Решение № 1628 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2014 г.

Решение № 1628 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2014 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Парадокс" ЕООД, ЕИК: 831369042, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ж. к. "Борово", бл. 217 А, вх. Ж, ет. 3, ап. 144 против Решение № 2166/03.04.2014 г., постановено по административно дело № 14500/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2021114073/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2285/24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централното управление на НАП. В касационната жалба подробно се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Касационната жалба се поддържа от адвокат Чечова и адвокат Христова, които по съображения, развити писмено молят за отмяна на съдебното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София се представлява от юрисконсулт Минкова, която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Пред касационната инстанция са представени и приети писмени доказателства, които липсват в кориците на първоинстанционното дело. Тези доказателства са относими за преценка на фактите, касаещи преките доставките по спорните фактури и не са били взети предвид от съда при разглеждане на делото. Голяма част от тези документи са описани в ревизионния акт и в заключенията на вещите лица, но не са били изискани от съда. Представените за първи път пред настоящата инстанция писмени доказателства са относими към фактурите, издадени от следните доставчици: "Джей анд ел кабел" ЕООД - Проект за проектиране, поддръжка и сервиз на техническа система за охрана на обект "Златна панега"; "Ей Джи Пи Консулт" - Констативен протокол от 22.03.2007 г.; "Иван Аврамов" ЕООД - Протокол обр. 19 от 18.12.2009 г.; "Контракт дизайн" ЕООД - сертификат по ISO, доклад от вътрешния одит за този сертификат, договор от 01.03.2011 г. и диплома, финансово-счетоводна стратегия за 2011 г.; "Трип" ЕООД - протоколи за изпълнени СМР; "ДАО 07" ЕООД - инвестиционен проект за обект "Смяна предназначението на склад - изба в офис на ул. "Бузлуджа", констативни актове обр. 12, обр. 14 и обр. 15 за този обект. В разпоредбата на чл. 220 от АПК е наложена забрана за нови фактически установявания за първи път в касационната инстанция. Посочените документи следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд, в съвкупност с всички останали доказателства. На следващо място, от мотивите на съдебното решение става ясно, въпреки, че няма изрично произнасяне в този смисъл, че съдът не е кредитирал редица от представените пред него двустранно-подписани протоколи за приемане на услугите по спорните доставки, с довода, че са подписани от "неизвестни лица". Въпреки, че тези документи са частни по своя характер, същите имат формална доказателствена сила при условие, че по отношение на тях не е открито и успешно проведено производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК. В случай, че съдът е имал съмнения относно лицата, подписали протоколите, е следвало на основание чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на жалбоподателя, че за тези обстоятелства, които са от значение за спора, следва да ангажира доказателства. Тъй като договорите и протоколите са документи, подписани от името на търговските дружества - страни по спорните доставки, съдът е следвало да съобрази и разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. С оглед на изложените мотиви, оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане е необходимо съдът да извърши преценка на представените пред настоящата инстанция доказателства, в съвкупност с останалите доказателства, както и да даде указания по смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение