Решение № 9386 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2017 г.

Решение № 9386 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Решение № 184 от 01.06.2017 г., постановено по адм. дело № 150/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че през процесния период ищецът е останал без работа. Отделно от това, относно периода 31.01.2017 г. до 14.02.2017 г. не му дължи обезщетение, тъй като от съдебното решение, с което е отменен актът за прекратяване на служебното му правоотношение, не става ясно в кой отдел следва да бъде възстановен. Ответникът - К. Т. М. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, както и при спазване на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по предявен иск от К. Т. М. с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл срещу Агенция "Пътна инфраструктура" за заплащане на обезщетение за периода от 12.12.2014 г. до 12.06.2015 г. Твърдят се вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед № ЧР-СП-484 от 12.12.2014 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, отменена по съответния ред. Претендират се мораторна лихва от 08.02.2017 г. до датата на предявяване на иска и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, както и разноските по водене на делото. С обжалваното решение Агенция "Пътна инфраструктура" е осъдена да заплати в полза на К. Т. М. сумата от 8 862 лева (осем хиляди осемстотин шестдесет и два лева), представляваща обезщетение за времето, през което не заема държавна служба, ведно с мораторната лихва, считано от 08.02.2017 г. до 28.03.2017 г. в размер на 118.40 лева (сто и осемнадесет лева и четиридесет стотинки) и законната лихва за периода от 28.03.2017 г. до окончателното плащане на сумата. За да постанови посоченото решение, съдът е преценил, че е изпълнена хипотезата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвид отмяната на административния акт с влязло в сила съдебно решение. При определяне на размера на обезщетението е кредитирал приетото без оспорване от страните заключение на ССчЕ. Сумата за обезщетение е присъдена с мораторната лихва, считано от 08.02.2017 г. до датата на предявяване на иска - така, както е предявен искът, въпреки че съдебното решение е влязло в сила на по-ранна дата - 26.01.2017 г. и от тази дата ищецът има право на законна лихва. Относно законната лихва съдът я е присъдил от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане на сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не се спори, че служебното правоотношение на държавният служител е било прекратено със Заповед № ЧР-СП-484 от 12.12.2014 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", която е отменена с влязло в сила на 26.01.2017 г. Решение № 222 от 08.07.2015 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 121/2015 г. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до правилен извод, че през процесния период ищецът е останал без работа. Пълномощникът на касационния жалбоподател не е оспорил по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК представените копия от служебна книжка и удостоверение от НАП, нито е представил доказателства, опровергаващи съдържанието им. Относно размера на обезщетението вещото лице е отчело основната заплата, която лицето е получавало преди прекратяване на служебното му правоотношение и към момента на признаване на уволнението му за незаконно, която е била в един и същи размер, а именно - 1 477 лв. Съдът правилно е кредитирал заключението на ССчЕ при определяне на размера на обезщетението и е присъдил обезщетение в общ размер на 8 862 лв. Предвид това, че процесният период е от 12.12.2014 г. до 12.06.2015 г., то оплакванията на касатора, че съдът е присъдил неправилно обезщетение за периода от 31.01.2017 г. до 14.02.2017 г., не кореспондират с предмета на делото и като неотносими не следва да се обсъждат. При определяне на началния момент на мораторната лихва съдът е съобразил т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и заявения от ищеца период на претенцията. Действително мораторната лихва се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на акта за прекратяване на служебното правоотношение, но в случая тя се претендира от ищеца от по-късен начален момент. Предвид принципа на диспозитивното начало съдът е обвързан от волята на ищеца и правилно е присъдил мораторна лихва от началната дата, посочена от ищеца. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение