Решение № 2004 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15394/2014 г.

Решение № 2004 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15394/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 6426 от 28.10.2014 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 5734 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2001107739/2.11.2011, издаден от И. Н. А. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 743/3.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП (с ново наименование дирекция "ОДОП" гр. София./ В касационната жалба са посочени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Личев Ойл" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - е частично основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 2001107739/2.11.2011, издаден от И. Н. А. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 743/3.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП (с ново наименование дирекция "ОДОП" гр. София/, с който е установен за довнасяне данък добавена стойност (ДДС) в размер на 113 222,88 лв. и лихви в размер на 30 118,38 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на слънчоглед и слънчогледово масло. Основната дейност на дружеството е търговия със селскостопанска продукция, като предметът на доставките по фактурите съвпада с предмета на дейност на "ЛИЧЕВ ОЙЛ" ООД и с предмета на дейност на доставчиците. Съдът e приел, че са представени достатъчно доказателства, доказващи доставките на слънчоглед и маслодаен слънчоглед от едноличен търговец ЕТ "ВЕГИ - 95 - ГЕОРГИ ЛИЧЕВ" и търговско дружество "ВОЛТОМ" ЕООД. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките предвид недоказване, при условията на пълно доказване, както на произхода на стоките като наличност при доставчика, така и индивидуализацията на родовоопределените вещи, съответно прехвърлянето на правото на собственост върху тях. Съдът е приел, че са налице многобройни по обем (неанализирани от органите по приходите) писмени доказателства за индивидуализиране на процесните стоки и предаването им между издателите на фактурите и получателя. Това са преки доказателства за индивидуализиране и предаване на слънчогледа, оформени между доставчиците и получателя, с подписи за предал и за приел, в които се съдържат данни за стоката, количеството й и съдържат изявление за предаване. Така постановеното решение е правилно, в частта му относно доставките от "Волтом" ООД. В останалата си част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Относно доставчика "Волтом" ООД за данъчни периоди м. 09 и м. 11.2009 г. и м. 03.2010 г., в общ размер на 50 643,82 лв. по 13 броя фактури обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Процесните 13 бр. фактури с предмет слънчоглед и маслодаен слънчоглед, издадени от "Волтом" ООД са отразени в дневниците за продажби на доставчика, респективно в справките-декларации за ДДС през съответните данъчни периоди. За получаването на стоките са съставени приемо-предавателни протоколи, както и експедиционни бележки, подписани от двете страни и налични в кориците на делото. В с. з., проведено на 29.05.2013 г., вещото лице пояснява, че в кориците на делото има достатъчно документи, които доказват последващата реализация на стоките. Експертът посочва, че почти цялото количество е било изнесено и е било обект на последваща продажба като слънчогледът е преработен, а слънчогледовото олио е било изнесено. Заключението на втората ССЕ посочва, че за получаването на стоките са съставени приемо-предавателни протоколи, както и експедиционни бележки, подписани от двете страни и налични в кориците на делото. Освен това вещото лице обяснява, че изброените фактури са описани в дневниците за покупки и СД за ДДС на "Волтом" ООД през съответните периоди. При жалбоподателя, закупените стоки от "Волтом" ООД са били заприходени и отразени по счетоводна сметка 304 - Стоки с аналитичност "маслодаен слънчоглед", което е видно от движението на складовата наличност с хронологията, приложена по делото. От представените в ревизионното и в съдебното производство доказателства е видно, че са налице конкретни данни за това, че "Волтом" ООД e разполагалo с количествата, необходими за осъществените от него доставки, както и че са налице конкретни данни за осчетоводяването на тези доставки в счетоводство му. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал правото на данъчен кредит относно доставките от "Волтом" ООД и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Относно доставките от ЕТ " Веги-95-Георги Личев" за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2008 г., както и за м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2009 г., в общ размер на 50 643,82 лв. по 8 фактури, първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт - доставка и теоретично се разпределят в две групи - установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост/ и прякото й реализиране /разплащане, протоколи за приемане на работата и съответно индивидуализация на родово определените вещи, транспортиране и съхранение, последващо реализиране и др./. В конкретния случай, редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките, сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на слънчоглед са извършени. За да формира своите правни изводи съдът е обсъдил само и единствено доказателствата, ангажирани от ревизираното дружество /частни документи/ като е игнорирал напълно доказателствата, събрани от ревизиращите органи, фактите, които са установени от органите по приходите и изложените съображения относно реалността на документираната доставка. Видно от мотивите на съдебното решение, не са разгледани, нито обсъдени посочените в РА основания за непризнат данъчен кредит - за ЕТ "ВЕГИ-95-ГЕОРГИ ЛИЧЕВ" - съобразно митническите декларации за внос на памучно масло от Гърция през 2003 г. и 2005 г. Не са представени доказателства как е транспортирано памучното масло, къде е съхранявано, както и доказателства за техническата и кадрова обезпеченост за производство и бутилиране на олиото. Издаването на фактура не е достатъчно основание, за да се приеме, че е осъществена доставка. Фактурата сама по себе си не е данъчно събитие, а частен документ, от който жалбоподателят черпи изгодни за себе си правни последици, а именно формиране на данъчен кредит. Предвид това той носи и тежестта да докаже правопораждащия факт - извършването на доставка. Освен това не са представени договори, приемо-предавателни протоколи и количествено-стойностни сметки, доказателства за произход на стоките. В конкретния случай се касае за фактурирани доставки на слънчоглед и слънчогледово олио. В заключението на вещото лице е констатирано по отношение на ЕТ "ВЕГИ-95-ГЕОРГИ ЛИЧЕВ", че не са представени първични счетоводни документи за придобиване на стоката. Съгласно практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (С-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на CEO и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Дори и при липсата на доводи за наличието на измама, решаващият съд следва да разгледа всички относими към спора установени обстоятелства, доколкото при липса на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално, (аргументи в този смисъл и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13). Само наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. По изложените съображения, решението в частта, в която е прието, че е доказано осъществяването на спорните доставки по фактурите, издадени от ЕТ "Веги-95-Георги Личев" с предмет доставки на слънчоглед и маслодаен слънчоглед, е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна в тази част. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на "Личев Ойл" ООД, съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски следва да се намали на 2132,41 лв., вместо присъдените 4264,83 лв. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, съразмерно уважената част от жалбата. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2049,31 лв. Разноски не се присъждат по компенсация, тъй като няма данни ответникът по касация да е направил такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,