Решение № 11289 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрк. Иванова, против Решение 41/09.02.2021 г. постановено по адм. дело 204/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г., издаден от изпълнителния директор (изп. директор) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ Земеделие) гр.София, и административният орган е осъден да заплати разноски в полза на оспорващия.

Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че изп. директор на фонда може да издава АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика. Счита, че са налице противоречия в мотивите на съда. Излага доводи, че практиката на ВАС е непротиворечива, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява нарушение на договорното задължение. Твърди, че изводът на съда относно липсата на задължение жалбоподателят да съхранява всички документи, свързани с подпомаганата дейност, е неправилен. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и потвърждаване на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна Боби 2108 ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Василев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г., издаден от изп. директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл.59, ал.1 и ал.2 вр. чл.54 ал. 3 от Наредба 23/18.12.2009 г. и чл. 46 ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 16 ал. 2 и чл. 42 ал. 3 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г., т.8.1 и т.1.2 вр. т.4.17, т.4.23, т. 4.25.3 от Договор 34/3/3121054 от 04.11.2014 г., и т. 11 от Приложение 2 към същия, както и на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на Боби 2108 ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16 992,50 лева.

Съдът е приел, че оспореният АУПДВ от фактическа страна се основава на

резултатите от извършената проверка на място в т. ч. и осъществени допълнителни административни проверки във връзка с изпълнението на Договор за отпускане на финансова помощ 34/3/3121054 от 04.11.2014г. както следва:

1. Констатирано неизпълнение на показателите на одобрения по проекта бизнес план за финансовите 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.;

2. Констатирано неизпълнение, изразяващо се в неспазване на задължението за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5г. след сключване на договора за отпускане на БФП, изразяващо се в непредставянето от страна на ползвателя на помощта на конкретни документи - скица 37 от 05.03.1995г. и становище с изх. КОС-01-3912 от 24.10.2013 г.

На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., на Боби 2108 ЕООД е наложено, като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16 992.50 лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява и окончателната, подлежаща на възстановяване БФП.

Първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при наличие на съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Изводите на съда са : 1. При неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ, по силата на чл. 27, ал.6 от ЗПЗП, процесуалният ред за установяване на дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ чрез издаване на АУПДВ е неприложим, поради изтичане на мониторинговия период; 2. Относно материалната законосъобразност на акта според съда нито клаузата по т.4.17, нито клаузата по т. 4.25.3 от Договор 34/3/3121054 от 04.11.2014г., вменяват на получателя на помощта задължение да изпълни финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване бизнес план, като задължението за спазване на одобрения проект се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономически фактори. 3. Издаването на оспорения АУПДВ за възстановяване на част от получената БВП не е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна с неизпълнено договорно задължение по т. 10 от Приложение 2 към договора, за представяне на оригинали на приложени към заявлението за подпомагане като копия документи, свързани с извършването, отчитането и използването по предназначение на инвестицията-предмет на договора, нито непредставянето на оригиналите на посочените по-горе документи се субсумира в хипотезата на т. 13 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.

Постановеното решение е правилно, като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви:

Правилно съдът е приел, че при издаването на АУПДВ е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ.

Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на дружеството е било по реда на Наредба 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд.

Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 04.11.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ Земеделие договор е изтекъл на 04.11.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Предвид това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим.

Към настоящия спор е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 05.11.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 11.03.2020 г. и не е приключило към датата на влизане в сила на казаното изменение на закона.

В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.

На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.

В тази връзка неправилен е изводът на съда и тук се споделят напълно изложените съображения в касационната жалба, че принципно при констатирано, а и доказано за съответните размери, неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи не съставлява неизпълнение на договорни задължения.

С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността (ако това разбира се е надлежно установено) се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на дружеството е бил оценен като допустим за подпомагане.

Но това не променя правилността на крайния резултат по делото, доколкото при така допуснатото съществено процесуално нарушение се е следвало отмяна на АУПДВ без да се разглежда въпросът, за материалната законосъобразност на акта.

В оспорения АУПДВ предмет на първоинстанционното производство от фактическа страна второто неизпълнено нормативно, респ. договорно задължение е обосновано с непредставени оригинали на Нотариален акт 28, том IV, рег. 4628, дело 623 от 2009г., на скица 37 от 05.03.1995г. и на становище с изх. КОС-01-3912 от 24.10.2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Наредба 29 от 11.08.2008г. ползвателят следва да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, като подобна правна регламентация се съдържа и в разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Наредба 23 от 18.12.2009г. В т. 4.23 от Договор 34/3/3121054 от 04.11.2014г. е посочено, че ползвателят е длъжен да съхранява всички документи, свързани с дейността, в продължение на 5 години след окончателното изплащане на финансовата помощ. Правилен е изводът на съда, че приетите от административния орган като неизпълнени от подпомогнатото лице материалноправни задължения, регламентирани с посочените по-горе разпоредби на Наредба 29 от 11.08.2008г. и Наредба 23 от 18.12.2009г., се свързват със задължението за съхраняване на документи, отнасящи се до подпомаганата дейност т.е документи касаещи извършваните финансови операции и тяхната счетоводна отчетност, както и такива, пряко свързани с подпомогнатата дейност. Действително в т. 10 от Приложение 2 към договора е посочено, че ползвателят се задължава да съхранява за срок от 5 години от датата на сключване на договора всички оригинални документи, свързани с извършването, отчитането и използването по предназначение на инвестицията-предмет на договора, които не се изискват в оригинал при подаване на заявление за подпомагане, съответно заявката за плащане, като при поискване от фонда се задължава да ги предостави в оригинал. Но в случая издаването на оспорения АУПДВ за възстановяване на част от получената БВП не е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна с неизпълнено договорно задължение по т. 10 от Приложение 2 към договора. Отделно от това от данните по делото е видно, че нотариалният акт и скицата са представени в хода на административната проверка /така данните от контролния лист/, а всички тези доказателства /вкл. и коментираното становище/ са и част от предоставената на съда административна преписка.

По изложените съображения като краен резултат касационната жалба на Изп. директор на ДФ Земеделие се явява неоснователна и решението на АС - Стара Загора следва да се остави в сила, като нестрадащо от релевираните пороци.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е неоснователно. Направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява.

По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение