Решение № 44 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1911/2014 г.

Решение № 44 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1911/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК. Същото е образувано по искане на осъдения С. М. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 1149/2014 г. по описа на Районен съд - Видин. От съдържанието на искането, макар и лаконично могат да се изведат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационния съд представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Намира, че от момента на привличане на осъдения в качеството му на обвиняем са изпълнени изискванията на НПК. Допълва, че правната квалификация е правилна, както и, че неграмотността не е психически и физически недостатък. Адвокат Г., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважаване на искането за възобновяване по изложените в него съображения. Релевира като довод, че подзащитният й не е подписал декларация, удостоверяваща неговото знание и съгласие за сключване на споразумение. Осъденият С. М. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитника и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В Районен съд - Видин е било образувано н. о. х. д. № 1149/2014 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия С. М. М. с обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. В хода на съдебното производството, представител на държавното обвинение е постигнал споразумение с подсъдимия и защитата му. С определение от 11.11.2014 г., Видинският районен съд е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу С. М.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 13.05.2014 г., в [населено място] от лек автомобил марка "Форд", модел "Транзит" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на Г. Ц. В., паркиран пред гараж в двора на бившия "ДАП-Товарни превози", в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на стъкло на задна дясна врата на автомобила, отнел чужда движима вещ - акумулаторна батерия, марка "FDD", със сериен № 1412314 на стойност 80.00 (осемдесет) лева, от владението на А. Е. С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои - чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. В разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга. Споразумението, което се изготвя в писмена форма следва да съгласува насрещните волеизявления на страните - обвинението и защитата, по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 НПК. Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да му бъде наложено наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото по общия ред в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и специфика на ролята на съда. Докато в останалите производства, като това по общия ред, така и по останалите особени производства, предвидени в Част пета на процесуалния закон, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл. 301 НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК и то само в обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. В настоящият случай е било постигнато съгласие за това, че подсъдимият С. М. е виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, страните не са допуснали нарушение на закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде определено при условията на чл. 54 НК, а именно три години лишаване от свобода, което е и предвидения в закона минимум. Изцяло неоснователно е възражението на защитата относно твърдението, че подсъдимият М. не е подписал декларация, че се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред и че се съгласява със споразумението. Безспорно и категорично се установява, че подсъдимото лице, в съдебното заседание пред първата инстанция, изрично е заявило, че разбира в какво е обвинено, признава се за виновно, разбира условията и последиците от споразумението, съгласно е с тях и доброволно го е подписало, като се е отказало от съдебно разглеждане на делото по общия ред (л. 23 /гръб/ от съдебното дело). Одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му по чл. 384, вр. чл. 382 от НПК. Районният съд правилно е констатирал, че постигнатото споразумение не противоречи на закона, включително и в частта досежно наказанието. При постигане на споразумението и одобряването му в съдебното заседание от 11.11.2014 г., е участвал служебен защитник, назначен още на досъдебното производство, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 382, ал. 3 от НПК. Наложеното по силата на споразумението наказание, освен законосъобразно определено, не се явява и несправедливо, каквото твърдение осъденият поддържа в искането си. Още повече, че самият той се е съгласил да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК. Законосъобразно районният съд не е предложил промяна в споразумението по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като установените обстоятелства, влияещи върху отговорността на подсъдимия, не могат да бъдат преценени като многобройни смекчаващи, нито е налице изключително смекчаващо такова, поради което е немислим извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от обичайната за този вид престъпни деяния, която степен да сочи, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Освен това ниската стойност на отнетото сама по себе си в конкретният случай /деянието е осъществено при условията на опасен рецидив/, не може да бъде ценена като изключително смекчаващо вината обстоятелство, каквото искане прави осъдения. Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание е справедливо и определено към минимума, предвиден в закона, което напълно отговаря на целите, визирани в чл. 36 НК. Предвид изложеното, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение