.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус", участък Белокопитово-Каспичан от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 342+200 до км 350+000-реконструкция на техническа инфраструктура" на територията на област Шумен, обн. ДВ, бр. 48 от 31.05.2013 г., постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от 0.171 дка от имот № 83510.155.12, номер от КВС 520012, представляващ ливада и намиращ се в землището на гр. Шумен, м. "Острова", поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение. Ответникът по жалбата - Министерския съвет и заинтересованите страни-министерство на регионалното развитие, министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. По делото не са представени доказателства, че определената цена на отчуждения имот е занижена. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 293/18.05.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус", участък Белокопитово-Каспичан от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 342+200 до км 350+000-реконструкция на техническа инфраструктура" на територията на област Шумен . По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Определеният от съда депозит за вещото лице не е внесен от жалбоподателите, поради което съдебно-техническата експертиза не е изготвена. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение на отчуждения имот се определя от предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За да се прецени законосъобразността на определената цена на отчуждената част от имота, тя следва да се сравни с описаните в закона пазарни аналози. Въпреки дадената на жалбоподателите възможност да внесат депозита за вещо лице, това задължение не е изпълнено. С оглед на това съдът приема, че по делото жалбоподателите не са представили доказателства от които да е видно, че определената цена с решението на МС не е равностойно парично обезщетение, равняващо се на пазарната цена на имота. Доказателствената тежест лежи върху жалбоподателите, които следва да докажат по делото своите твърдения. Жалбата им се явява недоказана и поради това следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,