Решение № 10229 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2019 г.

Решение № 10229 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган /У0 на Оперативна програма /ОП/ "Региони в растеж 2014 - 2020" против решение № 525/18.07.2019 г., постановено по адм. д. № 537/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отменил решение № РД-02-36-514/17.04.2019 г. на ръководителя на УО за определяне на финансова корекция на Община Пещера по договор № BG16 RFOP0001-2. 001-0007-C01-S-06/09.06.2017 г., с изпълнител "Заводски строежи - ПС-Пазарджик" ЕАД. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът необосновано в противоречие с материалноправните разпоредби е приел, че не са налице нарушенията установени в т. 1. 1, 1. 3 и 1. 4 от административния акт. По отношение на установеното в т. 1. 7 нарушение съдът изобщо не се е произнесъл. Необосновано и при липса на изложени мотиви съдът е отменил административния акт, въпреки че е потвърдил две от констатациите на административния орган за извършени нарушения по т. 1. 2 и т. 1. 5. Счита за погрешен извода за неясен диспозитив на административния акт, тъй като финансовата корекция е определена върху допустимите разходи от засегнатия договор. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, с което жалбата на Община Пещера да бъде отхвърлена като неоснователна, а в условия на евентуалност иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Пещера, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", за изпълнение на проектно предложение "Повишаване на енергийната ефективност на публична общинска сграда "Общински детски комплекс" община Пещера". Във връзка с изпълнението на договора бенефициерът Община Пещера е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки с предмет "Строително-монтажни работи за повишаване на енергийна ефективност на публично общинска сграда: Общински детски комплекс" на община Пещера" и е сключил договор №BG16 RFOP001-2. 001-0007-C01-S-06 от 09.06.2017 г. с изпълнител "Заводски строежи - ПС-Пазарджик" ЕАД. С оспореното пред първоинстанционния съд решение ръководителят на УО на ОПРР е приел, че при провеждане на процедурата възложителят е допуснал 6 нарушения, които са квалифицирани като нередности по т. 9 и т. 10 от Приложението по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/ - неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие; критерии за подбор, които не са свързани със и/или не са пропорционални на премета на поръчката. Определил е финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор, сключен с изпълнителя "Заводски строежи - ПС-Пазарджик" ЕАД. За да отмени административния акт, съдът е приел, че не са допуснати нарушенията, установени по т. 1. 1, т. 1. 3 и т. 1. 4 от същия. Изложил е мотиви за правилност на решението на УО в частта по т. 1. 2 и т. 1. 5, но приема, че диспозитивът на административния акт е неясен и посочената финансова корекция в размер на 5% не отговаря на нетната сума от 17 009, 34 лева. Обосновал е извод, че решение № РД-02-36-514/17.04.2019 г. на ръководителя на УО е постановено при неспазване на установената форма и противоречие с материалноправните разпоредби. Приел е, че поради липсата на мотиви за разминаването на стойностите на наложенaта корекция разпоредителната част на акта се явява неясна и препятства съдебния контрол по същество. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд не е извършил проверка на всички основания посочени чл. 146 АПК. Изложил е мотиви единствено по отношение материалната законосъобразност на административния акт, като не е обсъдил установеното в т. 1. 7 от решение № РД-02-36-514/17.04.2019 г. на ръководителя на УО нарушение. При постановяване на решението си съдът установява фактическата обстановка въз основа на анализ на събраните доказателствени средства. На следващо място, съдът извършва преценка дали актът е издаден от компетентен орган, във валидна форма, дали органът е спазил процедурата по издаване на акта, дали правилно е приложил материалния закон и дали актът е в съответствие с целта на закона, отнасяйки установените факти към приложимото право. Съгласно чл. 12 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Административният съд - Пазарджик не е извършил цялостна преценка относно законосъобразността на акта във връзка с всички законоустановени основания, не е извършил и преценка на установените факти и правните изводи по приложението на закона. Съдът не е извършил пълна и всеобхватна преценка на фактическите установявания на органа. При това положение настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените от първоинстанционния съд изводи. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора ако същите бъдат установени в касационното производство. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Затова съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, да установи фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд