Решение № 11732 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2009 г.

Решение № 11732 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), срещу Решение № 1819/10.02.2009 г. постановено по адм. дело № 13938/2008 г. на Върховен административен съд, 3-членен състав, в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на КЗК за налагане на санкция по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) по отношение на нарушителя - ДЛ, с. Стара река и преписката е върната на за произнасяне и в частта, с която е обезсилено Решение № 807/23.09.2008 г. на КЗК, по т. 2, с което е оставена без уважение молбата на "Дървообработване-ВТ" АД, гр. В. Търново, по чл. 2, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗЗК. Оплакванията срещу обжалваното решение, в посочените части, са за нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответникът "Дървообработване-ВТ" АД, гр. Велико Търново, не се явява, но е постъпило становище от пълномощника му - юрисконсулт Георгиев, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Заинтересованата страна - Директора на Държавно лесничейство - с. Стара река, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за правилност на решението, в обжалваните му части и за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С решението, в обжалваните части, 3-членният състав на ВАС, е отменил мълчаливия отказ на КЗК да наложи санкция на нарушителя - Държавно лесничейство, с. Стара река за установеното нарушение по т. 1 от Решение № 807/23.09.2008 г. на КЗК и е върнал преписката на комисията в тази част, както и е обезсилил същото решение, по т. 2, с което е оставена без уважение молбата на "Дървообработване-ВТ" АД, гр. В. Търново, по чл. 2, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗЗК (отм.). За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.), с обжалваното решение КЗК е следвало не само да установи извършеното нарушение и нарушителя, но и да определи вида и размера на санкцията, която се носи от последния. В случая комисията е установила нарушението и нарушителя, но е пропуснала да наложи санкцията, предвидена в закона. Поради това е приел, че е налице мълчалив отказ на КЗК от налагане на санкция на нарушителя - ДЛ, с. Стара река, по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.), който отказ е незаконосъобразен, съответно го е отменил и е върнал преписката обратно на комисията, за налагане на санкцията по закон. От друга страна е приел, че обжалваното пред него решението на КЗК, по т. 2, с която е оставена без уважение молбата на "Дървообработване-ВТ", АД, гр. В. Търново за налагане на санкция на нарушителя - Директора на ДЛ - с. Стара река, е недопустимо и го е обезсилил, тъй като в молбата до КЗК липсвало искане за наказване на директора, като физическо лице. Върховният административен съд, 5-членен състав, намира така постановеното решение за неправилно. Незаконосъобразно 3-членния състав на ВАС е приел, че е налице мълчалив отказ на КЗК да наложи санкцията, предвидена в закона, спрямо установения от нея нарушител - директора на Държавно лесничейство, с. Стара река, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.). Съдът не е взел предвид и не е обсъдил обстоятелството, което е направено от КЗК, че нарушителят - ДЛ, с. Стара река, представлявано от директора му, се явява орган на изпълнителната власт и като такъв не може да бъде санкциониран за нарушение правилата на конкуренцията. С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗК (отм.), са посочени лицата по отношение на които е приложим този закон, а в ал. 2 - случаите, в които не е приложим. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК (отм.), същия е приложим по отношение органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да ограничат или нарушат конкуренцията в страната, а в т. 4 е посочено, че закона се прилага и по отношение на физически лица, които съдействат за създаване на господстващо положение или осъществяване на нелоялна конкуренция. По отношение на органите на изпълнителната власт, какъвто се явява директора на ДЛ - с. Стара река, КЗК разполага с точно определени правомощия, изчерпателно регламентирани в чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗК (отм.).- да предложи на компетентния орган да отмени нормативни актове, издадени в нарушение на този закон и да обжалва пред компетентния съд административните актове и решения, които противоречат на него, в 30-дневен срок от узнаването им. От изложеното следва, че спрямо лицата по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, какъвто е директора на ДЛ, с. Стара река, не могат да се налагат имуществените санкции по чл. 59 и сл. от ЗЗК (отм.), въпреки установените от КЗК нарушения на конкуренцията. Тяхната санкция, при установени нарушения, както правилно е приела КЗК в отмененото си решение, се свежда до възможността комисията да обжалва пред компетентния съд актовете му, издадени в нарушение на ЗЗК. Други действия не биха могли да се предприемат, освен в хипотезата на чл. 60, ал. 2 от ЗЗК (отм.), каквато в случая не е налице. Ето защо съдът е следвало да обсъди приложимостта на предвидената в чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) санкция, с оглед качеството на нарушителя, дали е орган на власт по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК или не е, след което да преценява правомощията на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗЗК по налагане на имуществена санкция, нещо което съдът не е направил. Поради това и изводите му, че е налице мълчалив отказ за налагане на санкция и че в молбата на "Дървообработване-ВТ" АД липсва искане за наказване на директора на ДЛ, с. Стара река като физическо лице, са незаконосъобразни. По изложените съображения, Върховният административен съд, 5-членен състав, намира, че административния орган законосъобразно е оставил без уважение молбата за налагане на имуществена санкция на директора на ДЛ, с. Стара река, при липса на законоустановена възможност за това, като това произнасяне означава, че липсва формиран мълчалив отказ. Ето защо решението на 3-членния състав, в обжалваните части, се явява неправилно, постановено е при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на "Дървообработване-ВТ" АД, гр. Велико Търново срещу т. 2 от Решение № 807/23.09.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията, бъде отхвърлена, като неоснователна. Съобразно този изход на делото, основателно е искането на процесуалния представител на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, платими от "Дървообработване-ВТ" АД, гр. В. Търново. Водим от горното, Върховния административен съд, 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК,