Решение № 7814 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2012 г.

Решение № 7814 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 04 Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 3787 от 04.07.2012 г. по адм. дело № 3722/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 04-1177/29.03.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането на Атанас Атанасов Атанасов за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като са спазени всички законови изисквания за прилагане на мярката. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Атанасов да бъде отхвърлена. Ответникът излага съображения за недопустимост на касационната жалба, а по същество оспорва същата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Същата е от името на органа - ответник в първоинстанционното производство и конкретно от полицай Йорданов, чийто акт е отменен. Поради това настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и е допустима, а доводите на ответника по касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед рег. № 04-1177/29.03.2012 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането на Атанас Атанасов Атанасов за срок от 24 часа, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. В нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заповедта не съдържа фактически основания за прилагане на административната мярка. Формално е цитиран заявителски материал без са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за възможната съпричастност на задържания към това престъпление. Такива данни не се съдържат и останалите доказателства по преписката, включително в представената докладна записка от 29.03.2012 г. Поради това настоящата инстанция приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на формалните изисквания на закона. Нарушението е съществено, тъй като ограничава правото на задържаното лице на защита. Същевременно този недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая правилно е преценено, че посочените по-горе изисквания не са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания Атанасов към престъпен акт по делото не са ангажирани. Последният е задържан от дежурния полицейски патрул при редовен обход на района, след проверка на личните документи, въпреки че се е легитимирал и въпреки данните, че не се издирва. Проверката на личните документи на Атанасов не е предприета във връзка с конкретно разследване, а е инцидентен акт, извършен поради опита на лицето да избегне директна среща с полицаите. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са осъществени - събраните данни не дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършено престъпление. Поради това правилно е преценено, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт, съдът постановява решение, което е в съответствие с нормативната уредба. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,