Решение № 4733 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2013 г.

Решение № 4733 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна Запад" при митница Варна, представляван от юрисконсулт М. Роева, против решение № 2105/26.07.2013 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 3693/2012 г., с което е отменено решение № 4444-186-4/4.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002002H0070353/30802011 на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с Решение № Ч47-73-1/21.08.2012 г. на началника на митница Варна, с което на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 4, т. 5 от Регламент № 2913/92 е коригирана декларираната митническа стойност на стоките по посочения ЕАД и в резултат на "ЧЕЛИК 9" ООД гр. Шумен са начислени допълнително дължими държавни вземания за ДДС в размер на 3942.95 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че всички материалноправни предпоставки за определяне на нова митническа стойност на внесената стока са установени в административното производство, поради което формираните от съда изводи са неправилни. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Подробни съображения във връзка с наведените касационни доводи са изложени в представените по делото писмени бележки на процесуалния представител на касатора. Ответникът - "Челик 9" ООД, гр. Шумен не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделени като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларирана митническа стойност на внесена стока и определените в тази връзка допълнителни задължения за внасяне на ДДС, на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 4, т. 5 от Регламент № 2913/92. За отмени административния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 78 от Регламент № 2913/92, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка са изложени съображения, че съгласно правната регламентация, дадена в Регламент № 2913/92 митническата стойност на стоките се определя въз основа на действително платената или подлежаща на плащане на цена стоката, а не въз основа на стойността, декларирана при износа. Поради това съдът е приел, че при наличието на две фактури с различни стойности на фактурираните стоки, които са частни документи, в тежест на митническия орган е да докаже, че действително договорената и подлежаща на плащане стойност на стоката е тази, посочена в износната митническа декларация. В конкретния случай от доказателствата, събрани по делото, включително и тези по линия на международното сътрудничество, е направен извод, че не се установява декларираната стойност по износната митническа декларация да представлява митническа стойност на стоката по смисъла на чл. 29, § 1 от МКО. Така постановеното решение е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в буква "а" - "г". Идентично е съдържанието и на разпоредбата от националния закон - чл. 35 от ЗМ. При така действащата правна уредба, правилно първоинстанционният съд е приел, че при наличието на две фактури с различна стойност на внасяната стока, в тежест на митническия орган е, да установи фактическите основания, въз основа на които приема, че по-високата митническа стойност на стоките, посочена в износната декларация представлява договорната им стойност по смисъла на чл. 29, § 1 от МКО т.е. платената или подлежащата на плащане цена на стоката. В конкретния случай Челик 9 ООД гр. Шумен е декларирало митническа стойност на внесените стоки по процесния ЕАД - готварски печки с фурна - 280 бр. в размер на 5 320 евро и условия на доставката FOB Измир. В хода на административното производство по чл. 78 от МКО е представена от турските митнически власти заверена за вярност електронна разпечатка на турския ЕАД 11160400ЕХ053470 от 9.08.2011 г., където в кл. 22 е вписана обща фактурна стойност на стоката от 15 400 евро. От допълнително събраните в съдебното произвоство доказателства е представена експедиционна фактура № 178858/9.08.2011 г. с посочена стойност на стоката от 15 400 евро. Така представените документи не удостоверяват, че по-високата стойност на стоката, декларирана от износителя Celik dis Ticaret е действително платената или подлежаща на плащане на цена. При тези фактически данни правилно и законосъобразно съдът е приел, че доказателствената задача на митническия орган за установяване на митническа стойност, различна от декларираната не е изпълнена и е отменил оспореното митническо решение. Неоснователни са доводите на касатора, че предвидената възможност в чл. 12 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, в сила от 10.06.1998 г. за предоставяне на компютъризирана информация за целите на споразумението, придава официален характер на съпътстващите износа документи. Писмото на турския митнически орган, макар и с характер на официален документ, не удостоверява верността на данните в частния документ и по-конкретно данните в експедиционната фактура, а само свидетелства, че този документ е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил решението на митническия орган за промяна в декларираната от Челик 9 ООД, гр. Шумен митническа стойност на стоката по процесния ЕАД, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,