Решение № 13495 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2011 г.

Решение № 13495 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Дафова Нозия Мавлявиевна, гражданка на Русия, против Решение № 9787/1.07.11 г., постановено по адм. д. 545/11 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 507/6.12.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторката оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби, необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното Решение № 9787/1.07.11 г., постановено по адм. д. 545/11 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на Дафова Нозия Мавлявиевна против решение № 507/6.12.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Тричленният състав на ВАС е приел, че законосъобразно председателят на Държавна агенция за бежанците при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави хуманитарен статут и статут на бежанец на Дафова Нозия Мавлявиевна, гражданка на Русия. В мотивите на оспореното съдебно решение са изложени подробни съображения, според които изводът на административният орган, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е правилен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В касационната жалба са направени формално оплаквания, представляващи всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но е конкретизирано само твърдението за необоснованост на изводите относно сигурността на страната по произход. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и обосновано тричленният съдебен състав е отхвърлил жалбата на Дафова Нозия Мавлявиевна, която в нито един момент не е изложила твърдения, че е била принудена да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за нейния живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Твърденията на Дафова Нозия Мавлявиевна за факти, които са относими лично към нея или са свързани с нейната личност, обуславят семейна история и житейски причини обуславящи желанието й да остане в България с определен правен статут, но не и лични, дори минимални опасения от някаква опасност от връщане в Русия. Неоснователно е твърдението, че изводът относно сигурността на страната по произход е необоснован, защото е кредитирана една единствена справка, вх. № 3438/11.11.09 г. Видно от мотивите на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС административният орган е приел за обществено известен факт, че в Русия не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт. Това обстоятелство не се е променило и към настоящия момент също следва да се приеме за общоизвестен факта, че в Русия не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт. Справката на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" е цитирана само относно липсата на данни за грубо нарушаване на човешките права в Русия и по отношение това обстоятелство също липсват данни за промяна в отрицателна посока. По отношение сигурността на Русия като страна по произход на жалбоподателката съдът правилно е обосновал изводите си и с осъществено от нея пътуване за подновяване на руските й документи за самоличност, а от административната преписка се установява, че тя е заявила желание да осъществи ново подновяване на срока им. Следователно твърдението й по време на интервюто, че не изпитва страх от руските власти е и обективно подкрепено от нейното поведение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав