Решение № 11235 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 418/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) гр. Кърджали, чрез процесуален представител срещу решение 369 от 17.11.2023г., постановено по административно дело 283/2023 г. от Административен съд - Кърджали, с което е отменено негово уведомително писмо за отказ да се предостави заявеното от ответника финансово подпомагане за 2022 г. по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020 г. , поправено с решение изх.01-090-6500/86#2/10.07.2023 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие, гр. Кърджали. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на поисканото от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Ю. М. , чрез процесуален представител в представена писмена защита и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски, като прилага списък с направените такива. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довело и до материалната му незаконосъобразност. Правилно, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, включително съдебна експертиза, приета без да е оспорена от страните съдът е приел за установено, че обжалваният пред него акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обосновано АС-Кърджали е приел, че процесното УП не съдържа мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за факти, които водят към посоченото в акта правно основание по чл. 12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/ 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014 г. -2000г. Правилно АС е извел извод, че липсват мотиви в какво се изразяват нарушенията на изискванията за хуманно отношение към животните за двата животновъдни обекта, като посоченото в УП чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/2017 г. се явява недостатъчно основание. От приложеното становище ЗЖ-50/08.08.2019 г., издадено от директора на ОДБХ Кърджали, на основание чл.19а от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 е видно, че стопанисвания от Н. М. животновъден обект 3134800005 отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, като се спазват специалните изисквания за хуманно отношение към животните, отглеждани в животновъдния обект. В становището е удостоверено наличието на подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на цитираната наредба, като изрично е посочено, че собственикът/ползвателят спазва законовите изисквания по мярката и осигурява необходимите площи, описани в таблица. Основният мотив на административния орган в УП е, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане в ЖО 3134800005 се отглеждат 54 бр. говеда, при капацитет на обекта 50 бр. говеда, съобразно удостоверението за регистрация, като е прието, че с това заявителя на финансова помощ е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредбата. Формалното нарушение на тази норма обаче, не обосновава автоматично извод за неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните. Правилно АС сочи, че действително съобразно декларираното от заявителя, броят на животните, отглеждани в ЖО 3134800005 към датата на подаване на заявлението за подпомагане, не съответства на капацитета на обекта, посочен в удостоверението за регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Следва обаче да се има предвид, че капацитетът, посочен в удостоверението е определен въз основа на отглежданите животни в ЖО, към датата на издаването му - 22.04.2019 г.(л. 44). Видно и от поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание пред АС, в удостоверението за регистрация по чл.137 ЗВМД, капацитетът на ЖО е определен според броя на животните, заявени от земеделския стопанин и не представлява максималния капацитет на ЖО. Последното се установява и от Таблица 1 от Становище ЗЖ-50/08.08.2019 г., издадено от директора на ОДБХ Кърджали за процесния ЖО. Според данните в таблицата, в случая не са приложени минималните параметри, предвидени в чл.4, ал.2, т. 1 от Наредба 4/08.08.2017 г., за да се определи максималния капацитет на ЖО, а е разпределена цялата установена сградна и дворна площ, между заявените от жалбоподателя животни от съответния вид. При направеното сравнение на минимално изискуемата площ и осигурената от жалбоподателя площ в ЖО е видно, че капацитетът на ЖО за отглеждане на животни от вида на процесните, е по-голям от този, посочен в удостоверението за регистрация от 22.04.2019 г. Този извод следва и от издаденото ново удостоверение за регистрация ЗЖ-234/16.02.2023 г., в което, за същия този ЖО, без да е налице промяна в площта, е посочен капацитет - 120 ЕПЖ. Правилно АС намира, че с отглежданите от Н. М. 4 бр. ЕПЖ в повече, от капацитета, посочен в удостоверението за регистрация на ЖО от 22.04.2019 г., не се нарушава нормативните изисквания за хуманно отношение към животните, както е прието в оспореното УП. Настоящият съдебен състав споделя извода на АС, че процесното уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане по депозирано от Н. Ю. М. заявление за подпомагане по мярка 14, е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, поради което правилно АС го е отменил. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в това производство разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение