ОТМЕНЯ решение 1191 от 26.07.2021 г. на Административен съд Бургас, по административно дело 1223/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение РД-02-14-449 от 17.05.2021 г. на ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020, в частта, с която на Фондация Виа Понтика е определена за основа на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор от 23.04.2019 г. с Инсис ООД на стойност по обособена позиция /ОП/ 1 19 000.00 лева без ДДС или 22 800.00 лева с ДДС и по обособена позиция /ОП/ 2 29 000.00 лева без ДДС или 34 800.00 лева с ДДС, като определя за основа на финансовата корекция "допустимите разходи по допълнително споразумение 1 от 29.08.2019 г. към договор 23.04.2019 г. с възложител Фондация Виа Понтика и изпълнител Инсис ООД, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове", на стойност по обособена позиция /ОП/ 1 15 830.00 лева без ДДС или 18 996.00 лева с ДДС и по обособена позиция /ОП/ 2 24 160.00 лева без ДДС или 28 992.00 лева с ДДС. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фондация Виа Понтика в останалата част. ОСЪЖДА Фондация Виа Понтика да заплати на Министерството на регионалното развитите и благоустройството сумата от 328,00 (триста двадесет и осем) лева разноски по делото за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020 чрез пълномощник ст.юрисконсулт в МРРБ С. Димитрова срещу решение 1191 от 26.07.2021 г. по адм.д.1223/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отменено по жалба на фондация Виа Понтика решение РД-02-14-449/17.05.2021 г. на ръководителя на националния орган на Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020 /Програмата/, с което за установена нередност по сигнал УТС-1054/30.03.2021 г. на фондация Виа Понтика като бенефициер на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ е определена финансова корекция размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор от 23.04.2019 г. с Инсис ООД на стойност по обособена позиция /ОП/ 1 19 000.00 лева без ДДС или 22 800.00 лева с ДДС и по ОП 2 29 000.00 лева без ДДС или 34 800.00 лева с ДДС.Моли да се отмени съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание по чл.209, т.3 от АПК. В решението си първоинстанционният съд е приел за правилен изводът на административния орган, че предвид нормите на чл.3, ал.11, т.3 на ПМС 160/2016 г. във връзка с чл.27 от Закона за счетоводството, при положение, че финансовата година приключва едновременно с календарната година на 31 декември, то посочените в публичната покана последни три финансови години - 2015, 2016 и 2017 г. са неправилно определени, тъй като според цитираните норми това трябва да бъдат годините 2016, 2017 и 2018 г. Съдът е посочил, че безспорно се установява извършеното от бенефициера /Виа Понтика/ нарушение, представляващо нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. Това изискване е ограничително и несъобразено със закона, води до невъзможност за избор на икономически най-изгодна оферта и е ограничило участието на лица в процедурата, установявайки неправомерни критерии за подбор в нарушение на чл.51, ал.4 от ЗУСЕСИФ. Нарушението представлява нередност по т.11, буква а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансовите корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г. /Наредбата/. Касаторът се позовава на чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ, който предвижда, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размерът на изразходваните средства допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия са в съответствие с приложимото Европейско право. Размерът на приложимата финансова корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод, тъй като финансовото отражение на нарушенията не може да бъде определено количествено и да бъде остойностено, като е приложен фиксирано определеният в Наредбата за посочената нередност показател 10% от стойността на допустимите разходи по договора. Съдът обаче е установил, че размерът на финансовата корекция е определен неправилно, доколкото данните по делото сочат, че допустимите разходи по договора, сключен с единствения участник по поръчката Инсис ООД са коригирани със сключено между страните допълнително споразумение. Същите са намалени по ОП 1 на 15 830.00 лева без ДДС или 18 996.00 лева с ДДС и по ОП 2 24 160.00 лв. без ДДС или 28 992.00 лева с ДДС. Касаторът оспорва становището на съда, че не разполага с правомощия са коригира размера на финансовата корекция, а само може да се произнесе по законосъобразността на акта, поради което го отменя изцяло. Счита, че съдът е следвало да измени акта в частта относно основата, като определи за основа средствата съставляващи допустимите разходи, финансирани от съответната програма за трансгранично сътрудничество. Цитира практика на ВАС в същия смисъл. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се измени решението на ръководителя на Националния орган за трансгранично сътрудничество в частта, с която за основа на финансовата корекция са приети допустимите разходи финансирани от ЕС, цитирани по-горе и бъдат заменени същите с коригираните такива съгласно допълнително сключеното споразумение по договора между бенефициера Виа Понтика и Инсис ООД. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското/ юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Фондация Виа Понтика не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационното оспорване.Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното:С процесното решение РД-02-14-449/17.05.2021 г. по проект BSB-552 Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в района на Черноморското крайбрежие, съфинансиран по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество на Европейски инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020 (Програмата), изпълняван от Фондация Вия Понтика, е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор от 23.04.2019 г. с Инсис ООД на стойност по ОП 1 19 000 лева без ДДС (22 800 лева с ДДС) и по ОП 2 29 000 лева без ДДС (34 800 лева с ДДС). Решението е постановено на основание чл.73, ал.1, чл.70, ал.1, т.9 във връзка с §5, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ и §1, т.2 от ДР на Наредбата /виж по-горе/, и т.6.4 от Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020, във връзка с чл.8, ал.4, т.ii и т.v от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество, чл.31, ал.11, б.а и ал.3, във връзка с чл.30, ал.1, б.ж от Регламент за изпълнение (ЕС) 897/2014 за определяне на специални разпоредби за изпълнението на програми за трансгранично сътрудничество, финансирани по Регламент (ЕС) 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за съседство, и възоснова на раздел І, т.1, буква в и т.3 от заповед РД-02-14-191/26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Фондация Виа Понтика в качеството си на бенефициер е провел процедура за избор на изпълнител с публична покана по чл.50, ал.1 от ЗУСЕСИФ с предмет Услуги за анализ на данни, обобщаване на данни и въвеждането им в информационна система, както и разработване на софтуерен продукт с 2 обособени позиции /ОП/: 1 Анализ, обобщаване на данни и въвеждането им в информационната система; 2 Разработка на база данни и софтуерен продукт. По процедурата е постъпила само една оферта, в резултат на което е сключен Договор от 23.04.2019 г. с Инсис ООД на стойност по ОП 1 19 000 лева без ДДС (22 800 лева с ДДС) и по ОП 2 29 000 без ДДС (34 800 лева с ДДС).Производството е образувано по сигнал за нередност с УТС-1054/30.03.2021 г. където е описано следното нарушение: т.ІІІ 2.2) Икономически и финансови възможности от публична покана по поръчката, възложителят Фондация Виа Понтика е предвидил като задължително изискване кандидатът да притежава общ оборот за последните три финансови години /2017, 2016 и 2015/ в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или започнал дейността си в размер на два пъти прогнозната стойност на обществената поръчка. Ако офертата се подава за една обособена позиция, то участникът доказва оборот два пъти прогнозната стойност на обособената позиция. Изискването се доказва със справка за общия оборот. Съгласно чл.3, ал.11, т.3 от Постановление 160 на Министерски съвет от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в случай, че в публичната покана са включени изисквания за икономическото и финансово състояние на кандидатите за изпълнители, бенефициерът може да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи, съответстващи на поставените изисквания: справка за общия оборот и/или за оборота, който се отнася до предмета на поръчката, най-много за последните 3 приключили финансови години, в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си. Според разпоредбата на чл.3, ал.14 от ПМС 160/01.07.2016 г., изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация , които се определят от бенефициера, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. Въпрос на оперативна самостоятелност на възложителя е как ще се определи съответното изискване към участниците, като свободната му преценка се ограничава от чл.50, ал.1 от ЗУСЕСИФ принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Органът се позовава на разпоредбата на чл.51, ал.4 от ЗУСЕСИФ, която постановява, че бенефициерите не могат да включат в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Процедурата е открита на 27.03.2019 г. предвид на което предходните три години, през които кандидатите трябвало да докажат своите икономически и финансов капацитет са 2016, 2017 и 2018 г. поради което органът е постановил, че с установеното изискване за реализиран оборот за периода 2015-2017 г., бенефициерът е ограничил възможността за участие на икономически оператори, реализирали оборот за 2018 г., в нарушение на чл.3, ал.11, т.3 от ПМС 160/01.07.2016 г. във връзка с чл.27 от Закона за счетоводството. Органът е разгледал и приел за неоснователни направените от бенефициера възражения, като е изложил мотиви. Приел е, че нарушението представлява нередност по т.11, буква а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, за които се налага финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Нарушението има финансово отражение, като нито националното законодателство, нито това на Съюза и Регламент 1303/2013 г. поставят като изискване наличието на реална вреда, а нередност може да има и когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Нередността е квалифицирана като такава по т.11, буква а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени обявлението за поръчката или документацията за участие, във връзка с чл.70, ал.1, т.9 и чл.72, ал.5 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.142, ал.1 от АПК. При определяне на размера и основанието на финансовата корекция е посочено, че нарушението представлява нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, съгласно който нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Административен съд Бургас е възприел изцяло фактическата и правна квалификация на извършеното нарушение, като обаче е постановил незаконосъобразност на решението на органа в частта относно определяне на финансовата корекция. Намерил е, че размерът на финансовата корекция е определен неправилно, предвид данните по делото, които сочат, че допустимите разходи по договора, сключен с единствения участник в поръчката Инсис ООД са коригирани със сключеното между страните по договора допълнително споразумение 1 от 29.08.2019 г. /л.79 гръб 80 по адм.д.1223/2021 г./, което не е взето предвид от административния орган при определяне размера на финансовата корекция. Със споразумението е намалена стойността на договора по ОП 1 като същият следва да се счита за сключен за сумата от 15 830.00 лева без ДДС или 18 996.00 лева с ДДС, а относно ОП 2 стойността на договора е в размер на 24 160.00 лева без ДДС или 28 992.00 лева с ДДС. Както е посочил Административен съд Бургас, в размера договорен в допълнителното споразумение Фондация Виа Понтика е извършила плащания към Инсис ООД, видно от представените фактура 683/11.09.2019 г. и платежно нареждане към нея /л.196 и 199/. Правилно е посочил съдът, че размерът на финансовата корекция е следвало да се определи върху допустимите разходи на сумите по споразумение 1 от 29.08.2019 г. към договора от 23.04.2019 г. Неправилно обаче административният съд е постановил отмяна изцяло на решението на органа, приемайки, че има компетенции единствено да се произнесе по законосъобразността на размера на корекцията, но не й да я измени с решението си.От практиката на ВАС се извежда обратното становище, приемащо възможността съдът да измени размера на наложената финансова корекция, като отхвърли жалбата на бенефициера в останалата й част срещу оспорения акт. Това е начин за отстраняване на частична нередовност на оспорените административни актове за налагане на финансови корекция, като се прегражда и възможността на административния орган да преразглежда и пререшава въпроси решени вече от административния орган относно наличието или липсата на нарушение.Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.По отношение на приетата за осъществена нередност съдът правилно приема, че нарушението на правото е безспорно осъществено, тъй като поставеното изискване от бенефициера ограничава незаконосъобразно конкуренцията. а) По нередността: За да е налице нередност следва да са осъществени кумулативно елементите й, дефинирани в чл.2, т.36 от Регламент 1303/2013: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет, като трите предпоставки е необходимо да са налице кумулативно. По делото е безспорно, че Фондация Виа Понтика е икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Приетото от органа за осъществено от ответника по касация нарушение по т.11, буква а от Приложение 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата- неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие, е достатъчно, за да се приеме за осъществен фактическият състав на нередността по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 във връзка с чл.72, ал.5 от ЗУСЕСИФ, тъй като характера на нарушението е такъв, че не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Съгласно чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. Съгласно чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал.1, т.9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Съгласно чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ, при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи /ал.2/. Когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Определеният процентен показател по изречение първо се прилага и за засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащания, като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция /ал.3/. При констатирани два или повече случаи на нередност по чл.70, ал.1, т.9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл.73, ал.1 /ал.4/. Съгласно чл.72, ал.5 от ЗУСЕСИФ, минималните и максималните стойности на процентните показатели се определят с акта по чл.70, ал.2. Съгласно приложимата в случая разпоредба по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства /ал.2, чл.73/. Решението по ал.1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения /ал.3 на чл.73/. Съгласно чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, решението по ал.1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл.27, ал.2 и 3 и ал.5 и 6. б) По размера: За да бъде законосъобразен актът за определяне на финансова корекция трябва да съдържа - с оглед