Решение № 6606 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 290/2010 г.

Решение № 6606 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 290/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството по делото е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" и Митница - Свиленград чрез пълномощника Зафирова срещу Решение № 337 от 23.11.2009 г., постановено по адм. дело № 529/2009 г. на Административен съд - Хасково, с твърдения за неправилност на решението и искане за неговата отмяна в частта му относно разноските които са присъдени. Поддържат се доводи, че разноските които са поискани са прекомерно завишени поради което съдът е следвало да ги редуцира. Ответниците по делото - Елена Делчева Грозева, Димка Динкова Ангелова и Деян Грозев Делчев - чрез процесуалните си представители - адвокатите Тодор Ташев и Любомир Гочев оспорват касационната жалба и я намират за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок, но е неоснователна, по следните съображения. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателя заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за адвокатска защита. Като предпоставка за заплащане на разходи обаче законът въвежда този разход да е действително направен и доказан. В първоинстанционното производство разходите за адвокатска защита са доказани. Съгласно тарифата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, разноски за съдебното производство по делото се дължат, ако по делото е участвал адвокат и адвокатското възнаграждение е платено, което в случай е доказано от приложеното пълномощно и договор за правна помощ. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение се определя въз основа на писмен договор, като то не може да бъде по-малко от определения размер за съответната помощ, т. е. дадена е свобода на страните да договарят хонорар. В конкретния случай е представен по делото писмен договор за правна защита с договорен хонорар, поради което и правилно разноските са били присъдени в договорения размер. Димка Ангелова и Деян Делчев са се възползвали от правната възможност, като страни в административното производство и като наследници на починалият Грозю Делчев Ангелов, да се ползват от адвокатска защита, като и видно от представеното пред съда пълномощно са заплатили сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лв., техният наследодател е заплатил и ДТ в размер на 10 /десет/ лв. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК - Заплатените от ищеца разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно § 2 от Наредба 1/09.07.2004 г., изм. 09.01.2009 г. - присъденото възнаграждение не може да е по - ниско от трикратният размер посочен в наредбата. В конкретният случай, този размер е равен на 662,19 лв. От тази гледна точка, наведените доводи са правно ирелевантни. Производството започва от страна на наследодателя на Димка Ангелова и Деян Делчев, който е упълномощил адвокат. При настъпилата смърт и реално възникналият правен интерес от страна на наследниците, същите са упълномощили нов адвокат, каквото право имат по закон. Сумата в размер на 1320 лв., представлява, както следва 650 лв. възнаграждение на адв. Л. Гочев платено от доверителката му Елена Делчева Грозева, 650 лв. хонорар по адв. пълномощно от Деян Делчев и Димка Ангелова, както и по 10 лв. ДТ платени от Елена Грозева и Грозю Ангелов наследодател, в чийто права наследниците са встъпили. Правилно касатора е изчислил размера на минималния - 220.76 лева и трикратния 662.19 лева размер на адвокатския хонорар, който ако е платен се дължи, като разноски от ответната страна, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. От друга страна, всеки от жалбоподателите е самостоятелен субект, за който възникват права и задължения от оспорения административен акт, следователно за всеки един от тях е гарантирано законовото право за ангажиране на адвокатска защита. Видно е, че всеки един от тях е ангажирал по един адвокат, така че по никакъв начин не е нарушена разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения касационната жалба, досежно разноските за производството, се преценява за неоснователна и решението в тази част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,