Решение № 426 от 21.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 396/2010 г.

Решение № 426 от 21.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 396/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият М. А. С. е отправил до ВКС искане (неточно наречено "молба") по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) срещу споразумението за решаване на нохд № 9057/2009 г. на Софийския районен съд, по което той е бил подсъдим. Споразумението между подсъдимия и прокурора е било одобрено с определението на съда от 16 декември 2009 г. и страните по него са се съгласили С. да изтърпи 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип и глоба 2 000 лева за извършеното на 4 юни 2009 г. от него престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК - за незаконно държане на 2 пакета високорисково наркотично вещество (коноп), съответно 365 г, съдържащ 4,2% тетрахидроканабинол и на стойност 2 190 лева, и 70 г с 4,3% за 420 лева. Споразумението е било оспорено с въззивна жалба пред Софийския градски съд, но делото пред него е прекратено на 7 април 2010 г. поради необжалваемост на съдебния акт. Единственото, поради което сега осъденият оспорва осъждането си, е липсващото всъщност негово съгласие за споразумението в СРС; посочва как в действителност е протекло съдебното заседание, където той е настоявал за провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК. Искането е поддържано с допълнения в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила определението на СРС за одобряване на постигнатото споразумение за решаване на делото. Единственото доказателствено средство по сегашното дело за това, което е станало в съдебното заседание в СРС, е протоколът за провеждането му (арг. от чл. 131 НПК) и той не потвърждава твърденията на осъдения, че действията на съда и на страните са били други, още повече, че не е използвана възможността за поправки и допълнения в протокола, предвидена в чл. 312 НПК; подобни твърдения могат да бъдат подкрепени само от едно разследване по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, и то след искане за възобновяване на делото от съответния прокурор, а не пряко от осъдения (арг. от чл. 420, ал. 1 НПК). След като протоколът на съдебното заседание в първата инстанция не съдържа искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, няма как да се приеме, че съдът е бил длъжен да приложи правилата по глава двадесет и седма от НПК, а провеждането му, от друга страна, не е израз на някакво процесуално право на подсъдимия-както се поддържа пред ВКС-за да е възможно ограничаването му по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК (вж. и р. 362/07-I, Бюл. 1/08). Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание (това основание за възобновяване на делото се изтъква за първи път в съдебното заседание на ВКС) - достатъчно е в тази насока да бъде отчетено предишното осъждане през 2005 г. на С., пак за престъпление, свързано с наркотици (по чл. 354а, ал. 2 НК) и пак на л. св. (3 години ефективно). Ръководен от всичко изложено и с оглед останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение