Решение № 15430 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2011 г.

Решение № 15430 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на село Жельо Войвода, Сливенска област срещу решение № 33 от 14.04.2011 г. по адм. д. № 11/2011 г. на Сливенския административен съд, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Величка Василева Димова депозира писмено становище, в което поддържа, че не са налице касационни основания и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № 21 от 14.12.2010 г. на кмета на село Жельо войвода, Община Сливен, с която е отказано на Величка Василева Димоваиздаване на удостоверение за наследници на Марин Ганев Русчев, починал на 28.06.1945 г.; постановено е връщане на преписката на кмета на селото за произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите и на Димова са присъдени направените разноски по делото. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. От доказателствата по делото се установява, че административният орган е сезиран със заявление от жалбоподателя за издаване на удостоверение за наследниците на Марин Ганев Русчев, за смъртта на когото е съставен акт № 56/28.06.1945 г. на кметство Жельо войвода. Кметът на селото е постановил административен отказ по подаденото заявление поради "липса на данни за наследниците от 1945 г.". Отказът да се уважи заявлението за издаване на констативен индивидуален акт по определението на чл. 21, ал. 2 от АПК /административна услуга/ е незаконосъобразен. Починалото лице е имало постоянен адрес на територията на Община Сливен, кметство с. Жельо войвода, а на основание разпоредбата на чл. 22 и на чл. 24 от ЗГР регистрите на населението се съставят и се съхраняват в общината или кметството, в който е постоянният адрес на лицето, което административно задължение следва да се изпълнява от съответната община. За конкретния случай общинската администрация е била сезирана със заявление да извърши дължимата административна услуга като жалбоподателят е обосновал правния си интерес и е представил пред компетентния административен орган необходимото за конкретното административно производство доказателство - акт за смърт на лицето, на което заявява, че е наследник, както и други писмени доказателства, които е следвало да се изяснят и обсъдят от административния орган преди издаване на административния отказ на основание чл. 35 от АПК. Законосъобразно съдът е приел, че позоваването на чл. 542 от ГПК от страна на административния орган е необосновано с оглед разпоредбата и на чл. 23, ал. 3, т. 3 от ЗГР за задължението на общинската администрация за събиране на доказателства за установяване на фактите и обстоятелства, които са от значение за случая. В тази връзка съда е посочил, че в конкретиката на разглеждания спор - към момента на настъпване на смъртта на наследодателя- 1945 г. е действал Правилник за водене на регистрите по гражданско състояние - и такива регистри съществуват в кметство с. Жельо войвода. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение