Решение № 4369 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2013 г.

Решение № 4369 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби: на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния представител юрисконсулт Милена Василева, и на Валентин Георгиев Атанасов, срещу решение № 134 от 17.06.2013 г. по адм. д. № 86/2012 г. на Административен съд Кюстендил. С влязло в сила протоколно определение от 19.03.2014 г., на основание чл. 215, т. 3 от АПК, е оставена без разглеждане касационната жалба на Валентин Георгиев Атанасов и производството по делото в тази му част е прекратено. Съдебното производство е продължило по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В тази жалба се поддържа, че в осъдителната му част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата е да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Валентин Георгиев Атанасов, чрез повереникът адвокат Юлиян Дацев, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Валентин Георгиев Атанасов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Бобов дол, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в трайно и доживотно увредено здравословно състояние - хронифицирало и неподлежащо на излекуване заболяване "дълбока венозна флеботромбоза във феморопоплитеалния сегмент на левия долен крайник", болки, страдания и неудобства, свързани с него, причинени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители и длъжностни лица при дирекцията, като иска в останалата му част до предявения размер от 10 001 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан, и на ищеца са присъдени три лева сторени в производството разноски, съразмерно с уважената част от претенцията. Съдът е анализирал представените доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обоснован и законосъобразен извод, че са налице причинени вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение /действия и бездействия/ на администрацията - служители и длъжностни лица при ответника при или по повод осъществяване на административната дейност по изпълнение на наказанията, за която са оправомощени. Въз основа на представените писмени и гласни доказателства, включително заключение на съдебно - медицинската експертиза, правилно е прието, че оказаното на ищеца медицинско обслужване в нарушение на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС не е било своевременно, ефективно и адекватно. Налице са всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при което дължимото обезщетение правилно е определено по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно препращащата норма на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Съобразно обстоятелствата, че заболяването е хронифицирало, здравето е увредено трайно и доживотно и е отпаднала възможността за излекуване, постоянното наличие на болки, страдания и неудобства, въпреки различния им интензитет, съдът е приел, че сумата от 3000 лева е справедливият размер на обезщетението, който би репарирал търпените от ищеца неимуществени вреди. За разликата до предявения размер от 10 001 лева претенцията не е доказана и затова е отхвърлена. Поради частично уважаване на предявения иск, сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса са присъдени по съразмерност. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 500.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложение договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,