Решение № 11475 от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Е. Г. от гр. София, подадена чрез пълномощника му адв. Вълканов, срещу решение 2572 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 3084/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 513з-4958/14.06.2022 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ към Министерство на вътрешните работи /МВР/ и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост на съдебния акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на СДВР, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Г., против заповед 513з-4958/14.06.2022 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31, т. 33, т. 69 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност полицай в 01 група на 02 сектор на отдел Специализирани полицейски сили /СПС/ при СДВР, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й с посочени време, място и обстоятелствата, при които е извършено нарушението на служебната дисциплина. Съдът е приел също така, че заповедта е постановено и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2, във връзка с чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, спазени са изискванията на чл. 205, ал. 3, чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел също така, че подробно и изчерпателно описаното в процесната заповед поведение на жалбоподателя, изразяващо се нанасяне на побой над задържано лице, лежащо на земята, чрез удар с крак и пръскане на задържаното лице с нещо уподобяващо лютив спрей, несъмнено осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във вр. с т. 19, т. 20, т. 21, т. 31, т. 33 от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Съдът не приема тезата на защитата, че идентифицирането на жалбоподателя е опорочено, понеже служителите, подписали Протокол 8121р-16869/29.09.2021 г. не притежават нито техническите пособия, нито експертните познания, за да може да направят обективна лицева идентификация, доколкото прегледът на видеозаписите от служители на СДВР, включително началникът на отдела, които непосредствено и лично познават полицай Г., не изисква специални експертни познания и ползване на технически пособия. Според първоинстанционния съд описаните в Протокол 3383р-5281/14.02.2022 г. действия на жалбоподателя, видими в общо шест стоп кадъра /няколко удара с крак, върху лежащо на земята лице и пръскането му със спрей/ сочат на целенасочени, в продължение на 20 секунди /съгласно констатациите от видеозаписите/ агресивни действия, спрямо намиращо се на земята цивилно лице, като няма обективни данни, тези действия да са повлияни от осъществено непосредствено преди това физическо и/или вербално въздействие върху жалбоподателя. Прието е от административния съд също така, че в процесния случай ответникът е изпълнил успешно задължението си да установи и докаже, посредством всички допустими доказателствени средства извършване от полицейски служител на деяние, което да съответства от обективна и от субективна страна на нормата, на чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като кадрите на насилие от страна на полицаи над протестиращи пред Министерски съвет на 10.07.2020 г., включително процесните видеозаписи, са разпространявани в продължение на повече от година, а в отделни случаи, при определени поводи някои медии продължават да ги показват и през 2024 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора за допуснато съществено нарушение в хода на проведеното дисциплинарно производство, поради незапознаването му срещу подпис със заповед 513з-10492/11.07.2020 г. на директора на СДВР, доколкото същата не касае конкретно жалбоподателят, както и предхожда образуваното със заповед 513з-10273/23.11.2021 г. на директора на СДВР дисциплинарно производство срещу него. Както и правилно приема административният съд също така, незапозването на жалбоподателя със заповед 513з-10492/11.07.2020 г. на директора на СДВР не се е отразило на възможността му да разбере окончантелното дисциплинарно обвинение и да организира защитата си. Не е налице и соченото от касатора нарушение, изразяващото се липсата на надлежно описание в Протокол 513р-106079/06.12.2021 г. на материалите от извършената проверка, разпоредена със заповед 8121з-1052/16.08.2021 г. на министъра на върешните работи. Обстоятелството, че в цитирания протокол не са изрично посочени материалите от тази проверка, които се приобщават, не обосновава извод нито за избирателно приобщаване на определени материали, нито за липсата въобще на приобщаване на материалите от тази проверка. Обосновано административният съд е приел, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното от дисциплинарно-наказващия орган нарушение, а именно че на 10.07.2020 г. в гр. София, пред сградата на Министерски съвет, по време на протестни действия младши инспектор В. Г., участвайки в охрана на тези протестни действия, неправомерно е използвал физическа сила спрямо задържани протестиращи лица. В тази връзка се явяват неоснователни наведените в касационната жалба доводи за недоказаност на авторството на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, както и че самоличността му не се потвърждава от приетите по делото доказателства. Обстоятелството, че жалбоподателят не е установен от вещите лица, изготвили експертна справка 21ИДИ-210/17.09.2021 г. и експертна справка 26-Ф/2022 г., не води до извод за недоказаност на извършеното от него, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, тъй като на първо място такава конкретна задача не е поставяна на вещите лица, а освен това в тези експертни справки е посочено, че част от изображенията на заснетите лица са с потенциал за извършване на лицево идентификационно изследване и могат да бъдат установени при сходни условия и ракурс, което не изключва възможността самоличността им да бъде установена от дисциплинарно-разследващия орган чрез посочените в протокола методи - преглед на видеозаписи и дадени сведения. В случая именно по тези методи е идентифициран В. Г., като униформено лице, нанасящо удари с крак на гражданско лице, в хода на дисциплинарното производство, видно от Протокол 3383р-5281/14.02.2022 г. на дисциплинарната комисия - чрез прегледи на видеозаписите, както и чрез разпозването от началника на сектор 02 в отдел СПС, в който изпълнява длъжността си Г., а именно: в дадени сведения от главен инспектор Е. Й. от 21.01.2022 г., както и в Протокол 4575р-2728/24.09.2021 г. за преглед на видеозаписи от камера 3 на Министерски съвет. Данни относно авторството на дисциплинарното нарушение в случая се установяват и от описаното поведение на Г. в експертна справка 21/ИДИ-201/02.09.2021 г. натиска с крак гърба на цивилно лице. Правилно съдът не кредитира в тази връзка показанията на свидетеля К., доколкото същите не кореспондират на останалите приети по делото доказателства. Правилен е и решаващият извод на съда, че подробно описаното певедение на служителя в оспорената заповед законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 19, т. 20, т. 21, т. 31 и т. 33. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние не само на трети лица, а и на широката общественост чрез публикации в различни медии, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съгласно Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г. под престиж на службата следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Следва да се вземе предвид, че не е задължително престижът вече да е уронен, т. е. не се съблюдава резултатност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава авторитета на МВР с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото, което в конкретния случай с оглед на обхвата и отзвука от осъщественото насилие на 10.07.2020 г. е налице. При издаване на оспорената заповед, обратно на изложеното в касационната жалба, е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В тази връзка следва да се има предвид, че когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за административния орган не е предвидена правна възможност за преценка за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен "уволнение". Ирелевантни в случая са и обстоятелствата, свързани с това по какъв начин служителите са били изпратени срещу агресивната тълпа, както и какви нареждания са им били дадени от главен инспектор А.. В приетата по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза, на която се позовава касаторът, вещите лица дават заключение също така, че ситуацията по време на простестните действия е силен стресогенен фактор, засягащ емоциите на жалбоподателя, но не до степен да наруши волевата му способност да ръководи постъпките си. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,