на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, основание и размер. Основанието на корекцията е нередността, която в случая органът правилно е класифицирал по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ. С оглед на чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ нередностите по смисъла на ал.1, т.9, за които е допустимо определянето на финансови корекции, са определени в нарочен акт на Министерския съвет. Този нарочен акт към датата на издаване на оспорения индивидуален административен акт е Наредбата. Финансовата корекция, с оглед на чл.4 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), е административна мярка, а не административна санкция. Само за административната санкция, с оглед посоченото в чл.2, параграф 2 на Регламент 2988/95, е регламентирано изискването да е предвидена предварително в акт на Съюза и при последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции, да се приложи по-леката. Общото правило за административните мерки, регламентирано в член 4 на Регламент 2988/95, е отнемане на незаконно придобитата облага като приложим е актът, който е действащ към дата на издаване на акта за определяне на финансовата корекция. Органът правилно е квалифицирал установената нередност по т.9 на Приложение 1 към чл.2, ал. 1 на Наредбата и е определил процентен показател за нередността по минимума на предвиденото като е изложил и мотиви защо счита минималния размер за съответен на изискванията на чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Но неправилно органът е определил основата на финансовата корекция. Проектното предложение, за което е предоставена помощта, не е финансирано 100% от средства по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, тъй като има и принос на бенефициера и финансовата корекция по чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ се прилага за възстановяване на предоставената финансова подкрепа, без да се прилага по отношение на собствения принос на бенефициера. С оглед на това органът е определил основата на финансовата корекция като допустимите разходи по процесния договор, финансирани от средствата по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, но не е взел предвид, че допустимите разходи са били намалени посредством сключено между бенефициера и изпълнителя по ОП 1 и ОП 2 от договора им допълнително споразумение. Като не е сторил това, а е определил основата на корекцията като допустимите разходи само по първоначалния договор и не е взел предвид намалението в размера на сумите по ОП 1 и ОП2, съгласно сключеното допълнително споразумение, органът в тази част е постановил незаконосъобразен акт. Първоинстанционният съд неправилно е отменил оспорения акт изцяло като незаконосъобразен поради неправилното определяне на основата на финансовата корекция, считайки, че не е в правомощията му да коригира размера й, отменяйки по този начин изцяло наложената мярка за безспорно установената нередност и извършеното нарушение. Решението му е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, касационният състав може да постанови решение, с което да измени Решение РД-02-14-449/17.05.2021 г. в частта за основата и да отхвърли жалбата на бенефициера Фондация Виа Понтика в останалата й част. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл.143, ал.1 и 4 от АПК съдът следва да осъди Фондация Виа Понтика да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, направените по делото разноски за двете инстанции и претендирани по списък, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в намален с една втора размер, предвид частичното уважаване на касационната жалба. Размерът на същите съдът определя на 155 лв. и 150 лв. съответно за първата и за касационната инстанции, както и ½ от заплатената държавна такса за касационната инстанция 1/2 от 46 лева или 23 лева, общо 328 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение 1191 от 26.07.2021 г. на Административен съд Бургас, по административно дело 1223/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение РД-02-14-449 от 17.05.2021 г. на ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020, в частта, с която на Фондация Виа Понтика е определена за основа на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор от 23.04.2019 г. с Инсис ООД на стойност по обособена позиция /ОП/ 1 19 000.00 лева без ДДС или 22 800.00 лева с ДДС и по обособена позиция /ОП/ 2 29 000.00 лева без ДДС или 34 800.00 лева с ДДС, като определя за основа на финансовата корекция "допустимите разходи по допълнително споразумение 1 от 29.08.2019 г. към договор 23.04.2019 г. с възложител Фондация Виа Понтика и изпълнител Инсис ООД, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове", на стойност по обособена позиция /ОП/ 1 15 830.00 лева без ДДС или 18 996.00 лева с ДДС и по обособена позиция /ОП/ 2 24 160.00 лева без ДДС или 28 992.00 лева с ДДС. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фондация Виа Понтика в останалата част. ОСЪЖДА Фондация Виа Понтика да заплати на Министерството на регионалното развитите и благоустройството сумата от 328,00 (триста двадесет и осем) лева разноски по делото за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.